На четвъртата година от действието на оперативна програма "Конкурентоспособност" бизнесът започва да губи интерес към европейските средства. По някои от схемите въобще не са подавани предложения почти година, по други има само по два подадени проекта, по трети кандидатите са намалели близо два пъти.

Дори и да спечелят проект с европейско финансиране, една част от компаниите след това се отказват. Това показват данните на Агенцията за малки и средни предприятия, която е междинно звено по оперативната програма по две от четирите й оси (петата е техническа). Именно тези две оси бяха отворени първи още през 2007 г.

Бавни и тромави административни процедури, едногодишно оценяване на проекти, обработка на исканията за плащане повече от 6 месеца, искания за още и още документи, непосилни банкови гаранции, сменящи се в крачка правила са причините, които изтъква бизнесът за отказа от европейските пари.

Равносметката е: от 1.643 млрд. лева бюджет по двата основни приоритета за бизнеса – иновации и модернизация, към момента са усвоени 18.48 млн. лв., или 1.12% от средствата, които трябва да се вложат в българската икономика до края на 2013 г., за да стане конкурентоспособна.

Приоритетна ос 1 е базирана на знанието и иновационните дейности - впрочем, залегнали като акцент и в последната правителствената стратегия за икономическо развитие. Бюджетът й е 482 млн. лв., от тях към момента са договорени 31.58 млн. лева, а на бенефициентите са изплатени 1.6 млн.

Сключени са договори с 40 фирми, 5 са прекратени по искане на самите бенефициенти.  Само по един договор изпълнението е приключило и той е получил финалното плащане.

Специфичното за този приоритет е, че схемите за подпомагане на бизнеса са без краен срок за кандидатстване. Това влече след себе си проблема, че няма ясен краен срок за оценяване на проектите. Друга опасност произтича от обичайната за България нагласа на бенефициентите да чакат крайния срок, за да кандидатстват.

А когато такъв липсва, се бавят с успокоението, че има време. Така в един момент може да се натрупат прекалено много проекти, които чисто физически администрацията не може да обработи, както стана по програмата за развитие на селските райони в края на 2008 и през първата половина на 2009 г.

Типичен пример за всички дефекти на "безкрайните" операции е схемата за стартиращи иновативни предприятия по ос 1. Тя е отворена през 2007 г., в края на 2008 г. са сключени първите 30 договора. През лятото на 2009 г. е отворена отново за набиране на предложения. До момента са подадени 114, но все още не е сключен нито един договор.

Причината е в бавната административна процедура. Оценяването на документите става на няколко места – в агенцията за малки и средни предприятия, в управляващия орган на програмата в икономическото министерство. Оценка на предложената иновация се прави и от външни експерти, които имат необходимите технически познания.

Отделно документите се отварят на групи по десет - десетки, като се изчаква да се формира първата, за да започне оценяването на проектите, обясни пред "Дневник" Марияна Велкова, изпълнителен директор на Агенцията за малки и средни предприятия. Досега са отворени 90 подадени проекта, започнали да се събират още през лятото на миналата година. Последните 20 все още чакат. А кога ще бъдат сключени договорите е трудно да се прогнозира, защото зависи от работата и на други чиновници извън агенцията.

"Това е първата схема, пусната по оперативната програма и е с най-много неясноти в насоките за кандидатстване. По тази причина в момента с подкрепата на немското дружество за техническа помощ GTZ се прави анализ на процедурата", обясни Велкова. Вариантите са схемата да се затвори и да се пусне изцяло нова или да се спре набирането на проекти и да се преразгледат насоките за кандидатстване.

И ако към тази макар и дефектирала схема има интерес от страна на бизнеса, то към схемата за създаване на технологични паркове той е нула. Процедурата е стара, отворена още по времето на кабинета "Станишев". Бюджетът й е близо 3 млн. лв., срок за кандидатстване няма.

"Причината да липсват подадени проекти е спецификата на схемата, която изисква предварително проучване за възможностите, привличане на съответните предприятия, висши училища и местни власти, което като организация е по-сложно", обясни Велкова. Според нея, ако до края на годината не се получи нито едно проектно предложение, е нормално схемата да се затвори, а средствата да бъдат преразпределени по направления, към които има интерес.

Само две са подадените предложения и по новата схема, отворена при кабинета "Борисов" -  за патентна комерсиализация на иновативни продукти. Оценяването им все още не е започнало.

Приоритетна ос 2 е за повишаване на ефективността на предприятията. Бюджетът й е 1.161 млрд. лева, към момента са договорени 231 млн. лв.. От тях на бенефициентите са платени 8 млн. лв. Към тези средства бизнесът имаше най-голям интерес - общо сключените договори са 640. Те са от различни браншове - ИТ, преработващата промишленост, хранително-вкусова, строителство и др.

Най-големият наплив с проекти допреди година бяха схемите за технологична модернизация на предприятията. При първото отваряне бяха сключени 125 договора, но впоследствие повече от половината от компаниите се отказаха (76 договора са прекратени по искане на бенефициентите).

Основната причина за това е било изискването да предоставят 100% обезпечение за изпълнението на проекта чрез банков кредит или финансов лизинг към момента на сключването на договорите, обясни Велкова. При следващите схеми отказалите се са по-малко – по схемата за технологично обновление на малки и средни предприятия прекратените договори са 16, а за големите фирми само 3.

При последното отваряне на схемата за модернизация на малки и средни предприятия обаче броят на кандидатстващите фирми намаля близо два пъти - 597 фирми подадоха документи до 10 август, когато приключи набирането на проектни предложения. За сравнение, миналата година в същата схема с проектни предложения участваха над 950 компании.

Съфинансирането на проектите, което по различните схеми варира от 40% до 80%, както и представянето на банкови гаранции при искането за авансово плащане е основният проблем за компаниите при изпълнението на европроектите. По тази причина голяма част от фирмите не теглят аванс от евросредствата, който е до 10% от стойността на проекта, за да не им се блокират активи и оборотни средства.

Обикновено банките искат 300% обезпечение, което е непосилно за компаниите, коментираха консултанти. Те обаче посочиха, че малко фирми знаят за съществуването на гаранционния фонд към държавната ББР (Българска банка за развитие), който дава банкови гаранции при значително по-малко и поносимо обезпечение.

Проблемът с банковите гаранции беше поставен пред министъра на еврофондовете Томислав Дончев на няколко срещи с представители на бизнеса и неправителствени организации. "Първо трябва да се реши този проблем, преди да се повишава процентът на авансовите плащания за бизнеса", коментира министър Дончев пред "Дневник".

Той посочи, че е изпратил писма до управляващите органи на двете програми за бизнеса -  "Конкурентоспособност" и "Човешки ресурси" с предложение запис на заповед също да се приема като вариант за гарантиране на авансовите плащания. От "Човешки ресурси" заявиха, че ще прилагат новия инструмент, докато от "Конкурентоспособност" имат възражения, но аз не съм съгласен с техните аргументи, каза министър Дончев.

"Позицията на Министерството на икономиката е, че банковата гаранция е най-доброто средство за гарантиране на плащанията. Друг е въпросът, че бенефициентите срещат голяма трудност с това", коментира шефката на Агенцията за малки и средни фирми. По думите на Марияна Велкова в момента се проучва чуждия опит, за да се види какви инструменти могат да се ползват.

Тръгването на гаранционния фонд по инициативата "Джереми" ще облекчи фирмите изключително много в проблема с осигуряването на скъпите банковите гаранции, смятат консултантите и стискат палци той да заработи до края на годината.

Твърденията на отговорни кадри в министерството на икономиката, че "си скъсват гъза от работа" само и само оперативната програма да тръгне, засега остават само уверения, докато отливът на бизнеса от "Конкурентоспособност" продължава, а нивото на усвояване на средствата не помръдва.

 

"В средния административен ешелон, който обработва исканията за плащания, цари страх да не им изпратят качулките. Това естествено рефлектира върху нас, бенефициентите, с искането за още и още документи, някои от които вече сме ги подали, но поради недоглеждане те са забравили или пък са ги изгубили.

Недай си, боже, да се оплачем - тогава веднага се оказваме с нередност или ставаме потенциални престъпници. Пращат ни се полицаи, прокурори и т.н. Това ни отказва от изпълнението на проекта", обясни пред "Дневник" бизнесмен, пожелал анонимност, който изпълнява проект по програмата.

За да се спре тази практика и да се подобри работата в агенцията, новият директор Марияна Велкова въведе нов метод на оценяване на работата на служителите, чрез т.нар. таймшитове. Те попълват колко време са отделили за работа по оперативната програма, както и какво са свършили конкретно.

Ефектът беше, че някои останаха без двойните си заплати, които им се полагат. Недоволните контраатакуваха - изнесоха данни за семейни назначения в агенцията, както и за назначения на служители без конкурси, но според тях близки до изпълнителната директорка. В интервю пред "Дневник" Велкова отхвърли обвиненията.