Томислав Дончев: Бъдещата регионална политика на ЕС трябва да подкрепя инфраструктурни проекти

На живо
Дебатът в ЕП за бъдещето на ЕС

Томислав Дончев: Бъдещата регионална политика на ЕС трябва да подкрепя инфраструктурни проекти

Дончев сравни процеса на преговори с останалите държави-членки със скрояването на "сако, което да става едновременно на 27 души".
Дончев сравни процеса на преговори с останалите държави-членки със скрояването на "сако, което да става едновременно на 27 души".
avatar-man
България е съгласна целите на бъдещата регионална политика на Европейския съюз (ЕС) да се подчинят на стратегията "Европа 2020", но ще настоява за подкрепа и за базисната инфраструктура. Това заяви министърът по еврофондовете Томислав Дончев на конференция в Софийския университет, посветена на лобирането пред европейските институции.
Конференцията се организира от Националната асоциация на общинските служители в България и фондацията "Ханс Зайдел".
Министърът представи българската гледна точка за бъдещето на регионалната политика след 2013 г. Той изрази опасение по повод предложението плащанията по регионалната политика да бъдат обвързани с политически условия или бюджетни изисквания. За разлика от бюджетния дефицит, който може да бъде измерен количествено, не е ясно кой и как ще мери политическите реформи, ако условията бъдат въведени, заяви министърът.
България подкрепя идеята бъдещата политика да приеме целите на икономическата стратегията "Европа 2020", заяви Дончев. Тази стратегия се основава на зелена и основана на знанията икономика. По думите на министъра обаче редица части от Европа, сред които България, имат нужда от икономика, която не е зелена.
Затова страната ни ще иска подкрепа за инфраструктурни проекти като изграждането на пътища, които на пръв поглед не са предвидени в стратегията. Често оказваме подкрепа за нещо, за да получим подкрепа за друго, и това е основен момент в преговорите, поясни министърът.
По думите му България прави всичко възможно, за да участва във формални и неформални срещи с отговорните министри на европейските страни, Европейската комисия (ЕК) и членове на Европарламента (ЕП).
Неправилно е да се мисли, че лобирането е свързано със "зоната на здрача", каза Дончев, като уточни, че целта е не грубият национален интерес, а намирането на такава кройка, която е подходяща за всички.
Заместник-посланикът на Германия у нас Дитрих Бекер също напомни, че лобирането днес вече е легитимно политическо средство. Той добави, че в процеса все повече се включват гражданското общество и неправителствените организации. Необходимо е обаче да има прозрачност, компетенции и равен достъп на всички участници.
Карел ван Кестерен, посланик на Кралство Нидерландия, уточни, че лобизмът не е само на европейско, но и на национално равнище. Ако искаме да въздействаме на европейските институции, трябва да започнем да влияем на най-ниско ниво - на неправителствените и браншовите организации, каза още той.
С цел по-голяма прозрачност за гражданите към ЕП и ЕК действат регистри с информация за лобистите, които контактуват с европейските институции в процеса на вземане на решения. Към днешна дата 3641 представители на интереси са регистрирани в ЕК, а тези в ЕП са над 6000 (индивидуални и на организации).

В момента регистрите са на доброволен принцип. Общият регистър между Еврокомисията и Европарламента се очаква да стане действащ през юни 2011 г., заяви посланикът на Унгария Юдит Ланг, която също присъстваше на конференцията.