Експерти: Лошото програмиране за еврофондовете води и до лоши проекти

Експерти: Лошото програмиране за еврофондовете води и до лоши проекти

"Някои фирми чакат по две години да им бъдат разгледани предложенията, какво да говорим за реалното плащане", коментираха участници в дискусията за еврофондовете. <br />
"Някои фирми чакат по две години да им бъдат разгледани предложенията, какво да говорим за реалното плащане", коментираха участници в дискусията за еврофондовете.
България реално няма формулирани приоритети в усвояването на еврофондовете. Това беше общото заключение на участниците в семинара "Еврофинансирнаето – какво се случи и какво да очакваме", организиран от Асоциацията на европейските журналисти - България, на 9 юни.
Основният проблем е, че нямаме икономическа политика, не е ясно в коя сфера и защо се насочват средствата, заяви Андрей Лалов, участвал в изготвянето на оперативна програма "Конкурентоспособност", сега управител на "Тайра консулт". След като няма ясни приоритети и правила, не може да има и ясни очертания за това как трябва да изглежда един добър проект.
Според него друг основен проблем е и свръхстрахът от злоупотреби, което води до свръхбюрократизиране. Получава се парадоксът, "ако не ви дадем пари, няма как да злоупотребите с тях", каза Лалов. На бенефициентите се гледа като на потенциални престъпници, но в същото време и самите хора в администрацията са подложени на стрес, тъй като търпят постоянни промени в ръководството и вътрешните правила. Важно според него е да се избяга от конфронтацията администрация - бизнес - гражданско общество, защото всички те имат обща цел.
Според Мартин Петков от "Консулто България" има основание за подозрения към бенфециентите, тъй като голяма част от проектите, които се подават, съдържат опити за измами. Той обаче потвърди мнението на Андрей Лалов, че ако има ясни приоритети, по-добре да минат 10% лоши проекти, но останалите 90% добри проекти да получат финансиране, отколкото да се блокират изцяло средствата. Въпросът е според него също, че липсата на приоритети и програмиране води и до лоши проекти.
"Чували ли сте България да има други приоритети освен пътища и магистрали", попита той. Когато няма ясно заложени цели, няма и анализ на резултатността от усвояването на дадени средства, добави експертът. Той даде за пример в това отношение мярката по програма "Човешки ресурси", по която се раздават ваучери за обучение. "Някой обаче направил ли е реална оценка какви са резултатите от проведените обучения? И тези пари ще минат в графа усвоени, без да се знае дали действително са спомогнали за подобряване на ситуацията", обясни представителят на "Консулто България".
Андрей Лалов също посочи, че един от основните недостатъци е липсата на реален анализ при изпълнението на оперативните програми в България. Според него обаче липсва и участие на гражданското общество при формиране на приоритети.
Драгомир Константинов от Гражданската коалиция за устойчиво ползване на фондовете на ЕС заяви, че в някои области като околната среда тяхната коалиция вече действа активно в определяне на важните приоритети. Ние обаче не можем да покрием с предложения всички програми, например програмата за бизнеса, добави той. Представителят на гражданската коалиция се съгласи с другите участниците, че липсата на приоритети е в основата на неправилното програмиране. Той обаче допълни, че България е можела да бъде поне добър "преписвач". След толкова програмни периоди на ниво ЕС за усвояване на еврофондовете според него сме можели да се поучим от добрите пркатики в т.нар. кохезионни държави като Ирландия.
И тримата участници в дебата подкрепиха едно от предложенията, дадени от гостите в залата: да се облекчи процедурата по одобрение на проектите, като се засили контролът при изплащането на средствата. Общо обаче остана и мнението, че за сегашния програмен период няма голяма надежда ситуацията при оперативните програми да се подобри. Важното е да не се допуска липсата на ясно формулирани приоритети да не остане и за следващия програмен период , който започва от 2014 г.