Kонсултациите с бизнеса, националните правителства и неправителствени организации за Дневния ред за европейските градове продължиха повече от две години и, в края на краищата, скоро ще имаме тази стратегия. В новия програмен период до 2020 г. направихме сериозна крачка напред, като гласувахме на европейските градове много повече доверие. Предвидени са средства, които директно ще бъдат управлявани от местната власт. На националните власти на държавите членки вече е ясно, че ще трябва да помагат на градовете. България е една от най-активните държави членки, що се отнася до дейности, свързани с нови типове инвестиции в градовете. България ще подкрепи 39 града с тези фондове. Общата сума е 800 млн. евро, по-голяма, отколкото за всички останали в Европа.

На първо място бих искала да поздравя България за усилията, положени през последните години, за да се подобри усвояването на европейските средства по оперативните програми. Когато встъпих в длъжност, България усвояваше около 60%, в момента се усвояват до 80.89% по Структурните и кохезионните фондове. Това говори, че доста сериозни усилия са положени през последните месеци.

Това е голямо предизвикателство. Трябва да се гарантира административният капацитет на всички 39 български града, преди фондовете да бъдат отпуснати към тях. Разбира се, ние ще осъществяваме мониторинг върху това заедно с органите посредници. Но все пак това е огромна възможност. Аз съм оптимист. Не изхождам от предположението, че те няма да са способни да се справят. Убедена съм, че имат воля за развитие, но времето ще покаже.

Имаме предварителната предпоставка, че икономическите реформи трябва да се прилагат. Не смятам обаче, че България ще изпадне в ситуация, при която ще бъде санкционирана по един или друг начин. Все пак ние от Европейската комисия не сме съдии, цялата отговорност се споделя между Брюксел и самите държави. Проблем ще имат страните, които не успяват да усвояват средствата. Т.е., самите правителства ще сами ще се санкционират, като губят пари.

Все още нямаме стратегията налице, но не очаквам съпротива. Хубавото обаче е, че дори и да не знаем какво ще представлява тя, със сигурност знам какво не трябва да представлява. От консултациите стана ясно, че от никой не иска Комисията да предлага повече ново законодателство. Европейците искат да се съобразимс принципа на субсидиарността.

Организациите, с които комуникираме, смятат, че Брюксел вече има всички необходими инструменти, но в същото време се припокриваме в изпълнението им вътре в самата Европейска комисия. Трябва да отчитаме по-ясно кой какво върши. Трябва да се организираме много по-добре.

След срещата на министрите, отговорни за регионалната политика, ще знаем много повече подробности. Надявам се, че ще напреднем по методологията на нейното създаване. Поне в срок от една година, по време на председателството на Холандия през 2016 г., ние ще приемем Дневния ред.

Присъединявам се към надеждата на председателя Жан-Клод Юнкер, че до края на мандата на тази комисия, Механизмът ще приключи.

Като политик и бивш евродепутат обаче, винаги съм защитавала позицията, че трябва да имаме единна система за мониторинг за всички държави в ЕС. Свидетели сме на сериозни недостатъци и неравнопоставеност в много страни по отношение на борбата с корупцията и независимостта на съдебната система. В същото време не разполагаме с инструменти, чрез които да се намесваме. Например проблемът с Унгария по отношение на свободата на изразяване и отношението към имиграцията. Трябва да можем да оценяваме начина, по който правителствата изпълняват заложените клаузи в европейските договори, но и в своите собствени конституции.

По време на консултациите в Брюксел, всички заинтересовани страни са заявили желание Европейската комисия да бъде по-координирана и да направи политиките си по-кохерентни, научи още Дневник.

___