"Лулата и табакерата са безжизнени, но цветята не. Защо тогава картината, която изобразява едното и другото, да се нарича "мъртва природа"? Пред този жанров термин, зает от французите, предпочитам английския "безмълвен живот" (Still life). Макар също така да е оспорим, вече на друго основание, той е по-точен, защото дава предимство на живота и ни доближава до одухотворяващата същност на изкуството."

"В изобразителното изкуство, още от фреските в Помпей, "Стъклените купи с ябълки" и "Клончетата праскови", украсявали домовете на римляните, през прецизния реалистичен подход на холандците и обособяването на натюрморта като самостоятелен жанр през 17-ти век, през хедонизма и "разточителството" на фламандците; или по-късно от френския класицизъм и Шарден до импресионистите Мане, Моне и Реноар, до шедьоврите с ябълки на Сезан или ирисите, слънчогледите и прочутите стари обувки на Ван Гог; от кубизма и абстракционизма, Хуан Грис, Жорж Брак и още, през провокативната "Лула" на Рене Магрит, която "не е лула" и която разшири контекста на концептуалното във визуалните послания на изкуството, до съвършената простота на натюрмортите на Джорджо Моранди и до съвременното изобилие на форми в този жанр - именно натюрмортът с кавалетния си характер, с общителната си същност можеше елегантно да влезе в непосредствена близост, в синтез с нашия живот, в нашия дом, но и също така и беше издиган до качеството му на музеен експонат - шедьовър."