Ролята на банките при кандидатстването по еврофондовете вече не е просто в издаването на необходимите придружаващи документи за финансова стабилност на кандидата. Освен адаптирането на кредитните инструменти към нуждите на кандидатите по оперативните програми някои банки започнаха да предлагат и нетрадиционни услуги като консултации или организиране на информационни кампании. Реално банките се явяват дори гарант за коректното изпълнение на проектите, така че подценяването на тяхната роля може да доведе до негативни последици върху целия проектен процес.

Банката може да бъде потърсена на първо място в един начален момент на ориентиране във финансиращите програми, съветва д-р Кирил Величков, ръководител управление "Европейски проекти" в СИБанк. Това начално ориентиране може да бъде на ниво "по коя програма може да получи финансиране идеята на клиента" или "дали в момента има отворена схема за финансиране и ако не - кога се очаква". Повечето големи банки в България вече имат специализирани звена за еврофондовете, които извършват подобни консултации. Според експерта от СИБанк е много важно кандидатите да не чакат официалното обявяване на конкурсните процедури, тъй като подготовката на едно предложение може да се проточи, а по много програми обявените мерки са до изчерпване на средствата.

Д-р Величков обаче подчертава, че има и друг начален момент, когато трябва да бъде потърсена банката. Става дума за предварителната консултация дали банката би отпуснала кредит за дадена идея, преди още да започне подготовката за проекта. Според него, особено в по-малките населени места, хората разчитат, че заради близките отношения с банковите служители ще получат необходимите уверения за кандидатстването. Тук обаче идва опасността, ако предложението им бъде одобрено от управляващия орган за програмата, то да бъде отхвърлено за кредитиране от самата банка.

След като клиентът вече се е ориентирал къде и как би могъл да намери финансиране за идеята си, предстои тежкият процес на подготовка на проектното предложение. Заради времето, което отнема, и спецификата на този процес повечето кандидати избират да прехвърлят задачата на консултанти. Затова и някои банки създадоха вътрешни консултантски звена, които да поемат тази бюрократична задача вместо клиентите им. Така например Банка ДСК обяви, че създава дъщерно дружество - "ДСК Бул-проджект", което да разработва цялата документация, свързана с кандидатстването. От Пощенска банка също обявиха, че е създаден специализиран отдел, който работи за подпомагане на кандидатстващи проекти.

По-често срещаният вариант обаче е банките да сключват договори с външни консултанти и да представят списък на клиентите си, които сами да направят избора. Такава е политиката например на СИБанк, ОББ и Юнионбанк. Уникредит Булбанк също има създадена специална дирекция - "Европейския финансов център", където клиентите могат да бъдат подпомогнати от служителите или насочени към консултантски компании.

Изборът на варианта външни консултанти според Кирил Величков от СИБанк е наложен от факта, че консултациите не са банкова дейност. Освен това при кандидатстване по еврофондовете не може да се гарантира 100% успеваемост на проектите, което може да навреди на репутацията на банката. Той обаче подчерта, че в списъка с консултанти, който се предлага на клиентите, има само реномирани и проверени агенции. Съществува и постоянен синхрон между банката и избрания консултант при целия процес на кандидатстване и изпълнение на проекта, обясни още той.

Задължителни придружаващи документи при кандидатстването по оперативните програми са кредитното уверение и банковата референция. С подписаното споразумение между министерството на икономиката и банките тези два документа са уеднаквени за всички банки. Осигуряването им е и първата пресявка на кандидатите, която министерството е делегирало на банките. Писмата за намерения и банковите гаранции, подкрепящи предложението на клиентите им, са другият тип документи, които осигуряват банковите институции.

Тъй като повечето програми изискват съфинансиране от страна на бенефициента, това е и основната чисто банкова дейност, където не може да се мине без банките. За целта някои банки приспособиха кредитните си инструменти към нуждите на кандидатстващите по европрограмите.

Най-често срещаният инструмент в това отношение е мостовият кредит, тъй като плащанията от страна на ЕС се правят, след като приключи проектът или на няколко етапа след отчитането на разходите по него. Повечето банки имат готовност да финансират до 100% проекта, тоест и частта, която изпълнителят трябва да осигури като собствено участие.

Сред специалните банкови продукти, свързани с оперативните програми, са и кредитите за покриване на разходите по ДДС, които не се покриват от еврофондовете. Банките предлагат и откриване на сметки, по които да постъпват субсидиите, и ескроу сметки (за собствените средства, които се изискват по оперативните програми).

На етап на изпълнение на проекта кандидатите, особено в селското стопанство, трябва да предвидят и застраховане на инвестицията по него, което е задължително. В това отношение например СИБанк е сключила споразумение с ДЗИ за застраховка на проектите, кредитирани от нея.

Именно при изпълнението на проекта идва и една от не толкова очевидните роли на банката. "Ако проектът не отговаря на европейските изисквания, банката може да спре финансирането му", обясни Кирил Величков. Това е логично, тъй като при последваща проверка от страна на управляващия орган, ако проектът не се изпълнява коректно, той няма да получи субсидия. "Не спечелването на проекта е най-важното, а именно изпълнението му", добави консултантът на СИБанк.

Банките са основно стъпало при съфинансирането на проектите. Те обаче невинаги могат да отговарят на необходимостта от такова съфинансиране и това с особена острота важи за рисковите иновационни проекти и общинските проекти. Така например общините с по-малки бюджети могат да теглят и по-малки кредити, което автоматично ги осъжда да преследват и ограничени цели. В такива случаи е необходим активен финансов инструмент от страна на държавата, с каквато цел беше замислен фондът за подкрепа на общините ФЛАГ. За съжаление неговата дейност остава засега в бъдеще пожелателно време.