---

Проблемът с тръжните процедури, провеждани в рамките на проекти, финансирани от структурните фондове през последните четири години, се очерта като водещ от гледна точка на успешното им изпълнение и признаването на разходите по тях. По същество в основата на проблема стоеше въпросът какво трябва да се направи, когато се установи нарушение в процедурите за избор на изпълнители, и води ли това до непризнаване на 100% от разходите.

В случая далеч не е достатъчно само да се установи нарушение в тръжните процедури, а е нужно да се определи и неговата тежест, т.е. нужен е по-гъвкав подход, който да отчита спецификата на нарушенията и последствията от тях. В този смисъл появата на Постановление №134 на Министерския съвет от 5 юли 2010 г. (ПМС 134) следва да се разглежда по-скоро като положително явление. То търси разрешение точно в тази насока и това би трябвало да облекчи както органите, управляващи средства от ЕС (управляващи органи и междинни звена по всички оперативни програми), така и тези, които имат за задача да ги одитират. От друга страна – всички бенефициенти по оперативните програми ще могат своевременно да видят кое се счита за нарушение и каква е неговата тежест, включително и като финансова санкция.

Така например, ако е проведена тръжна процедура и е сключен договор за 100 лева (при 100% грант), но в процедурата е установено нарушение, предвиждащо налагане на финансова корекция 25%, бенефициентът ще знае, че в крайна сметка на него ще му бъдат верифицирани/признати 75 лева по този договор. Останалата част от парите ще бъдат за негова сметка, което ясно показва и целта на финансовите корекции, а именно: предотвратяване на неправомерното разходване на средства от Структурните фондове и санкциониране за извършени нарушения при провеждането на тръжни процедури.

Странното в случая е, че четири месеца след приемането на ПМС 134 няма осезаема ефективност по отношение на неговото прилагане, нито пък има каквато и да било реакция, относно появата и съдържанието му, както от страна на публичния, така и на частния сектор. Главната причина за това е практическата неприложимост на ПМС 134 в настоящия му вид и очевидното неразбиране на неговото предназначение.

Така например съгласно ПМС 134 непубликуването на обявление за тръжна процедура или непосочването на критерии за оценка на кандидатите води до налагане на 100% финансова корекция, а допуснати грешки в документацията за участие или техническите спецификации водят до налагане на 25% финансова корекция. Това е така, защото в първия случай на практика липсват каквито и да било предпоставки за състезание между кандидатите и се създават възможности за манипулиране на процедурата. Ако няма обявление – в процедурата биха участвали само предварително "подготвени" кандидати; ако не са ясни критериите за оценка – комисията може да пренарежда по свое усмотрение получените оферти.

В случая въпросът за компенсиране на евентуални финансови загуби е второстепенен, тъй като става дума за тръжни процедури. При тях водещо е спазването на фундаментални принципи като публичност, равнопоставеност, свободна и лоялна конкуренция. Или както вече казахме – водещо е осигуряването на честно състезание между участниците при това вторично разпределяне на публични средства. Нарушенията на тези принципи не винаги и не задължително са свързани с финансови загуби, но това не ги прави по-малко значими. Особено ако е проведена процедура, в която няма никаква конкуренция.

Ето защо налагането на финансова корекция се превръща в санкция за нарушение, при което финансовата загуба всъщност не може да бъде точно изчислена.

Така например е възможно в една процедура да бъде неправилно отстранен един кандидат и необосновано предпочетен друг. В чисто финансово изражение подобно действие може дори да не води до финансова загуба за възложителя и оттам за общността (тъй като може офертата на неправилно отстранения кандидат да е била само с един лев по-ниска от тази на избрания). Това обаче ще представлява сериозно нарушение на принципите на равнопоставеност и лоялна конкуренция, поради което следва да се наложи и санкция.

Основните въпроси в това отношение са: кой и най-вече по какъв начин да определи точния размер на финансовата корекция.

Въпроси, които на този етап нямат адекватен отговор.

Въпреки че се твърди, че с ПМС 134 се приема методология за налагане на финансови корекции, това не е точно така. Методология всъщност няма. Самият текст на методологията представлява по съществото си превод на документ/насоки на ЕК - COCOF 07/0037/03, откъдето всъщност започва и "изгубването в превода".

По неизвестни причини ПМС 134 предвижда прилагането с приоритет на т.нар. диференциален метод, при който корекцията е равна на констатираната загуба. Това означава, че ако от тръжна процедура на стойност 200 лева са установени финансови загуби (за държавата, респективно за общността) за 100 лева, това ще бъде и размерът на финансовата корекция. Липсват обаче каквито и да било методически указания за прилагането на този метод. Диференциален метод няма и не се споменава и в насоките на ЕК. А както видяхме и от горните примери – нарушения като липсата на обявление или лошо написана документация за тръжна процедура не позволяват да се изчисли точният размер на финансовата загуба.

Диференциалният подход може да се прилага при случаи на нередности по проекти (извън тръжните процедури), когато действия на бенефициента са довели до финансови загуби (например двойно финансиране на една и съща дейност, получаване на субсидия за дейност, която не е изпълнена, и т.н.) и корекцията може да бъде точно изчислена като еквивалент на загубата. За сметка на това при тръжните процедури единственият приложим метод (както между другото се посочва и в цитираните насоки на ЕК) е т.нар. пропорционален метод. В ПМС 134 обаче той е поставен на второ място. Но на практика би се получило така, че съответните публични органи ще се принудят винаги да прескачат приоритетния диференциален метод и да прилагат пропорционалния. В действителност това е методът, който отчита тежестта на нарушението с оглед на основните принципи, на които се опират тръжните процедури. При него всяка категория нарушение е обвързана с финансова корекция, която в зависимост от тежестта на нарушението варира от 2 до 100%. В тази скала най-тежки са именно санкциите за нарушения на основните принципи на тръжните процедури, а най-леки тези за чисто формалните нарушения.

Налагането на финансова корекция на този етап обаче представлява сериозен проблем за министерствата и агенциите, управляващи средства от структурните фондове. Именно защото в т.нар. методология към ПМС 134 се дават примери, но не и методически указания. Всеки управляващ орган и всяко междинно звено сега трябва сами да разработят свои вътрешни правила за налагане на финансови корекции, което отново е фундаментално погрешно. Тези правила би следвало да са общи и да са част от методологията на ПМС 134. В противен случай ще се стигне до ситуация, при която за едно и също нарушение по различни програми и проекти ще се налагат различни по размер корекции. Проблемът може да се задълбочи още повече, тъй като една тръжна процедура често ще се проверява последователно във времето от междинно звено, управляващ орган и одитиращи органи (един или повече), при което е възможно всеки от тях да има собствено тълкувание както по отношение на тежестта на нарушението, така и по отношение на съответната корекция.

Самото ПМС 134 посочва, че предвидените проценти на финансови корекции са препоръчителни и че съответните институции могат да се отклоняват от тях (но без да уточнява при какви обстоятелства). Липсват указания за хипотезите, в които това може да се случи, както и кой може да вземе подобно решение. От една страна, стои въпросът дали лицето Х от администрацията У ще се осмели да се отклони от посочения препоръчителен процент и на какво основание ще направи това. От друга страна – остава опасението (или най-малкото се отваря място за спекулации) дали подобна възможност няма да се превърне в нов източник на корупционни схеми, при което едни проекти да се санкционират по-тежко, а други – по-леко.

Всеки от тези въпроси може относително лесно да намери своето решение и е желателно това да се случи възможно най-скоро. В противен случай може да се стигне до ситуация, при която, вместо да предложи решение, ПМС 134 ще се превърне в причина за блокиране на разплащането по проектите, финансирани от структурните фондове.

---