Владимир Уручев - Бившият главен инженер на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй" зае отново второто място в листата на ГЕРБ. Той е инженер по топлоенергетика и топлофизика, завършил е Московския енергетичен институт със специалност ядрена енергетика през 1981 г. И Уручев влезе в политиката на евроизборите през 2007 г. Той е защитник на повторното пускане на спрените блокове на АЕЦ "Козлодуй". Един от основните съветници на лидера на ГЕРБ за енергетика. Може да се похвали с 2 въпроса до ЕК, подготвени съвместно с други български евродепутати, и със 7 изказвания в парламентарната зала.

Илиана Иванова - от най-новите лица на ГЕРБ. Член е на икономическия екип на партията. Магистърът по международни финанси от университета "Тъндърбърд" в САЩ, стана популярна най-вече покрай телевизионния дебат, в който влязоха лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и премиерът Сергей Станишев. Тя е общински съветник от ГЕРБ (беше на 26-о място в листата за местния вот през 2007 г.). Напоследък се изявява все по-често по икономически и бюджетни въпроси. Владее английски, френски и руски.

Емил Стоянов - изненадата в лисата, защото брат му е президентът Петър Стоянов (1997 - 2002 г.). Влезе на избираемото според социолозите четвърто място като експерт, както сам казва. Не членува в партията на Бойко Борисов, но бил избран "за особени заслуги за популяризиране на българската култура в Германия и Австрия". В ГЕРБ признават, че истинската причина е ролята на създадената и ръководена от него телевизия "Европа". В края на януари Стоянов съобщи, че люксембургският холдинг Central Investment Group възнамерява да инвестира 8 милиона долара в телевизията, а 50 процента от акциите на медията вече са прехвърлени на холдинга.

Мария Неделчева - Парламентарният секретар на евродепутатите от ГЕРБ е поставена на пето място. Тя е специализирала във Франция и Белгия политически науки и е с опит в международни проекти и програми, свързани с европейските фондове. За нея обаче досега се знаеше основно, че превежда по време на срещите на Борисов и Цветанов в Брюксел.

Андрей Ковачев - Микробиологът Андрей Ковачев е шести в списъка. Той фигурираше и в първата евролиста на осма позиция. В партията е експерт по външна политика и европейски въпроси. Владее пет езика - английски, немски, френски, руски и испански.

Евгени Кирилов - той е зам.-председател на Комисията по регионално развитие в ЕП. Според статистиката е един от шестимата евродепутати, присъствали на всички парламентарни заседания. Има 6 въпроса до ЕК, 22 изказвания и участие в предложението за резолюция за освобождаване на осъдените на смърт медици в Либия. Проблемът с българските исторически паметници в Македония получи международно внимание заради него. Заедно с Атанас Папаризов и Маруся Любчева беше и най-активният български социалист в институцията. "Опитен международник" по определението на Станишев.

Филиз Хюсменова - Досегашният водач на евродепутатите от ДПС пак оглавява листата. Беше депутат, избрана от Силистра, министър без портфейл в правителството "Сакскобургготски", наблюдател в ЕП преди приемането на страната в ЕС. Член е на ДПС от 1994 г. Тя е един от най-"медийните" политици от иначе мълчаливата партия. Хюсменова е задала 5 въпроса до ЕК (3 писмени и 2 устни) и е направила 7 изказвания в парламента. Тя е и вносител на предложение за резолюция за освобождаване на осъдените на смърт български медици и палестинския лекар в Либия.

Владко Панайотов - Инженерът по "Химическа кибернетика", завършена в Москва през 1975 г., също беше евродепутат. Бил е зам.-директор на съвместен научно-внедрителски център между Минно-обогатителния комбинат "Горубсо" и Висшия минно-геоложки институт, както и директор на Колеж по минно дело и металургия в Кърджали. Пледира за повторно отваряне на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Основната му дейност в Европарламента е в областта на околната среда и енергийната политика на евросъюза.

Метин Казак - Също има евромандат, а преди това брат му близнак - депутатът от ДПС Четин Казак, беше наблюдател на България в ЕП. Мнозина очакваха тъкмо Четин да остане в европарламента, но по неофициална информация Ахмед Доган настоял той да е в националния парламент заради юридическите си познания. Метин Казак има магистърска степен по международно и европейско право от Бургундския университет, Дижон, Франция. Беше началник на кабинета на министъра без портфейл Филиз Хюсменова, а след това стана заместник-омбудсман. В Европарламента участва в комисията по външни работи и в делегациите за връзки с Турция и с Евро-средиземноморкската парламентарна асамблея.

Светослав Малинов - той от квотата на ДСБ. Депутатът е член на националното ръководство на ДСБ. Той е политолог, преподавател в Софийския университет. Роден е през 1968 г. в Дупница. Завършил е политически науки в Университета в Йорк (Великобритания). Специализирал е в Норвегия, Италия, САЩ и Великобритания. Главен редактор е на списание "Разум". Владее английски и немски език.

Меглена Кунева - първият български еврокомисар. Преди това тя водеше преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз и беше министър по европейските въпроси в кабинета "Сакскобургготски". НДСВ започна кампанията за поста й в Еврокомисията още преди България да стане пълноправен член на ЕС през 2007 г. Сега царистите залагат на Кунева да ги "изтегли" в европарламента. Затова лидерът Симеон Сакскобургготски поиска и получи разрешение комисарят за защита на потребителите да остави за известно време ангажиментите си в Брюксел и да оглави партийната листа. Ако обаче се стигне до решение за запазване на досегашния състав на ЕК и след изборите за европейски парламент, тя вероятно ще остане на поста си. В такъв случай, ако НДСВ спечели място в ЕП, то ще бъде заето от Антония Първанова.

Антония Първанова - една от ней-дейните фигури в НДСВ, депутат от 2001 г., автор на множество идеи за реформа в здравеопазването, заради някои от които си навлече обвинения в лобиране за частни интереси. На първите преки евроизбори не успя да се пребори с Биляна Раева за първото място в листата. Със силна кампания успя да събере сериозна лична подкрепа и за малко не измести водачката чрез т.нар. преференциален вот.