Темите, по които представители на граждански организации "готвиха", са избрани чрез онлайн допитване.

По първата тема Георгиев "готви" с Ива Таралежкова от Форум "Гражданско участие". Тя бе насърчаване на гражданската активност и участие на гражданите при вземане на решения.

Двамата набелязаха няколко съставки за изпълнението й. Едната е да се направи преглед на всички налични инструменти за пряка демокрация. Ние имаме доста странен закон, който поставя много високи бариери пред някои от възможностите за участие, коментира Георгиев.

Референдумите бяха много модерни, но при нас законът е направен така, че трябва да се съберат огромен брой подписи за много краткия срок от три месеца, допълни той, като припомни, че до момента успешните примери бяха или този на "Шоуто на Слави" с мощна медийна трибуна, с която не всеки разполага, и референдума за електронното гласуване, който имаше подкрепа от ГЕРБ тогава, но без нея вероятно нямаше да могат да се съберат подписите.

Това показва и хората в каква степен са готови да участват, когато участието им изрично бива търсено и те биват канени за това, смята Георгиев, според когото е трудно хората да бъдат наистина спечелени и приобщени към дадена кауза, дори да изслушат този, който събира подписите. За много хора е стряскащо, че трябва да разкрият свои лични данни, това е свързано с много ниското доверие в институциите. Там много зависи от онзи в лично качество, който говори с хората, да вдъхне доверие, допълни Георгиев.

Той говори и за друг инструмент в България – т.нар. граждански инициативи, които съществуват и в ЕС. С една такава може да се внесе законодателно предложение в парламента, което да бъде подложено на обсъждане и на гласуване. Инициативата "Правосъдие за всеки" беше успешна заради основните движещи лица зад нея, разказа Георгиев, като обаче посочи, че има друг проблем - след внасянето на подписката в Народното събрание Цецка Цачева е отказала да подложи предложението на гласуване. Според него това значи, че е необходима институционна гаранция, че онова, което е събрано с подписите на гражданите, поне ще бъде разгледано в парламента, а не по силата на хватки да бъде скрито и така да се убие силата, което е била вложена в събирането на подписи.

Георгиев даде като друг пример за гражданско участие и механизмите на консултациите за изработени предложения от институциите, които се радват на все по-висока активност. Има различни сайтове, разработени и от общинските съвети, съществува и порталът за обществени консултации на Министерския съвет strategy.bg . Понякога обаче според Георгиев търсенето на информация на тези сайтове е трудно.

Като друг важен момент той отбеляза необходимостта да се използват вече съществуващи успешни практики.

За тайната съставка в тази "рецепта" той определи: смятам, че е личният пример - този, който прави предложения, да показва, че живее тези предложения, а не просто изхвърля залпове от празни думи.

Кристина Христова от Център за култура и дебат "Червената къща" говори по темата за повишаване на гражданската информираност.

Не само в България, но и в целия ЕС е проблем окрупняването на медиите, отбеляза Христова. Тя посъветва бъдещите български евродепутати да подготвят в ЕС резолюция за ясни критерии за плурализъм на медиите.

Друга съставка според Христова е да има и финансиране за малки независими медии, защото сега финансирането през европейски програми върви през много тежки условия, което една малка медия не може да си позволи. Тя смята, че трябва да се насочи финансиране и към програма за развитие на медийната грамотност.

По думите й трябва да се залага повече не на автоматична цензура от страна на търсачките, към което върви Еврокомисията, понеже това може да доведе до цензура от изкуствен интелект или поради решение на политическо ниво. Допълни, че Асоциацията на европейските журналисти има инициатива статиите, които са с проверено съдържание, да са на по-видимо място.

Българските евродепутати биха могли да действат като достоверна медия, да информират хората какво се случва в институциите, да са инициативни, да събират на дискусии медиите и гражданските организации за проблемите в България и други държави, каза още Христова

Мария Брестничка от Национална мрежа за децата и Илина Мутафчиева от Национален младежки форум говориха по третата тема в дебата - деца, младежи, образование, демографско развитие.

Необходимите съставки и за деца, и за младежи са еднакви – ясно видими инвестиции в политиките за деца и за младежи на европейско ниво, оттам и на национално ниво. Другата съставка е участието на младежите и на децата. Отбелязаха, че младите хора са групата, която най-малко гласува на европейски избори.

Според тях механизмите за участие трябва да се да утвърдят на национално и европейско ниво. На европейско ниво младите хора се зачитат, има структури и механизми за участие и ни се иска нашите евродепутати да помогнат това да се включи и на национално ниво.

Според тях констатацията, че няма достатъчно подготвени кадри на пазара на труда, няма да е вярна, ако съществува система, която да валидира знанията и уменията, привнесени при доброволна работа и неформални обучения.

За децата отбелязаха, че детската бедност е изключително висока и са необходими устойчиви мерки за борба с нея и че е необходимо насърчаване на национално законодателство за стабилни и работещи системи за закрила и подкрепа на семействата, което липсва и в много други европейски страни.

Тайната съставка в "рецептата" е тези политики да са устойчиви, да има приемственост и да има финансиране на политиките, които са основани на данни.

Веселина Кавръкова и Катерина Раковска от "WWF България" коментираха рецептите за околна среда и климат. За околна среда според тях е важно да спре деградирането на природната среда и загубата на природни ресурси, които са условие за качеството на живот и икономическия просперитет.

На ниво ЕС е важно да се гарантира прилагането на правната рамка в областта на околната среда, както и през 2020 да се приеме глобално споразумение за природата и хората. Допълниха, че има контролни механизми в ЕС за прилагане на законодателството, но те трябва да се подобрят. Проблемът е, че те се задействат, след като на национално ниво са изчерпани средствата и вредата вече се е случила, което за околната среда е фатално и освен това води до много финансови щети.

Последната "съставка" е финансирането - добре е да се преосмисли в светлината на новите цели и да има механизми дали качествено се използва.

За климат "съставките" са две – стратегия за декарбонизация и енергийна трансформация към възобновяеми енергийни източници.

Това означава, че до 1 януари 2020 г. страните членки трябва да изготвят своите дългосрочни национални стратегии как да декарбнонизират своята икономика и енергетика, тоест да ползват по-малко фосилни горива и по-малко биомаса от дървесина.

Всяка държава трябва да има ясен план за смяна на енергийните си източници, т.нар. справедлив преход, което значи, ако някой ТЕЦ, базиран на въглища, трябва да се затвори, за да се постигнат целите за климата, да се свърши работа, свързана с това хората да бъдат преквалифицирани и да имат работа.

Мария Петкова от фондация "Лале" говори по последната тема - активно включване на възрастните хора.

Отчитане на потенциала и на възможностите на възрастните хора е другата "съставка". В ЕС възрастните хора (над 55) са над 55%, тоест това поколение определя политиките, насоката на ЕС. Те са и тези, не само в България, но във всички сравнително по-слабо развити общности, които са колоната, крепяща семействата, и в много случаи споделят изключително ограничените си средства с останалите членове от семейството, подчерта Петкова. Трета "съставка" е финансовото и технологичното обезпечаване.