Две правителства паднаха в първите часове след изборите; някои традиционни партии регистрираха сериозни загуби, а евроскептиците не постигнаха мечтаната голяма вълна. Кои са най-големите губещи от евроизборите?

Крайнодесният "Национален сбор" изпревари партията на президента Еманюел Макрон, но с по-малко от един процент. Резултатът може да се тълкува зле и за двете политически сили. Действащ президент бе победен, макар и на косъм, от популистите. Но пък резултатът на Марин льо Пен е много по-малък, отколкото можеше да се очаква – тя очевидно не е успяла да се възползва нито от понижения рейтинг на Макрон, нито от недоволството на "жълтите жилетки".

Сривът тук бе за социалистите – отливът от лявата партия се материализира в подкрепата за зелените, които изненадващо станаха втора сила. Германската социалдемократическа партия (ГСДП) загуби и Бремен, град, в който доминираше повече от седем десетилетия. Поражението поставя под въпрос и широката коалиция, която поддържа правителството.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви предсрочни избори, след като неговата "Сириза" загуби от дясната "Нова демокрация" с около 9% разлика. Мандатът на Ципрас трябваше да приключи през октомври. Той заяви, че решението му не е тактическо, а свързано с етиката на левите политици.

Евроскептичните популисти от Датската народна партия загубиха две трети от подкрепата си дни преди общите избори на 5 юни. Либералната партия на премиера Ларс Льоке Расмусен отново стана най-голямата сила в европарламента.

Там пострадаха управляващите социалдемократи, които по предварителни данни се останаха втори с центристите от опозицията. Двойното гласуване (евровот и референдум за съдебни реформи) бе първият голям тест за популярността на социалдемократите, чиито реформи в съдебната система и в антикорупционното законодателство предизвикаха остри критики от страна на ЕС и САЩ.

Най-големият губещ е канцлерът Себастиан Курц – снощи той изгуби вот на недоверие, предизвикан от скандала "Ибисагейт" с крайнодесните му коалиционни партньори от "Партията на свободата". Клип, разпространен от германския в. "Зюддойче цайтунг" и сп. "Шпигел", показа как бившият вицеканцлер и председател на крайнодясната Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе обещава щедри обществени поръчки на мнима племенница на руски олигарх.

Там губещи са традиционните партии, за сметка на крайнодясната "Вламс беланг". Изборите доведоха до най-големия възход на крайната десница от 1936 г. Тя взе от подкрепата за умерените националисти от Нов фламандски алианс (НФА) - водещата фламандска партия в последното десетилетие. Френскоезичните вестници определиха резултата като "черна/кафява вълна" и зададоха въпроса как ще се сработят фламандско мнозинство на десницата и валонско мнозинство от социалисти, комунисти и природозащитници.