Ниската активност на евроизборите в България е диагноза за родната политическа действителност и липса на увереност, че българските гласове в Европа означават нещо. Това заяви Марчела Абрашева, регионален директор на агенция "Кантар България", по време на дискусия "Евроизбори 2019: какво следва?".

По данни на европарламента избирателната активност в България е малко над 30% при средно за ЕС почти 51%. Проекцията на местата след изборите се основава на обобщение от Kantar на наличните резултати, публикувани в държавите членки след завършване на гласуването.

Абрашева изтъкна, че по данни на Евробарометър има безпрецедентно висока подкрепа за членство в ЕС, което важи за целия ЕС – над 65% желаят съюза да продължи да се развива и виждат ползи от еврочленството, почти 70% смятат, че членството е по-добро за страната им. Над 50% заявиха, че Европа не се движи в правилната посока, избирането на крайни партии беше част от проблема, а не решение, допълни тя.

Отбеляза, че в сравнение с 2014 г. още в самото навечерие на изборите се е засякло очакване ЕП да има по-голяма роля и тук се крие желанието по някакъв начин да се формират политики, които са по-понятни. Зелената политика е една относително понятна политика, смята Абрашева. Според нея тези избори са показали повече от всякога, че не всеки критичен поглед към ЕС значи евроскептицизъм.

България в сравнение с останалите европейски страни е една от тези с най-висока подкрепа на еврочленството в прагматичен и в ценностен смисъл. На въпрос към хората, които не искат да гласуват, защо това е така, освен липсата на информация е имало и показател "не смятам, че моят глас има значение". В България той е малко по-висок от средното равнище.

По думите на Ингрид Шикова, експерт в областта на политиките на ЕС, Зелените са успели да спечелят сърцата на младите и вероятно на техните родители. "Изгубихме доверие в политиката, в политиците, в личностите, които ни се предлагат. Казват, че доверието си отивало на кон, а се връщало пеша, то се възстановява много бавно", каза още Шикова. Според нея най-после се е появил инстинктът за самосъхранение на ЕС и сега мисията на съюза трябва да е "Европа, която защитава", без това да значи протекционизъм.

По повод сравнително ниската избирателна активност в България тя каза, че е необходимо още много просвещение по европейските въпроси, което да започне с училищата, да се работи с младите хора. Ако трябва с термините на музиката да определим какво се случи, то е "алегро ма нон тропо" – весело, но не много, допълни Шикова.

Политологът Владимир Шопов смята, че след тези избори европарламентът е заприличал на национален. Това, което виждаме в редица национални държави, се случи и в институционалното сърце на Европа. Типичният национален парламент в Европа значи по-голяма фрагментация - когато в самата институция делът на партиите се сближава, те са много със сравнително еднакъв относителен дял, имат и проблемна солидарност в самите себе си, обясни Шопов. Той прогнозира, че някои от доскоро добре познатите стабилни фракции ще се окажат по-нестабилни. Има и свиващ се център, а двете партийни фамилии в центъра преживяват структурни атаки от различни флангове.

По неговото мнение се отива към свръхголяма коалиция. Тя ще има обща политическа програма, но в ежедневието си по-често ще има "а ла карт коалиции" по определени теми.

Шопов отбеляза, че има разместване в йерархията на важност на европейските институции и много по-важно ще е кой ще оглави Европейския съвет и още по-важно кой ще оглави ЕП, за да удържа този труден процес на управление на тази сложна коалиция, както и кой е оглави ЕЦБ на фона на липсата на консенсус за реформите в еврозоната.

За силното представяне на зелените партии той коментира, че то се наблюдава в голяма част на северните държави и в някои в централна Европа, но не и тук.

Очакванията за някакви революции фрапиращи, стряскащи събития бяха тактически трик за вдигане на активността, каза той по въпроса за представянето на крайнодесните и добави, че в изследванията не е имало доказателства за задаваща се такава вълна. Все пак отбеляза, че два-три парламента назад тази политическа нагласа заемаше една седма-една шеста от местата, а сега тя ще има 172 представители, тоест само седем по-малко от ЕНП. Изтъкна, че са пръснати в три фракции, които вероятно още станат две, но нарастващото влияние на тази нагласа в европейската политика е факт, продължава, макар и не със стряскащо темпо.

Имаме овладяно недоволство към съюза и по определени теми малко по-осъзнати ползи от функционирането му, обясни Шопов, отдавайки това на факта, че последните три големи кризи бяха транснационални. Затова според него можем да открием увеличение на усещането и разбирането, че този съюз може да ни бъде полезен в критични ситуации.

Ясно е, че ЕС няма да има повече средства, няма мандат и съгласие за сериозен интеграционен, допълни Шопов.

За разпределянето на висшите постове в ЕС Владимир Шопов коментира, че има директен сблъсък между Германия и Франция (повече четете тук). Ключовият параметър, смята той, е коя държава на коя институция ще настоява най-много. Меркел е принудена вътрешнопартийно да защитава Манфред Вебер от Европейската народна партия, но Германия би се радвала, ако овладее друга институция, а не толкова Европейската комисия, допълни той.

Коментира, че през последните две десетилетия хората са станали по-критични и трябват политически фигури, които могат да водят диалог, да убеждават, да показват посоки. Европейската политика много рядко е привличала най-смелите политически сърца, допълни Шопов.

Той очаква в европарламента да има коалиция в центъра, но политическото й ежедневие да е странно, по отделни теми да се търси съгласие вляво, в други вдясно, ЕНП да бъде постоянно дърпана по някои теми. Ще има свръхголяма центристка коалиция, което ще даде повече възможности на по-крайните гласове.

По мнението на Шикова държавните и правителствени ръководители нямат интерес да има силна фигура начело на Европейската комисия.

Марчела Абрашева каза, че на въпроса защо биха гласували европейците дават на първо място отговора "защото е моят граждански дълг", а на второ – "защото се чувствам гражданин на ЕС". Има два лагера – да бъде европейски гражданин помага на нашето родно управление да държи правия път. България е от тази част на спектъра. Другият лагер смята, че европейските политики спират правителствата да правят правилните неща.

Владимир Шопов изтъкна, че при активността се вижда ясно разделение изток-запад, а другите с по-ниска активност са били в Южна Европа. Най-големият проблем ще възникне, ако се затвърди усещане, че сме обект, а не субект на политиката в ЕС. Има теми и признаци, че това може да се задълбочи в този европарламент. Някои от темите, повечето нови, дигитализация, климат, имат много по-голям резонанс в Западна, отколкото в Източна Европа, допълни политологът.

Той смята, че контролираният вот в България е не повече от 2-3%, но е универсално обяснение защо и как едни избори се случват по определен начин и е крайно време това да престане.

В отговор на въпрос Ингрид Шикова изрази предпочитание за федерацията, особено ще се отнася до еврозоната, а според Шопов до голяма степен федералисткият проект е замразен. Той очаква бавно селективна интеграция под силата на кризи и на обстоятелства.