---

На 7 август 2008 година 10 тона таван падат от 20-метрова височина в празната заседателна зала на Европейския парламент в Страсбург. Няма нито един пострадал, тъй като депутатите са в лятна ваканция, но заради ремонтните работи, първата сесия на Европарламента се проведе по изключение в Брюксел. Случаят съживи отдавнашния дебат за прекратяване на въртележката между Брюксел и Страсбург, която завърта евродепутатите всяка година.

Европейският парламент е единствената парламентарна асамблея в света, която има повече от едно седалище. Неговите девет основни сгради са разположени в три европейски града – Люксембург, Брюксел и Страсбург, като евродепутатите са принудени постоянно да обикалят между трите места. ЕП е задължен да провежда по дванадесет пленарни сесии на година в Страсбург, включително бюджетната сесия.

Разходите за "разходките" от Брюксел до Страсбург възлизат на над 200 милиона евро годишно. Когато се срутва покривът на сградата във Франция се изчислява, че ЕП е спестил между три и четири милиона евро, като е останал да заседава само в Брюксел. Тъй като комисията също се среща в Страсбург, когато Парламентът е там, разходите за нейните пътувания са били почти десет милиона евро между 2002 и 2007 г. Зелени организации обявяват, че чрез постоянното си местене Парламентът произвежда повече вредни газове, отколкото някои държави и подкопава собствените си усилия в борбата с климатичните промени. Много европейски граждани пък се питат защо парите им отиват за пътувания до сграда, която стои празна през 300 от всичките 365 дни в годината.

Сегашната ситуация затруднява и работата на самите евродепутати, тъй като другите две институции на ЕС, Съветът и Комисията, са разположени единствено в Брюксел. По време на пленарните сесии във Франция, част от служителите на парламента остават в Белгия, което прави координираната работа трудна.

Почти всички депутати искат само едно работно място и между 70 и 80% от тях предпочитат Брюксел. Парламентът обаче е обвързан с двете си седалища още от Амстердамския договор от 1997 г. и единствено промяна на основните договори може да промени положението.

Въпросът за седалището на ЕП е комплексен и споровете по него са трудни за разплитане. Брюксел се разглежда от много хора като "европейската столица", но Страсбург е символ на помирението между два вековни противника, обединили силите си за постигане на обща цел. Градът нееднократно е минавал под юрисдикцията ту на Франция, ту на Германия.

Проучвания сред гражданите на ЕС обаче показват, че 68% от тях искат Парламентът да има само едно седалище, като 76% подкрепят Брюксел, а 24% - Страсбург.

- Някои предпочитат Страсбург като символ на децентрализацията на ЕС и на независимостта на Европейския парламент от другите институции на Съюза и от лобистите в Брюксел.

- Поддръжниците на града смятат, че ако ЕП заседаваше единствено в Страсбург, медиите вече няма да могат да казват просто "Брюксел реши...", а ще трябва да навлизат в детайли за решението.

- За Франция разбира се задържането на ЕП освен въпрос на имидж е и доста доходоносен бизнес. Всяка от дванадесетте сесии носи по четири милиона евро приходи на Страсбург.

- Брюксел от друга страна приютява другите две европейски институции, а Парламентът също извършва три-четвърти от дейността си именно там.

- Градът е и домакин на много други организации – НПО, профсъюзи, НАТО и има най-голямата концентрация на журналисти в света.

- Изпращането на евродепутатите "в изгнание" в Страсбург и отдалечеността им от Комисията и Съвета в Брюксел намалява влиянието на Европарламента, твърдят още поддръжниците на белгийската столица.

- Някои заявяват, че Страсбург, който преди е бил символ на ЕС заради обединението на Франция и Германия, сега е символ на пилеенето на пари.

Заплетената ситуация съществува още от самото начало на Европейските общности.

Когато през 1952 г. е създадена Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), държавите-основателки не се договарят къде да бъдат настанени институциите на новата организация. За статуса на "европейска столица" се борят Лиеж, Люксембург, Страсбург и Торино. Брюксел е сред водещите кандидати, но нестабилността на тогавашното белгийско правителство не позволява институциите да бъдат настанени в него.

Безизходното положение е разплетено от Жозеф Бек, един от "бащите-основатели" на Европейската общност и тогавашен министър-председател на Люксембург. Той предлага именно Люксембург да бъде временно седалище на новите институции, докато бъде определено постоянно такова. Останалите държави-членки се съгласяват, но Франция поставя условие – Парламентарната асамблея на новата организация да бъде разположена в Страсбург.

За периода от създаването си до началото на осемдесетте, Европейският парламент значително е увеличил силата си. От 1975 г. вече е необходимо неговото съгласие за съставянето на бюджета на Общностите, а от 1979 г. се избира пряко от европейските гласоподаватели. В следващите няколко години ЕП премества част от отделите си в Брюксел. Там започват да се провеждат и срещите на комитетите и политическите групи. Накрая, през 1989 г., Парламентът започва строежа на своя собствена сграда в белгийската столица – първата от бъдещия комплекс Еспас Леополд (Espace Léopold).

В отговор на действията на Парламента, на срещата на върха в Единбург през 1992 г. Съветът решава, че ЕП ще остане в Страсбург, където е задължен да провежда по дванадесет пленарни сесии на година, включително бюджетната сесия. Въпреки това народните представители могат да провеждат допълнителни сесии в Брюксел, където остават и комисиите. Секретариатът също няма да бъде местен от Люксембург. Депутатите протестират, но в отговор лидерите на държавите-членки просто вписват решението в Договора от Амстердам, с което го превръщат в официална част от договорите на ЕС и то става на практика неотменимо.

В момента официалното седалище на Европейския парламент е сградата Луиз Вайс (наречена на името на френска пацифистка и евродепутат) в Европейския квартал на Страсбург.

Независимо от преобладаващата подкрепа за Брюксел, за момента е малко вероятно Страсбург да бъде изоставен от ЕП. Промяна в основните договори на ЕС е трудно начинание в момент, в който Съюзът се опитва да прокара Лисабонския договор. Освен това, френският президент Никола Саркози заявява, че ситуацията не подлежи на обсъждане. По всичко изглежда, че въртележката ще продължи още доста време...