Назначаването на нова Eвропейска комисия никога не е било лесна задача, но този път се очаква да бъде особено проблематично, пише Евроактив в специално досие по темата. През 2009 година се приемат редица институционални и политически промени, засягащи въпросите "Как?", "Кога?" и "Кой?" за следващия мандат на изпълнителното тяло на ЕС.

Междувременно, ирландците трябва да гласуват отново за Лисабоснкия договор, с което окончателно да се реши, кога новата комисия ще започне работа и с точно колко комисара.

Още през януари, EurActiv публикува материал, според който новата Европейска комисия ще работи едва с 20 комисара, тъй като повечето от тях ще напуснат поста си преждевременно заради лични професионални планове или заради нови изисквания на националните правителства.

Да напуснат мандата си преди официалното му изтичане е обичайна практика за еврокомисарите. Най-често причината е примамлива позиция в националните парламенти. Високопоставени дезертьори през 2008 г. са били Питър Манделсон и Франко Фратини. По-рано този месец, Далия Грубаускайте, еврокомисаря за бюджета и финансовото планиране, съобщи, че напуска Брюксел, заради президентския пост в Литва.

Същевременно нарастват и критиките към институцията, че по този начин отслабва политическата й роля и авторитета й в обществoто.

Интересен е и факта, че много еврокомисари решиха да се кандидатират за членове на европейския парламент тази година като водещи имена в листите на националните си партии. Ако изберат да се върнат в страните си и да участват активно в предизборната кампания, те трябва да напуснат постовете си в Комисията. Все пак не са принудени да се оттеглят, ако само прикрепят името си към някоя партийна листа. По този начин е възможен сценарий, в който комисар спечелил много гласове, реши да не поеме отредения му пост в Европейския парламент, а да го отстъпи на следващия кандидат от листата.

Пол Нируп Расмусен, президент на Партията на Европейските Социалисти (PES), каза пред EurActiv, че "някои комисари използват позициите да се популяризират като кандидати." Това, според него, е грешно и президентът на Комисията трябва да настоява такива членове да напускат поста си.

Силно неодобрявайки тази практика, Расмусен каза още, че "въпреки политическите пристрастия на комисарите, те трябва да разделят ясно задълженията си в Комисията от дейността на своята партия".

Той вярва, че проблемът идва отчасти и от недостатъци във Вътрешния ред на институцията, който трябва да бъде най-малкото "преразгледан". "По-добре е комисарите да са задължени да напуснат поста си веднага щом са избрали да участват в предизборната надпревара." Президентът на ПЕС упреква и практиката, те да се оттеглят само временно за продължителността на кампанията, което създава впечатлението, че за тях работата като еврокомисар е била маловажна и може да се пренебрегне, ако имат нещо по-интерсно да правят.

Откакто сподели намеренията си за втори мандат като президент на Комисията през юли 2008, мнозита считат преназначението на Жозе Мануел Барозу за неизбежно.

Все пак, измеренията на финасовата криза отчасти отклониха вниманието от неговата звезда. Преди изглеждаше, че той се радва на подкрепата на мнозинтсвото от европейската силна тройка от дясно-центристки лидери – Ангела Меркел (Германия), Никола Саркози (Франция), Силвио Берлускони (Италия), Жан-Клод Юнкер (Люксембург) и президента на Европарламента – Ханс Герт Пьотеринг, както и на някои ляво-центристки – ХосеЛуис Родригес Запатеро (Испания) и Жозе Сократес (Португалия).

На заклчючителното си слово на изънредна среща на ЕС на 1 март, обаче, Никола Саркози отрече да даде пълна подкрепа на бившия португалски министър-председател, препоръчвайки на останалите лидери да изчакат резултатите от второто ирландско гласуване за Лисабонския договор. Освен това, според политически източици на EurActiv, обратно на медийните спекулации, Ангела Меркел също се въздържа от безрезервната подкрепа за втори мандат на Барозу и внимателно наблюдава неговите действия за изход от икономическата криза.

Въпреки противоречивите оценки, Барозу има силна подкрепа сред членовете на Европейския Съвет (който всъщност назначава президента на Комисията) и единствената възможна пречка за преназначаването му са резултатите от изборите за Европарламент. Ако европейските социалисти бяха спечеллили голямо мнозонство, това би увеличило натиска над европейските лидери да назначат ляво-центристки президент, имайки предвид, че парламентът трябва да одобри избора на Съвета с просто мнозинство.

2009 година се отличава с още един важен аспект – институционалния хаос, заради сегашната неопределеност на Договора от Лисабон и ратификацията му в страните-членки.

Европейските избори се провеждатпод юрисдикцията на Договора от Ница, според който освен, че броят на евродепутатите трябва да намалее, се предвижда и редуциране на еврокомисарите до 26. Докато европейските лидери са постигнали консесус за назначаването на президент на Комисията веднага след изборите, все още остава неясно, кога ще влезе в сила новият мандат на изпълнителното тяло на ЕС.

Това прави възможен варианта, мандатът на сегашните 27 еврокомисари да бъде удължен, докато в Ирландия не се състои втори референдум за Лисабонския договор през октомври тази година. Шведското президентсво на ЕС вече обяви, че ще проведе есенната среща на Европейския Съвет значително по-късно от обикновено – на 5-6 ноември, за да изчака окончателното решение на ирландците.

Ако те гласуват ‘да’ и Договорът от Лисабон влезе в сила, новата Комисия ще бъде назначена с по един член от страна-член, както беше обещано на Ирландия през декември 2008 година.

Ако те отхвърлят договора за втори път, нещата ще бъдат по-сложни. За да се съобрази с условията от Ница, новата Комисия ще трябва да намали членовете си поне с един. Затова на срещата през ноември ще се вземе решение за ротация на еврокомисарите или за редуцирането им с един, като броим върховния представител за обща външна политика и политика за сигурност също за комисар.

Някои европейски политици, изнервени от ирландския проблем, изразиха възможността Ирландия да освободи своя комисар, ако отново се стигне до отрицателен вот, за да се съобрази с условията от Ница. Все пак, подобен наказателен сценарий е малко вероятен.