Когато се води борба срещу климатичните промени и едновременно с това трябва да се стабилизира икономическият растеж, е необходима държавна намеса, за да се насочат силите на пазара към зелените иновации. Това е становището на базирания в Брюксел институт за икономическа политика Bruegel, съобщава EurActiv.

От института смятат, че правителствата трябва да се намесят, за да се създаде една "направлявана" технологична промяна, при която замърсяващото производство да е по-малко рентабилно и да се стимулира изследването и развититето на екологично чисти технологии. Това може да бъде постигнато чрез една комбинация от фиксиране на цената за въглеродния диоксид и държавно финансиране на нисковъглеродни технологии, пише още в документа.

На рисковия капитал за чистите технологии ще се гледа по-оптимистично, когато се очаква подкрепа от правителството, но това може да е предпоставка за създаването на един балон в областта на зелените технологии, който може да се спука, ако очакванията не се изпълнят, предупреждават също експертите от Bruegel.

Този подход обаче може да балансира разходите и ползите от опазването на околната среда, смятат авторите на документа. Те добавят, че едно забавяне на намесата може да донесе единствено още разрушение на околната среда и да увеличи разликите в продуктивността между замърсяващите и чистите технологии.

Европейският съюз разчита на своята система за контрол на въглеродните емисии, за да фиксира цената на въглеродния диоксид. Тази система беше преработена последната година, за да се повиши цената чрез намаляване на сертификатите. Съюзът обсъждаше още една реформа за облагане на енергията с данъци, която ще въведе минимален данък за CO2 в рамките на ЕС.

От Bruegel настояват страните от ЕС да поемат водещата роля при промяната и да помогнат за по-лесното пренасяне на чистите технологии в развиващите се страни. Едно "иновационно направление" би намалило опасността от създаването на "оазиси на замърсяването" в страни, в които няма законодателство за климата, така че големите компании да не могат да пренесат в тях дейностите си, които замърсяват околната среда.

Част от страните членки обаче смятат, че това би бил един сигнал за протекционизъм, който ще застраши напредъка на текущите преговори на ООН за климата.