Седмици преди да започне в неделя 53-то биенале във Венеция се гадаеше какъв ще е ефектът от кризата върху това събитие, определяно като Олимпиадата на изкуствата.

Бюджетът е с 1 милиона евро по-малко спрямо 2007г, билетите поскъпнаха до 20 евро и въпреки това напливът от желаещи да участват е традиционно голям. Разликата е, че този път на повечето артисти им се е наложило да платят за произведенията си. "Това е като да се поканят на парти и да ти кажат да си донесеш храна от дома", казва един от участниците пред "Ню Йорк таймс".

По-малко са колекционерите, директорите на музеи, кураторите на изложби и шефовете на аукционни къщи, дошли да видят и да бъдат видяни на уникалното събитие, което продължава до 22 ноември. Партитата са по-нарядко, в националните павилиони могат да се срещнат по-малко знаменитости, няма ги и шокиращите гигантски арт-инсталации.

Основателите на биеналето през 1895г. обаче сигурно биха се шокирали, ако можеха да видят докъде се е развило начинанието. Тази година най-голямото арт събитие на планетата е събрало 77 отделни изложби и национални павилиони.

Първото изложение е било скромно и организирано от общината. В началните му години то е критикувано от Маринети и футуристите заради безразличието си към новото изкуство. Въпреки това още през 1910г. събитието става авторитетно и в бившия Арсенал на Венеция започват да се издигат национални павилиони, като чак 20-ина години по-късно финансирането им започва да идва от държавните бюджети. Така се стига и до някои неприятни моменти като появата през 1942г. на Йозеф Гьобелс като германски министър на пропагандата. През 50-те настъпва епохата на доминиране на големите имена като Джакомети, но и се ражда нерешеният и до днес спор: Дали венецианското биенале трябва да е венец в кариерата на един артист или форумът трябва да дава шанс на млади, малко известни таланти?