- така е нарекъл една част от документалния си филм "Жертва на пешки" режисьорът Асен Владимиров, който е и сценарист и продуцент. В Дома на киното във вторник бе премиерата на филма - разказ за съдбата на българския участник в международната медицинска комисия за разследване на масовите гробове край Катин, близо до Смоленск. Там в началото на 1943 войски на Третия райх откриват масови гробове и по настояване на емигрантското полско правителство в Лондон, а и на Берлин, е сформирана международната комисия от професори и специалисти по съдебна медицина от 12 държави: Белгия, Холандия, Дания, Румъния, Югославия, Унгария, Словакия, Чехия, Италия, Швейцария и Финландия. От България в комисията е изпратен доцентът от катедрата по съдебна медицина в Медицинския факултет д-р Марко Марков.

Днес истината е известна - през 1990 г. разпадащият се СССР разкри документите, от които е видно, че над 11 хиляди полски пленници, предимно офицери, са разстреляни поединично от съветското НКВД с изстрел в тила в Катинската гора. Но филмът показва и използването на престъплението от всички и премълчаването на истината в името на пропагандни цели и геополитически интереси както от страна на Германия, така и от съюзниците СССР, Англия и САЩ.

Цитиран е Чърчил, за който е известно, че не е страдал от излишък на скрупули: "По време на война истината е толкова скъпоценна, че винаги трябва да бъде охранявана от лъжи." И още:

Цитиран е и Сталин: "Само със страх не може да се удържи властта. Лъжата е не по-малко необходима."

Филмът проследява съдбата на българския лекар и на другите участници в международната комисия след Втората световна война. Д-р Марко Марков е изправен пред "народния съд". Той заявява, че не е подписал протокола за извършените от него аутопсии, и е оправдан. Филмът прави предположението дали оправдателната присъда на д-р Марков не е внушена от Москва, за да бъде той по-късно използван в полза на съветската позиция, а и пред Нюрнбергския съд, за да бъде хвърлена на нацистите вината за разстрела на полските пленници. Хипотезата се потвърждава - д-р Марков наистина е призован като свидетел в Нюрнберг, но този съд в крайна сметка не се произнася за престъпленията в Катинската гора.

и мотивации на решаващите фигури на Втората световна война - Сталин, Чърчил и Рузвелт. Филмът "Жертва на пешки" за първи път съобщава документирано, че и Чърчил, и Рузвелт са знаели истината за престъплението край Катин, но са мълчали - първоначално да не дразнят съюзника. И ако по време на войната това е било донякъде разбираемо, за първи път се съобщава друг факт: че през 50-те години в САЩ е сформирана медицинска комисия, известна като комисията "Мадън", която потвърждава категорично заключението на първата медицинска комисия, че убийствата са извършени от НКВД. Заключението на американската експертна комисия обаче остава засекретено от правителството на САЩ чак до 2012 г.. Тоест то е огласено над 20 години след като архивите на НКВД за Катин са вече отворени и предадени на Полша.

И все пак пред Нюрнбергския съд представителите на Сталин не успяват да наложат своята версия за Катин. Поне това Рузвелт и Чърчил не са допуснали - лъжата може да се използва за пропаганда и в преследване на всякакви цели и те охотно я ползват, но чак да я узаконят чрез съда щеше да дойде в повечко. Дори в геополитическата игра, където иначе всичко е позволено - победителите не ги съдят, както се казва на едно място във филма.

защото разказва за премълчавани истини от историята, макар и да са били известни и по-рано на тесен кръг специалисти историци. Заедно с режисьора са извършили колосална издирвателска работа сред архивите помощник-режисьорът Мая Захариева, операторът Стефан Бояджиев. "Искахме да покажем подредено знание - казва Асен Владимиров. - Играта на великите сили предопределя и съдбата на нашия лекар. Д-р Марко Марков се озовава между воденичните камъни на техните интереси и е трябвало да поведе своята най-драматична човешка битка - да опази достойнството си и да оцелее."