Отворена през Март-2002

1.История

(Какви са общите параметри на главата: на коя част от ДЕО отговаря, как са протичали преговорите по създаването й)

Глава 7 “Земеделие”, като една от преговорните глави за членство в ЕС, се базира на разпоредбите на чл. 32-38 от Договора за създаване на Европейската общност, които регламентират Общата селскостопанска политика (ОСП). В периода от края на Втората световна война до създаването на ЕИО селскостопанската политика на шестте държави-учредителки е насочена към насърчаване на ръста на производителността в този сектор и гарантиране на доходите на селскостопанските производители чрез различни екстензивни методи и средства. Исторически ОСП е първата обща политика на ЕО и като такава има ключова роля в постепенното изграждане на икономическата и политическата интеграция в ЕС. Около половината от бюджета на ЕС е предназначен за ОСП.Глава 7 “Земеделие” е най-голямата по обем глава за преговори, тъй като законодателството в тази област обхваща около 50% от цялото законодателство на ЕС. Глава “Земеделие” се състои от две части, които са обособени и спадат към различни части от законодателството на ЕС, но са обединени от връзката си със селското стопанство. Едната част е законодателството на ЕС, което регулира Общата селскостопанска политика (ОСП). Тази част от законодателството урежда механизмите за регулиране организациите на пазара на отделните земеделски продукти, схемите за подпомагане доходите на земеделските производители, развитието на селските райони и тяхното финансиране. Нейното прилагане е еднакво за всички държави-членки, затова за уредбата на ОСП се използват регламенти. Ето защо основната насока в подготовката за присъединяването е способността на България, като страна-кандидатка, да прилага законодателството на Общността чрез институционално изграждане и укрепване на административния капацитет. По отношение на политиката по развитието на селските райони на ЕС през 1975 г. Европейската общност приема Директива 75/268 за насърчаване и подпомагане развитието на селските райони в планинските и някои необлагодетелствани райони в държавите–членки на ЕС. През 1999 г. тази Директива е осъвременена във връзка с реформата на ОСП и се превръща в Регламент на ЕС.

Другата част от аграрното законодателство на ЕС е свързана с функционирането на Единния вътрешен пазар на ЕС. То има за цел защита на потребителите в цялата Общност и осигуряване на безопасност на храните. Насочено е към защита здравето на хората, животните и растенията и към опазване на околната среда. Структурно тази част на аграрното законодателство на ЕС включва ветеринарните и фитосанитарните въпроси. Ветеринарните въпроси обхващат болестите по животните, тяхната диагностика, идентификацията на животните и животновъдните обекти, организацията и осъществяването на ветеринарен контрол, ветеринарните лекарствени средства и остатъчните количества в храните от животински произход и селекцията и репродукцията в животновъдството. Фитосанитарните въпроси обхващат борбата с вредителите по растенията, фитосанитарните препарати и остатъчните количества в растителните продукти, режима на фуражите, на семената и посадъчния материал. Във ветеринарната и фитосанитарната област законодателството на общността се състои предимно от директиви. В тази област пълното транспониране на законодателството е основна задача за страните-кандидатки, като се държи също така и на способността да се прилага законодателството чрез изграждане на институциите и прилагане на административния капацитет.

Друга особеност на тази глава е, че тя обхваща въпроси, които са особено чувствителни както за Европейската общност, така и за България. Това прави главата особено трудна за преговори.

2.Принципи

(Какви принципи на ЕС са залегнали в нейните разработки)

Основните принципи, по които се създава и функционира в класическия си вид ОСП (до реформата през 1992 г.), са както следва:

- единство на аграрния пазар;

- общностни преференции;

- финансова солидарност.

Принципът за единство на пазара означава, че селскостопанските продукти като всички останали стоки могат да се движат свободно, без всякакви ограничения на територията на вътрешния пазар на ЕС. Прилагането на този принцип води до премахване на пречките в търговията със земеделски продукти между страните-членки. Единството на пазара предпоставя единни цени на селскостопанските стоки, които се определят от Съвета по предложение на Комисията за всяка пазарна година в паричната единица на Общността – еврото. Те се определят така, че да бъдат малко по-високи от средния размер в Общността и значително по-високи от световните. Това са цени, гарантирани чрез интервенционни механизми вътре в Общността и защитени от евтин внос или недостатъчно търсене на външния пазар. Принципът за общностни преференции се изразява в еднаквите преференции за произведените в която и да е точка на ЕС земеделски продукти. Той означава, че продукцията на Общността винаги е защитена от конкурентен внос от трети страни, както и от отклонения в световните цени, и е предпочитана пред чуждата продукция. Чрез експортно-импортни мерки се дава предимство на стоките, произведени в общността. Например: променливи импортни мита, експортни субсидии.

Принципът за финансова солидарност означава, че всички селскостопански разходи се поемат от бюджета на ЕС. Всички държави-членки солидарно участват във финансирането на ОСП, а набраните средства се изразходват независимо от това, коя страна в какъв размер ги е предоставила. Това се осъществява чрез специален фонд – Фонд за ориентиране и гарантиране в селското стопанство (FEOGA). Основните принципи на политиката на ЕС по развитието на селските райони са: принципът на устойчиво развитие; принципът на изграждане на ефективни и отговорни институции на национално и регионално равнище; принципът на създаване и развитие на демократични и свободни общности в селските райони; принципът на съгласуваност на различните политики; принципът на устойчиво управление на природните ресурси.

1. Начало, развитие и край на преговорите

(Кога са започнали преговорите по дадена глава, как са протичали, кога са завършили или се очаква да бъдат завършени)

Официално България предаде своята позиция за преговори по Глава “Земеделие” в началото на юли 2001 г. и тя беше регистрирана като документ на Конференцията на 6 юли 2001г. На 21 март 2002 г., на Конференцията за присъединяване на България към ЕС на ниво заместник-министри, главата беше отворена за преговори. Испанското председателство, което водеше заседанието, и Европейската комисия изразиха голямо задоволство за постигнатия напредък на страната ни чрез отварянето на главата за преговори. Генералният директор на Генерална дирекция “Разширяване” на Европейската комисия г-н Ландабуру поздрави страната ни за изключителното качество на представената от България позиция. По време на заседанието България отново бе похвалена като първата страна, акредитирана за изпълнението на програма САПАРД.

Министерството на земеделието и горите (МЗГ) предостави в максимално кратък срок допълнителната информация по ветеринарни и фитосанитарни въпроси, поискана от ЕК на техническата среща на 10 и 11 декември 2001 г. в Брюксел. Информацията бе изпратена на 3 януари 2002 г., като по този начин бе улеснено изготвянето на проекта на обща позиция на ЕК в ГД “САНКО”, в частта “Ветеринарни и фитосанитарни въпроси”. Общата позиция на ЕС по отношение на позицията на България беше получена с документ от 13 март 2002 г. В отговор на тази обща позиция беше подготвена допълнителна информация от МЗГ. След обсъждането й на заседание на Координационния съвет и на Основния екип, в съответствие с изискванията на механизма на координация, на заседанието на Съвета по европейска интеграция на 2 юли 2002 г., информацията беше приета без забележки с мандат за предоставянето й на Мисията на Република България към Европейските общности за технически консултации.

Оперативно и в съвсем кратък срок бяха проведени техническите консултации и бяха получени препоръки от експертите в Европейската комисия за някои допълнения и уточнения в информацията. Допълнителната информация по ветеринарни и фитосанитарни въпроси в окончателния й вид беше приета на заседание на МС на 1 август 2002 г., след което беше официално предадена на Европейската комисия. На 24 октомври 2002 г., на заседание на Министерския съвет, беше приета втората част от допълнителната информация, отнасяща се до частта “Обща селскостопанска политика” и “Развитие на селските райони”, след което беше връчена официално на Европейската комисия. В изпълнение на приетите от правителството срокове в стратегията и плана за ускоряване на преговорния процес с ЕС: в края на 2002 г. беше затворена частта по ветеринарни и фитосанитарни въпроси от Глава 7 “Земеделие”. Предвижда се преговорите по втората част от главата - ОСП и политика по развитие на селските райони, да бъдат завършени през 2003 г. и главата да бъде изцяло затворена.

2. Промени в законодателството

(Какви закони, свързани с дадената глава, са променени, кога и как, какво още трябва да се направи)

В позицията за преговори България е поела ангажимента да приведе националното си законодателство в областта на земеделието в съответствие с правото на ЕС до 2005 г.

В периода 1997-2002 г. бяха приети редица закони и подзаконови нормативни актове, които са хармонизирани със законодателството на ЕС:

- Със Закон за ветеринарномедицинската дейност и наредбите по неговото прилагане беше въведена основната част от ветеринарното законодателство на ЕС. Актовете, свързани със селекцията и репродукцията в животновъдството, бяха хармонизирани чрез Закона за животновъдството и наредбите по неговото прилагане.

- Директивите на ЕС във фитосанитарната област бяха транспонирани в българското законодателство със Закона за защита на растенията и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

- Законодателството на ЕС, свързано със семената и посадъчния материал, е отразено в Закона за посевния и посадъчния материал, а законодателството, което се отнася до храненето на животните, е въведено изцяло със Закон за фуражите и наредбите по неговото прилагане.

- Законът за подпомагане на земеделските производители представлява законова рамка, която позволява прилагането в предприсъединителния период на мерки и елементи на ОСП, свързани с подпомагането на земеделските производители. Той е законовата база за прилагане на програма САПАРД, въз основа на него са издадени и ще бъдат издавани наредбите, уреждащи прилагането на отделните мерки по програмата. В закона са заложени и други елементи на ОСП – интервенция на пазара, изплащане на експортни субсидии, стандарти за качество, изплащане на помощи за производители. По някои от тези мерки ще бъдат издадени наредби за тяхното прилагане.

- Със Закона за виното и спиртните напитки и наредбите за неговото прилагане българското законодателство е хармонизирано с европейското в сектора “Вино и спиртни напитки”.

- В Закона за тютюна и тютюневите изделия са отразени елементи от ООП на този продукт.

- В българското законодателство са въведени и други елементи на ОСП – уредени са биологичното производство на растителни и животински продукти и храни, контролът за съответствие на пресни плодове и зеленчуци, предлагането на пазара на яйца, системата за наблюдение на цените на месото и класификация на кланичните трупове и др.

В периода до присъединяване на страната към ЕС в областта на законодателството трябва да бъдат изпълнени две главни задачи:

1. Пълно хармонизиране на ветеринарното и фитосанитарното законодателство на страната с актовете на Общността. Изпълнението на тази задача включва и въвеждане на новите директиви на ЕС.

2. Приемане на законодателство, което създава условия за изграждане на необходимия административен капацитет, и пилотно прилагане на елементите на ОСП. В тази насока най-важно значение ще има законодателството, свързано с изграждането на Разплащателна и интервенционна агенция на страната и на други административни структури, които ще позволят достъп до финансиране от фондовете на Съюза веднага след присъединяване.

3. Промени в администрацията за прилагането на новите закони

(Какво се прави или трябва да се направи на административно ниво, за да е адекватна дадена институция на изискванията на ЕС и промените в законодателството)

Основен приоритет, който се отстоява в българската позиция за преговори, е успешно усвояване на средства от структурните фондове на ЕС, в това число и от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране в земеделието (ФЕОГА), от деня на присъединяването към ЕС. За целта страната ни се подготвя предварително чрез изграждането на административния капацитет за прилагане на специалната предприсъединителна програма САПАРД, тъй като тя възпроизвежда в голяма степен принципите за плащане, мониторинг и финансов контрол при разработването и прилагането на мерките за структурно въздействие за страните-членки. След безспорния успех на България като първата страна, чиято агенция по САПАРД беше акредитирана и която получи достъп до фондовете на ЕС, предстои постепенно и поетапно реорганизиране на системата в Разплащателна и интервенционна агенция, която ще бъде институцията, определяща помощта, проверяваща молбите за помощи и извършваща плащанията, за които земеделските производители кандидатстват. С оглед провеждането на адекватен контрол и подобряване администрирането на извършваните плащания по ФЕОГА, ЕС изисква и България е поела ангажимента в преговорната си позиция по Глава 7 “Земеделие” да въведе т. нар. Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) с основните й елементи – идентификация на площи, идентификация на животни, компютризирана база-данни, кръстосани проверки и интегриран контрол. Предвижда се към края на 2004 г. да бъде изградена Разплащателна и интервенционна агенция в съответствие с изискванията на ЕС и да бъдат въведени необходимите елементи на ИСАК. По отношение на политиката по качеството, към МЗГ до края на 2004 г. ще бъде създаден специален отдел, който ще отговаря за регистрацията на земеделски продукти и храни в европейския “Регистър на сертификатите за специфичен характер” и ще издава сертификати за специфичен характер за селскостопански продукти и храни. Последващият контрол ще се осъществява от специализиран контролен орган на подчинение на Министерството на земеделието и горите, в структурата на който ще се включат лабораториите за анализи на земеделските продукти и храни (на базата на опита на страните-членки на ЕС). В МЗГ е създадена Дирекция “Растениевъдство и контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци”, която осъществява контрол на съответствие на пресните плодове и зеленчуци, включително при внос и износ. Предстои подобряване на квалификацията на инспекторите, извършващи контрола.

В сектор “Мляко и млечни продукти” се предвижда изграждането на Млечен борд. Неговите функции ще бъдат да разпределя и контролира квотите за производство на мляко и млечни продукти и да извършва мониторинг на пазара на мляко в страната.

В сектор “Вино” е необходимо да се изгради лозарски кадастър и Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози като основни механизми за осъществяване на политиката в сектора по отношение на управлението на лозарския потенциал на страната. Основните приоритети в сектор “Ветеринарни въпроси” са по отношение на хармонизацията на българското законодателство с европейското и постепенното му въвеждане чрез привеждане на административните структури и процедури в съответствие с изискванията за членство в ЕС. Тези приоритети са свързани със: спазване на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания към добива, производството и търговията с месо, мляко, млечни и месни продукти; общите мерки за опазване здравето на животните; контрола и борбата с болестите по животните; граничния ветеринарно-медицински контрол; идентификацията на животните; изискванията за внос в ЕС на живи животни и животински продукти; гарантиране на хуманното отношение към животните и др. За изпълнение на посочените приоритети българската страна и съответните държавни институции ще предприемат следните мерки, които са поети като ангажименти в позицията за преговори:

- реконструкция на 8 гранични ветеринарни инспекционни пункта, които ще служат като бъдеща външна граница на ЕС; преструктуриране на предприятията за преработка на суровини и производство на хранителни продукти от животински произход; оборудване на контролни лаборатории; • контрол и борба с болестите по животните; въвеждане на правилата и мерките по безопасност на храните и стриктен контрол “от обора до масата на потребителя”; идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти и въвеждане на данните в информационна система; • въвеждане изискванията за хуманно отношение към животните. Предприети бяха мерки за укрепване на административния капацитет на Националната служба за растителна защита. Значително беше подобрен граничният фитосанитарен контрол чрез изграждане и оборудване на гранични контролни пунктове. Създаде се Съвет по продуктите за растителна защита, който има за задача да дава експертна оценка за безопасността и ефикасността на разрешаваните за предлагане и употреба в страната продукти за растителна защита. С помощта на проекти по програма ФАР бяха оборудвани, в съответствие с изискванията на ЕС, лабораториите към службата за контрол на пестицидни остатъци и други вредни примеси в храните от растителен произход. Процесът на изграждане на административния капацитет на Националната служба за растителна защита трябва да продължи чрез подобряване на нейния кадрови и технически потенциал.

Създадена беше Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, която обедини административните структури занимаващи се със сортоизпитване, апробация и семеконтрол. Това ще позволи по-добро и координирано прилагане на законодателството на ЕС. Служителите на агенцията бяха обучавани по проект на ФАР.

В Националната служба по зърното беше създадена Дирекция “Контрол на фуражите”, която прилага законодателството на ЕС в областта на контрола на храните за животни. В процес на създаване е и регистър на производителите и търговците на фуражи.

4. Права и задължения на гражданите

(Как промените в законодателството ще се отразят върху живота на отделните граждани, какво ще се промени в него и какво задължително те трябва да знаят, за да бъдат адекватни на промените)

Българската позиция в преговорите за присъединяване към ЕС по Глава 7 “Земеделие” отстоява напълно интересите на българските производители, като са поискани:

- квоти, предвидени в правото на ЕС. Исканите количества за квоти са определени въз основа на най-благоприятните за България производствени периоди;

- всички видове директни плащания, прилагани в страните-членки въз основа на правото на ЕС. Количествено исканията са въз основа на площи и брой животни в периодите, когато страната ни е имала най-голямо производство. Преките плащания ще подкрепят дохода на значителен брой фермери и ще гарантират социалната сигурност, която да ги задържи в селските райони. Отпускането на тези плащания ще осигури равноправното третиране на българските селски стопани с фермерите в останалите страни-членки, като по този начин ще се избегне нелоялната конкуренция сред земеделските производители в Европейската общност;

- дерогации (изключения) и преходни периоди за секторите, където България няма да е в състояние да приеме и прилага европейското законодателство веднага след присъединяването към ЕС.

Българските потребители се защитават чрез поставяне на съответните приоритети и предприемане на мерки, предвидени в позицията за преговори в областта на ветеринарните и фитосанитарните въпроси, хранене на животните, семена и посадъчен материал.

5. Права и задължения на бизнеса

(Как промените в законодателството и в администрацията ще се отразят на частния бизнес, какво трябва да промени той в дейността си и какво е най-важното, което трябва да знае, за да бъде адекватен на промените и новите условия и да е конкурентноспособен в общия пазар)

- Членството в ЕС води до по-добра предсказуемост и последователност на политиката по селско стопанство, както и на цените. Общата селскостопанска политика е гъвкава и е в синхрон с действителността, в която трябва да функционира. Промените не са изненадващи или произволни, както понякога се случва с националните политики.

- Въпреки че крайното решение все още не е взето по отношение на преките плащания, по всяка вероятност при едно бъдещо членство те ще се запазят. Това означава стабилност на доходите за фермерите, както и финансова подкрепа за тях. Според предложението на ЕК за новите страни-кандидатки плащанията ще са в размер на 25% от тези в настоящия ЕС. Все пак обаче те ще се увеличават, докато достигнат пълен размер в следващите 10 години.

- Членството ще даде достъп до пазарите на сегашните страни-членки – един ценен пазар.

- Членството означава и достъп до фондовете за развитие на селските райони и модернизация на фермите. Фондове ще помогнат и за разнообразяване на мерките, като например инвестиране във фермите и хранителната промишленост, ранно пенсиониране, залесяване на земеделска земя, подкрепа за реконструкция на фермите и др.

- За България това ще бъде възможност за получаване на инвестиции, включително и в земеделието и преработващата промишленост, което е основа за икономически растеж.

- Усвояването на законодателството на вътрешния пазар на ЕС в сектор “Земеделие” със задължителните по-високи санитарно-хигиенни условия ще допринесе за повишаване на качеството и конкурентноспособността на земеделската продукция от България. Присъединяването на България към ЕС ще позволи на производителите и търговците на земеделска продукция, вместо да боравят с много и различни правила, да се съобразяват само с изискванията на пазара на ЕС, за да продават свободно своята продукция на единния пазар на ЕС.

- Положително влияние ще окаже и интензивната техническа и финансова помощ, която страната ще получи. Такава помощ вече се получава по САПАРД и ФАР, чиито средства се използват за предвидените по ФАР проекти и за мерките по Националния план за развитието на земеделието и селските райони.

6. Преходни периоди

(Защо се дават преходни периоди, как се договарят, какво целят, какво е договорила България и с каква цел)

В процеса на преговорите в областта на ветеринарните въпроси в рамките на Глава “Земеделие” България защити искането за тригодишен преходен период по отношение качеството на суровото мляко. Българските производители получават правото в рамките на тригодишен период след присъединяването да продават мляко, което не отговаря на европейските изисквания за хигиена и качество. Останалите искания за преходни периоди са в процес на договаряне с ЕС.

7. Сравнителен анализ на преходните периоди за другите страни

(Какво са договорили другите преговарящи държави, от какво са се лишили, срещу какво са го направили и каква е била целта им)

При водените едновременно с 10-те страни-кандидатки преговори Европейската комисия и Европейският съвет заеха твърда позиция по исканията за отстъпки по най-чувствителните въпроси на земеделието. Този подход предотврати вълнообразното увеличение на исканията при удовлетворяване искания на една от страните, свързани с националните производствени квоти, референтните количества или евентуални преходни периоди за някои земеделски продукти и сектори. В резултат на това страни с аргументирани специфични искания, например особеностите на географското положение за Малта, биха постигнали повече отстъпки, ако не преговаряха в пакет с още девет държави. Договарянето на три непоследователни години като референтен период за зърнени култури на Кипър е изключение от твърдо отстояваната от ЕК методология за определяне на базисна площ. Кандидатките приложиха следните основни тактики в преговорите:

А) Стремеж за максимално бързо затваряне на преговорите по главата чрез приемане на предложените от ЕС, но не изцяло задоволителни отстъпки. Ранното приемане на условията улеснява преговорите, в края на които остават малко въпроси, по които се стига до приемливо решение. Такъв е случаят с Унгария, която се съгласи с предложените от ЕС референтни количества за плодове и домати още през 2002 г. По този начин обаче страната пропусна възможността да се възползва от прецеденти, извоювани по-късно от други кандидатки.

Б) Твърда позиция на отстояване на всички или голям списък от искания до последния момент с цел получаване на максимални отстъпки без приемане на междинните предложения на Европейската комисия. Такава позиция бе възприета от Полша, но тя се оказа неефективна, тъй като на финалните преговори е невъзможно да се преговаря по дълъг списък от искания.

В Копенхаген 2002 г. бе последният етап от преговорите и след решенията на Европейския съвет е невъзможно предоговаряне. Окончателните постижения на всяка от 10-те страни-кандидатки в преговорите по селско стопанство ще станат ясни след подписването и публикуването на Договорите за присъединяване.

8. Предстоящи промени

(Какво остава да направим по съответната глава до окончателното й затваряне)

- Създаване на Разплащателна агенция и Интервенционна агенция в пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis).

- Създаване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

- Развитие на Мрежа за земеделско счетоводство.

- Въвеждане на програма за привеждане на преработвателните предприятия към стандартите на ЕО.

- Създаване на организации на производителите и междубраншовите организации.

- Интервениране на пазарите на земеделски продукти.

- Въвеждане и прилагане на маркетингови стандарти за качеството на земеделските продукти.

- Изплащане на експортни субсидии при износ на качествени непреработени и преработени земеделски продукти.

- Въвеждане на политика по качеството.

- Развитие на биологичното земеделие.

- Завършване на регистър на лозята.

- Завършване на националния кадастър и имотен регистър. Продължаване на работата по комасацията на земята.

- Обучение на ветеринарни лекари и подобряване контрола на инспекторите за хуманно отношение към животните. Информиране на асоциациите на производителите за необходимостта да прилагат правилата за хуманно отношение към животните, както и за правоприлагащите методи.

- Разширяване на системата ЕВРОВЕТ върху територията на цялата страна и завършване на набирането на данни, за да се подобри контролът и за възстановяване на търговията с ЕС с живи животни и животински продукти без ограничения. Завършване процеса на идентификация на преживните животни посредством двойни пластмасови ушни марки.

- Продължаване работата по подобряване условията в кланиците и преработвателните предприятия.

- Подобряване на положението с животинските отпадъци, особено торовете. Да се следи спазване на забраната за използване на преработени животински протеини във фуражите в съответствие с изискванията на ЕО за избягване кръстосано замърсяване на фуражи за преживни животни с животински протеини и кръстосаното хранене.

- Завършване изграждането на осемте дългосрочни пункта за граничен ветеринарен контрол.

- Подобряване борбата с епидемията “спонгоформена енцефалопатия” по говедата (болестта “луда крава”) и използване на методите на ЕС за диагностициране. Премахване на различията при контрола на болестта “луда крава” в България и в ЕС.

- Осигуряване на достатъчен административен капацитет на Националната служба за растителна защита за прилагане правото на ЕС във фитосанитарния сектор.

- Въвеждане и прилагане на законодателството за безопасността на хранителните продукти.

- Осигуряване на достатъчен капацитет на Главната дирекция за контрол на фуражите за прилагане правото на ЕС в тази област, особено за контрол на фуражните добавки.

9. Промени в живота на държавата и на гражданите

(Какво отражение ще има върху цялостния икономически и политически живот на държавата и как това ще рефлектира върху живота на обикновените граждани, в каква посока ще се променят той)

Членството в ЕС води до по-добра предсказуемост и последователност на селскостопанската политиката и на цените на земеделските продукти. Общата селскостопанска политика е гъвкава и е в синхрон с действителността, в която трябва да функционира, промените не са изненадващи или произволни, както понякога се случва с националните политики.

Членството ще даде достъп до пазарите на сегашните страни-членки – един ценови пазар.

Членството означава и достъп до фондовете за развитие на селските райони и модернизация на фермите. Фондове ще помогнат и за разнообразяване на мерките, като например инвестиране във фермите и хранителната промишленост, ранно пенсиониране, залесяване на земеделска земя, подкрепа за реконструкция на фермите и др.

За България това ще бъде възможност за получаване на инвестиции, включително и в земеделието и преработващата промишленост, което е основа за икономически растеж. Усвояването на законодателството на вътрешния пазар на ЕС в сектор “Земеделие” със задължителните по-високи санитарно-хигиенни изисквания ще допринесе за повишаване на качеството и конкурентноспособността на земеделската продукция от България. Присъединяването на България към ЕС ще позволи на производителите и търговците на земеделска продукция, вместо да боравят с много и различни правила, да се съобразяват само с изискванията на ЕС, за да продават свободно своята продукция на единния пазар на Общността. Положително влияние ще окаже и интензивната техническа и финансова помощ, която страната ще получи. Такава помощ вече се получава по САПАРД и ФАР, чиито средства се използват за предвидените по ФАР проекти и за мерките по Националния план за развитието на земеделието и селските райони. Производителите и преработвателите трябва да подават точна и навременна информация относно целия обем на производството си с цел да могат да бъдат защитени техните интереси при бъдещото разпределението на квоти за производство и преработка, както и за осигуряване на правилното функциониране на квотната и интервенционната система.

МЗГ – зам.-министър Меглена Плугчиева

(Популярн обяснение на най-важнит понятия, които се употребяват или влизат в дадена глава)

(Пълно изписване на абревиатурите)

МЗГ – Министерство на земеделието и горите

НПРЗСР – Национален план за развитие на земеделието и селските райони

САПАРД – Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони

ОСП – Обща селскостопанска политика

ООП – Обща организация на пазарите на земеделски продукти

ИСАК – Интегрирана система за администриране и контрол

ФЕОГА - Европейски фонд за ориентиране и гарантиране в земеделието

http://www.evroportal.bg