Отворена през януари 2001

Предварително затворена през ноември 2001

Свободата на предоставяне на услуги е една от четирите свободи, на които се основава функционирането на вътрешния пазар на Европейския съюз (ЕС). Въпросите относно свободата на предоставяне на услуги се съдържат в чл. 49-54 от Договора за създаване на Европейската общност (ЕО), като целта е да се премахнат съществуващите пречки пред движението и пребиваването вътре в Общността на самонаетите лица и техните семейства. Според тази правна уредба, в рамките на Общността са забранени ограниченията върху свободата на предоставянето на услуги спрямо гражданите на държавите-членки, които са се установили в държава от Общността, различна от тази, в която се намира лицето, на което се предоставя услугата.

Премахването – между страните-членки – на пречките пред предоставянето на услуги (както и в това на хора и капитал) е фиксирано като един от единадесетте елемента на дейността на Европейската икономическа общност (ЕИО), която трябва да доведе до осъществяването на целите, за които тя се създава с Договора за създаването на ЕИО от 1957 г. (ДЕИО). От друга страна, секторът на услугите е от съществено значение за икономиката на Европейския съюз. В сектора на услугите се създава повече от половината от брутния вътрешен продукт (БВП) в Европейския съюз. В него е заета и повече от половината от икономически активното население. Свободното извършване на финансови услуги и създаването на необходимата за това институционална и правна инфраструктура съобразно европейските стандарти е сред най-важните условия.

Понятието “свободно предоставяне на услуги” е тясно свързано с правото на установяване. Основополагащите разпоредби относно правото на установяване в рамките на Европейския съюз са залегнали в чл. 43-48 от Договора за създаване на ЕО. Под “право на установяване” в Договора се разбира: правото на предприемане на дейност от самонаето лице, както и създаването на предприятия (дружества или фирми) в друга държава-членка при условията, предвидени от нейните законите за собствените й граждани и предприятия. Следователно трябва да се използва принципът на национално третиране, както и да не се допуска дискриминация между местни и чуждестранни граждани и предприятия.Установяването на ефективни надзорни институции, заедно с осигуряването на добре контролиран финансов сектор е особено важно по отношение на приемането и прилагането на европейското право. Европейската комисия в тясно сътрудничество с надзорните институции на държавите-членки осъществява строг надзор върху органите на страните-кандидатки и върху тяхната възможност да прилагат европейското право в областта на финансовите услуги. Дейността в раздела “Свободно предоставяне на услуги” се развива, изхождайки от икономическа политика, основана на тясна координация на икономическите политики на страните-членки и на определяне на общи цели, които са в съответствие с принципите на икономиката на свободния пазар и свободната конкуренция. Тя се ръководи от следните основни принципи:

- принцип на недискриминация и равно третиране на местните и чуждестранните физически и юридически лица;

- принцип на единната лицензия в сферата на финансовите услуги;

- стабилни цени;

- стабилни публични финанси;

- балансиран платежен баланс;

В областите, които не попадат в изключителната компетентност на Общността, дейността се основава на принципа на подчинеността. Чрез създаване на общ пазар и икономически и валутен съюз и чрез осъществяване на общите политики и дейности се цели:

- хармонично, балансирано и устойчиво развитие в рамките на Общността;

- висока степен на заетост и социално осигуряване;

- устойчив и неинфлационен растеж;

- висока степен на конкурентноспособност;

- сближаване начините и формите на икономическо изпълнение;

- висока степен на защита и подобряване качеството на околната среда;

- повишаване жизнения стандарт и качеството на живот;

- достигане на социално и икономическо единство в рамките на Общността. Конкретни цели:

- премахване на ограниченията пред правото на установяване на самонаети лица, граждани на една страна-членка при осъществяване на дейността им в друга страна-членка;

- еднакво третиране на компании и фирми, които са създадени съгласно законодателството на една страна-членка и осъществяват дейност, имат офиси, централна администрация или основно място на дейност в друга страна-членка;

- премахване на ограниченията при предоставяне на услуги от лица, регистрирани по правото на една страна-членка и предоставящи тези услуги на граждани на друга страна-членка.

1)Право на установяване

2)Финансови услуги

-Банки

-Гарантиране на влоговете в банките

-Застраховане

-Ценни книжа

3)Защита на личните данни

4)Електронен подпис и електронен документ

5)Електронна търговия

6)Информационно общество

7)Филмова индустрия

8)Токсични продукти

9)Самонаети търговски агенти

Глава 3 “Свободно предоставяне на услуги” обхваща няколко сектора: право на установяване, финансови услуги (банково дело, включително гарантиране влоговете в банките; застраховане и ценни книжа), защита на личните данни, режима на самонаетите търговски агенти, информационното общество, електронен подпис. Въз основа на разпоредбите от Договора за създаване на ЕО (чл. 43-48) са приети две директиви, доразвиващи общия режим на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги. Това са: Директива 73/148/ЕЕС – в нея се уреждат условията за влизане и престой на гражданите от държавите-членки, които са се установили, искат да се установят или искат временно да предоставят услуги в други държави-членки от Общността, както и членовете на техните семейства. Съгласно директивата, за влизане на гражданин на една държава-членка на територията на друга държава-членка е необходимо притежаването на валиден паспорт или лична карта, като не се поставят изисквания за издаване на входни или изходни визи. Директива 99/42/ЕС – основната цел на директивата е въвеждането на норми и процедури, които държавите-членки да прилагат, установявайки механизъм за оценка на квалификация при определени професионални дейности на наети и самонаети лица. Предвижда се признаване на професионална квалификация за дейности, за които се изискват знания и умения от общ характер въз основа на доказан професионален стаж в собствената си страна или в друга държава-членка на ЕС.

Банково дело

Главна цел на хармонизацията в областта на банковото дело в рамките на Европейската общност (ЕО) е да се премахнат всички ограничения върху правото на установяване и на свободата за предоставяне на услуги, като се създадат условия за нарастваща стабилност на банковата система и защита за вложителите.

Хармонизирането на правилата в тази сфера цели да се избегне каквото и да е дискриминационно третиране на предоставяните от банките услуги, да се гарантират спестяванията и да се създадат равни условия за конкуренция между тези институции независимо от обективните различия в техния статут и цели.

Цел на хармонизирането е засилване на надзора над банките и в частност надзора на най-важните рискове и коефициента на платежоспособност.

Част от вторичното законодателство на ЕС в тази област включва:

Разпоредбите на Директива 2000/12/ЕС относно установяването и извършването на дейност на банките;

Директива 93/6/ЕС от 15 март 1993 г. за капиталовата адекватност на инвестиционните дружества и банките отговаря на необходимостта да се развият общи стандарти за пазарния риск на институциите и да се създаде допълнителна рамка за надзор върху пазарния риск и по-специално рискови позиции, разплащания с контрагенти и форекс риска;

Директива 92/121/ЕЕС от 21 декември 1992 г. за наблюдение и контрол на големите експозиции на банките въвежда конкретни правила и задължителни инструменти, приложими по отношение на всички банки в Общността. Целта на регулирането на големите експозиции е да се намалят максимално загубите, които банките могат да понесат от един клиент или група свързани клиенти.

Конкретните изисквания за банково счетоводство в държавите-членки са формулирани в Директива на Съвета 86/635/ЕЕС относно годишните отчети и консолидираните отчети на банките и други финансови институции.

Правната рамка на Общността за въвеждане на надзор върху банките на консолидирана основа е очертана за пръв път с Директива 83/350/ЕЕС от 13 юни 1983 г.

Гарантиране на влоговете в банките

С Директива 94/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. за схемите за гарантиране на влогове се цели да се защитят потребителите, но и да се гарантира целостта на финансовата система, като се въведе еднаква схема за гарантиране на влоговете, която да важи и за вложителите в клоновете, намиращи се в държава-членка, различна от държавата-членка, в която банката има седалище; да се премахнат условията за неравенство в компенсацията и нееднаквите условия за конкуренция между националните банки и клоновете на институции от други държави-членки; да се позволи на клоновете да се присъединят към схемата за гарантиране в приемащата страна. Гарантирането се изчислява на съгласувано минимално равнище (20 000 евро), определят се методите за финансиране и схемите за гарантиране, както и отговорността на компетентните власти, в случай че се прилагат повече от една схеми. Определени са условията за изключване и за защита под минимално определеното равнище.

Застраховане

Въпросът за създаването на общ застрахователен пазар дълго време занимаваше Европейския съюз. Създаването на общ пазар в застраховането не означава, че става дума за една-единствена дейност, а по-скоро за група от свързани дейности. Основното разделение е между имущественото (общо) застраховане, животозастраховането и презастраховането, въпреки че има важни подразделения във всяка една от тези групи. Две директиви на Европейския съюз, Договора за създаване на ЕО, представляват основата за регламентирането на вътрешния застрахователен пазар. Те са директивите от първо поколение – първата директива за имуществено застраховане 73/239/ЕЕС от юли 1973 г. и първата директива за животозастраховането 79/267/ЕЕС от 5 март 1979 г. Целта на тези директиви е да се даде възможност на застрахователи в една страна-членка да осъществяват своята дейност в друга страна-членка при условията на приемащата страна с минимални бюрократични изисквания.

Директивите от второ поколение въвеждат изключителния лиценз за извършване на застрахователна дейност и позволяват на застрахователните компании да решават свободно дали да предлагат своите услуги, като се установят в друга държава, или направо, без да са специално установени. Те премахват предварителния контрол върху премиите и тарифите.

Измененията, въведени от директивите от трето поколение от 1992 г. за имуществено (общо) застраховане и животозастраховането, отразяват постоянния подход на Комисията за постигане на вътрешен пазар, основан на изключителен застрахователен лиценз (Европейски паспорт), който позволява на застрахователите да действат в рамките на цялата Общност чрез клонове/агенциите си или чрез трансграничното предоставяне на услуги.

Ценни книжа

Законодателството в областта на свободното предоставяне на услуги и по-конкретно в сектора на ценните книжа може да се раздели на пет основни области:

- изисквания за разкриване на информация от страна на дружествата (емитентите), които предлагат свои ценни книжа на широката общественост с цел финансиране на дейността си. Директивата на Съвета 89/298/ЕЕС от 17 април 1989 г., координираща изискванията на изготвяне, проверка и разпространение на проспектите, които трябва да се публикуват при публично предлагане на прехвърляеми ценни книжа, въвежда специализирани изисквания за първоначално предлагане на ценни книжа на обществото. За тази цел се изисква да бъде изготвен т. нар. проспект за публично предлагане, който е информационен документ за дружеството и издаваните от него ценни книжа, имащи за цел да даде възможност на инвеститорите и техните инвестиционни консултанти да направят информирана преценка на активите и пасивите, финансовото положение, печалбите и загубите на емитента, както и на правата, свързани с ценните книжа.

- условия за официална регистрация на ценни книжа за търговия на фондовата борса. Директивата на Съвета 79/279/ЕЕС от 5 март 1979 г., координираща условията за официална регистрация на ценни книжа за търговия на фондова борса, е приета от Европейската общност с цел да бъдат хармонизирани минималните условия, на които дадени ценни книжа трябва да отговарят, за да бъдат приети за официална регистрация за търговия на фондова борса. Държавите-членки се задължават да осигуряват контрол за спазване на посочените минимални изисквания във всички случаи на подаване на молба за официална регистрация на ценни книжа на националните им фондови борси.

- уредба на предприятията за колективно инвестиране в ценни книжа, известни като инвестиционни фондове. Директивата на Съвета 85/611/ЕЕС от 20 декември 1985 г. за предприятията за колективно инвестиране в ценни книжа се прилага към предприятията, които имат за предмет на дейност набирането на средства от обществото и инвестирането им в ценни книжа на базата на разпределението на риска. Приложното поле на директивата включва единствено предприятията за колективно спестяване и инвестиране, които постоянно предлагат на обществото и изкупуват обратно притежаваните от инвеститорите акции или дялове от имуществото им, т. е. които са от отворен тип.

- правила за защита на инвеститорите – за вътрешната информация и вътрешните лица и разкриването на дяловото участие. Юридическа основа за правната регламентация в областта на вътрешната информация и вътрешните лица в рамките на Европейската общност е Директива 89/592/ЕЕС от 13 ноември 1989 г., координираща правилата за търговия на базата на вътрешна информация. Основните принципи, залегнали в Директивата, се отнасят до сигурността на инвеститорите относно тяхната равнопоставеност на капиталовия пазар и равния им достъп до информация, което изключва използването на вътрешна информация от някои от тях, по принцип недостъпна за широката общественост. Правилата на ЕО за разкриване на дялово участие в дружествата се съдържат в Директива 88/627/ЕЕС за информацията, която подлежи на оповестяване при придобиване или разпореждане с дялово участие в дружество, чиито акции са приети за търговия на фондовата борса.

- установяване и извършване на дейност от инвестиционните фирми (инвестиционни посредници). Директивата на Съвета 93/22/ЕС за инвестиционните услуги в областта на ценните книжа от 11 юни 1993 г. хармонизира основните изисквания за извършване на дейност от инвестиционните фирми (посредници) на територията на Европейската общност, като едновременно с това въвежда принципа на взаимното признаване на издадените разрешения.

Други услуги

С приемането на Директива 99/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи, в сила от 20 януари 2000 г., цели да се улесни използването на електронните подписи и да се подпомогне тяхното правно признаване. Директивата установява правната рамка на електронните подписи и на някои удостоверителни услуги, с цел да се осигури надеждно функциониране на вътрешния пазар.

Директива 95/46ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. регламентира защитата на лицата във връзка с обработката на личните им данни и на свободното движение на тези данни. Цел на директивата е да се премахнат пречките пред свободното движение на лични данни и да се осигури във всички държави-членки еднакво ниво на защита на правата и свободите на личността при обработването и обмена на такива данни.

Директива 86/653/EЕC за самонаетите търговски агенти. Тази директива включва разпоредби относно правата, задълженията и възнаграждението на самонаетите търговски агенти, както и начините за сключване и прекратяване на договор за търговско представителство. Определя се и понятието “търговски агент”, като изрично се посочва, че то не се отнася до служител на компания, който е овластен да сключва договори, обвързващи неговата компания или търговски партньор, овластен да сключва договори, обвързващи другите партньори. Това понятие не обхваща правните фигури на синдика и ликвидатора. Разпоредбите на директивата не се отнасят за търговските агенти, които не получават възнаграждение, както и за брокерите на стокова борса.

Директива 98/48/ЕС за предоставянето на информация в областта на техническите стандарти и разпоредби относно услугите в сферата на информационното общество въвежда механизъм за прозрачност на регулирането на услугите в информационното общество. Тя предполага уведомяване на Европейската комисия и европейските стандартизационни органи за всички промени в националните регулаторни документи – стандарти, спецификации, закони, наредби, доброволни съглашения, заповеди и други. Информация трябва да се предоставя тогава, когато се въвежда международен стандарт, без да е идентичен на стандарт на ЕС, когато се създава нов национален стандарт и когато се променя съществуващ национален стандарт или друг регулационен документ.

Цели на директивата са:

- осигуряване на информация на всички заинтересовани – администрация, оператори и потребители за проектите на ново законодателство в областта;

- предварително осигуряване на невъзможността за създаване на нови препятствия и префрагментиране на вътрешния пазар;

- намаляване до минимум на противопоставянията;

- намаляване на рисковете от свръх регулиране;

- по-ефективна защита на общите интереси и бързото идентифициране на необходимостта от правила;

- подобряване на взаимодействието между администрациите.

Директива 98/84/ЕС за правна защита на услуги, основаващи се на условен достъп. Директивата се отнася за защита на интелектуалната собственост в информационното общество. В директивата се дефинират термини като: защитена услуга, условен достъп, устройство за условен достъп, неразрешени (забранени) устройства, които не са уредени в нашето законодателство. Чрез тях се описва “електронна услуга”, за която трябва да се заплати или да се придобие законно средство за нейното ползване и съответно забранени, неразрешени средства, които позволяват ползването на услугата по незаконен начин.

Генерална дирекция “Вътрешен пазар” (ВП) на ЕК пряко прилага политиката на ЕС в областта на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги.

Дирекция “А” отговаря пряко за функциониране и координация на ВП, външни връзки, защита на личните данни.

Дирекция “В” провежда политиката в областта на обществените поръчки, включително концесии и връзки с другите политики на Общността.

Дирекция “С”: Финансови институции. Включва звената “Банково дело”, “Застраховане”, “Финансови конгломерати и междусекторни въпроси”, “Платежни системи”.

В Дирекция “D”: Свободно движение на стоки, регулирани професии и пощенски услуги, функционира звено “Регулирани професии (квалификация)”.

В Дирекция “Е”: Услуги, електронна търговия, интелектуална и индустриална собственост и медии, включва департаменти “Услуги, електронна търговия и търговски комуникации”, “Авторско и сродни права”, “Медиата в информационното общество”.

В Дирекция “F”: Финансови пазари. Функционират отдели “Финансови инструменти”, “Пазари на ценни книжа и доставчици на услуги”.

Десетте страни-кандидатки (Унгария, Полша, Словения, Чехия, Естония, Кипър, Словакия, Латвия, Литва и Малта), получили покана за членство в ЕС през декември 2002 г., са приключили преговорите по гл. 3 “Свободно предоставяне на услуги”.

Република България е затворила временно Глава 3 “Свободно предоставяне на услуги” на 29 ноември 2001 г.

Република Румъния е отворила глава 3 през декември 2002 г.

В Германия и Великобритания от 2002 г. са конституирани единни органи за финансов надзор, регулиращи всички финансови сектори. Това се налага от хоризонталната интеграция на банковото дело, застраховането, ценните книжа, социалното застраховане.

В Република България от 01.03.2003 г. по силата на Закона за комисията по финансов надзор се обединява дейността по надзора в секторите “Застраховане”, “Ценни книжа” и “Социално осигуряване”.

На 18 януари 2001 г. са проведени неофициални консултации в ЕК по проекта за позиция по Глава 3 “Свободно предоставяне на услуги”. На 25 януари 2001 г. Позицията на Република България по Глава 3 “Свободно предоставяне на услуги” е одобрена на заседание на Министерския съвет. На 31 януари 2001 г. е официалното представяне от България в Конференцията на Позицията по Глава 3.

Преговорите по Глава 3 “Свободно предоставяне на услуги” са открити на междуправителствената конференция България – Европейски съюз на 30 март 2001 г. в Брюксел.

На 28 март 2001 г. постъпва Общата позиция на страните-членки на ЕС по Глава 3 “Свободно предоставяне на услуги” – CONF-BG 15/01. В документа се изисква допълнителна информация и детайлни графици за пълното транспониране на правото на Общността и подробна обосновка за преходния период по отношение на схемите за компенсиране на инвеститорите. Допълнителната информация е представена на ЕК на 7 май 2001 г.

На 19 юни 2001 г. постъпва копие от писмо на г-н Лий, съдържащо допълнителни въпроси по преговорите по Глава 3, отговорите на които са представени на ЕК на 29 юни 2001 г., като последно поисканата таблица за постепенното достигане на минималното покритие по застраховки “Гражданска отговорност” е изпратена до Мисията на РБ към ЕО и до МВнР на 3 август 2001 г.

Главата е временно затворена на 29 ноември 2001 г.

1)Закон за комисията по финансов надзор – обн., Д, бр.8/28.01.2003 г.,в сила от 01.03.2003 г.

2)Закон за застраховането – изм., ДВ, бр.8/28.01.2003 г., в сила от 01.03.2003 г.

3)Закон за публичното предлагане на ценни книжа – изм., ДВ, бр.118/20.12.2002 г.,

4)Закон за банките – изм., ДВ, бр.97/27.09.2002 г., в сила от 28.12.2002 г.

5)Закон за гарантиране на влоговете в банките – изм., ДВ, бр.118/20.12.2002 г.

6)Закон за защита на личните данни- обн., ДВ. бр.1/04.01.2002 г., в сила от 01.01.2002 г.

7)Закон за електронния документ и електронния подпис- изм., ДВ, бр. 112/29.12.2001 г., в сила от 05.02.2002 г.

Право на установяване

В областта на правото на установяване и предоставяне на услуги от чужденци България е изградила общ недискриминационен режим и третира равно гражданите и компаниите от държавите-членки на ЕС. Той е уреден от Търговския закон, Закона за чуждестранните инвестиции и Закона за чужденците в България.

Банково дело

Разпоредбите за правото за установяването и извършването на дейност от банките до голяма степен са въведени в българското законодателство. Правото за извършване на банкова дейност у нас се регулира от Закона за банките и Наредба № 2 за разрешенията и лицензите, издаване от БНБ. Минималните изисквания за лицензите съответстват на изискванията на европейската директива. Условията и редът за издаване на разрешения за извършване на банкова дейност в България се отнасят без ограничения и дискриминация за местни и чуждестранни банки, извършващи банкова дейност на територията на страната. Необходимостта от наблюдения и контрол на големите експозиции на банките, която цели да се намалят максимално загубите, които банките могат да понасят от един клиент или група свързани клиенти, са отразени в Закона за банките и в Наредба № 7 на БНБ. Според тези изисквания банките и банковите групи не бива да надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал. Банките водят счетоводство и изготвят финансовите си отчети въз основа на Закона за счетоводството, Националните счетоводни стандарти и Националния сметкоплан и съгласно изискванията на Централната банка. А от 2003 г. в сила влизат Международните счетоводни стандарти.

Наредба №12 на БНБ за надзор на консолидирана основа въвежда разпоредбите по тази директива. С нея се определят условията и редът за осъществяване на надзор на консолидирана основа спрямо банки, банкови групи и финансови холдинги въз основа на финансово-счетоводните им отчети и надзорните изисквания за платежоспособност и големи експозиции.

Гарантиране на влоговете в банките

Законодателството на ЕС в областта на гарантиране на влоговете в банките е въведено чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Наредба № 23 на БНБ за условията и реда за плащане на суми по влогове в банки с отнета лицензия до гарантирания размер. В този момент минималният размер на гарантирането на влоговете в българските банки е 12 000 лв., но той поетапно ще се увеличава до датата на присъединяването ни към ЕС.

Застраховане

Правото на установяване и свобода на предоставяне на застрахователни услуги е намерило отражение в българските закони, като на чуждестранните лица се дава възможност да основават клонове в България и чрез тях да осъществяват застрахователна дейност на територията на страната, както и да придобиват акции на регистрирани в България застрахователни компании, подчинявайки се на местното законодателство. Видовете и подвидовете застраховки са уредени в Закона за застраховането и в правната уредба в областта на издаването на разрешения за застрахователна дейност. С измененията на Наредбата за задължителното застраховане бяха въведени задълженията за застраховка “Гражданска отговорност” за моторните превозни средства. По нея България изпълнява времеви график за поетапно увеличение на застрахователните суми.

Ценни книжа

Правната рамка в България относно ценните книжа се съдържа в основните принципи на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които защитават интереса на инвеститорите, дават равни права на достъп за всички участници на капиталовия пазар, осигуряват прозрачност, поставят ясни изисквания и упражняване на контрол от компетентен национален орган.

Други услуги

Директивата за електронните подписи е въведена чрез Закона за електронния документ и електронния подпис. Той изгражда рамката на използването на електронния документ и електронния подпис и посочва реда и условията за предоставянето на удостоверителни услуги.

Директивата за защита на лицата във връзка с обработката на личните им данни и на свободното движение на тези данни е залегнала в Закона за защита на личните данни. Той урежда задълженията на лицата, които обработват личните данни, защитата на тези данни, реда и условията за предоставяне на достъп до личната информация.

Директивата за самонаетите търговски агенти е залегнала в Търговския закон, в който се определят начини за сключване и прекратяване на договора за търговско представителство. Търговски представител е еквивалентът на търговски агент в българското законодателство.

Директивите за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и разпоредби за услугите в сферата на информационното общество и Директивата за защита на интелектуалната собственост също за залегнали в нашето законодателство.

Всички български граждани и фирми ще имат възможност за свободен и равен достъп до единния европейски пазар и услуги. Ще бъде осигурена по-голяма защита на интересите на всички вложители, като в случай на фалит на банка всеки притежател на влог в българска банка ще има право да получи компенсация от 20 000 евро. Засилената конкуренция на застрахователните дружества ще даде възможност за по-голям избор на гражданите и фирмите в зависимост от качествата и цената на предлаганите разнообразни застрахователни услуги.

Независимо от постигнатата стабилност на българската банкова система, след приемането на България в Европейския съюз българските банки ще отговарят на по-високите стандарти и ще предоставят още по-широк кръг от услуги за всички потенциални клиенти. Ще бъде въведена защита на инвеститорите в ценни книжа, като вложенията в ценни книжа ще бъдат защитени, както и тези на вложителите в банките. С всичко това ще се подпомогне развитието на капиталовия пазар. Гражданите и компаниите от държавите-членки могат да осъществяват стопанска дейност у нас без ограничения на размера на чуждестранното участие в търговското дружество. Всяка от регламентираните в Търговския закон дружествени форми е достъпна за граждани и компании от държавите-членки. Правото на установяване може да стане и чрез откриване на клон в България. Търговецът може да бъде и физическо лице, регистрирано като едноличен търговец. Съгласно Закона за чуждестранните инвестиции, чуждестранното физическо лице трябва да има разрешение за постоянно пребиваване в България и за да извършва стопанска дейност, то трябва да се регистрира като едноличен търговец, може да участва в събирателно дружество или командитно дружество в качеството на неограничено отговорен съдружник. .

България е договорила един-единствен преходен период по Глава 3 “Свободно предоставяне на услуги”, който засяга Директивата за обезщетяване на инвеститорите. Той е 3-годишен и засяга минималното ниво на компенсиране на инвеститорите. Според Директивата всяка държава-членка трябва да осигури съществуването на един или повече компенсационни фондове и изисква всички инвестиционни фирми да членуват в такъв фонд. За разработването на нормативна уредба по тази директива и поетапното постигане на пълно съответствие на схемите за компенсиране на инвеститорите у нас България е поискала преходен период до 31 декември 2009 г.

Полша е договорила преходен период до края на 2007 г., за изключване на кредитните съюзи и специализирана банка и но-ниско равнище на компенсиране на инвеститорите.

Унгария е договорила преходен период до края на 2007 г. за изключване на две специализирани банки и по-ниско равнище на компенсиране на инвеститорите.

Словакия е договорила по-ниско компенсиране на инвеститорите до края на 2006 г.

Кипър е договорила изключване на кооперативните кредитни и спестовни дружества до 2007 г.

Словения е договорила по-ниско равнище на капиталови изисквания за спестовни и заемни предприятия до края на 2004 г. Естония е договорила преходен период за гарантиране на банковите депозити и по-ниско равнище на компенсиране на инвеститорите до края на 2007 г.

Литва е договорила изключване на кредитните съюзи и преходен период за гарантиране на депозитите в банките и по-ниско равнище на компенсиране на инвеститорите до края на 2007 г.

Латвия е договорила изключване на кредитните съюзи и преходен период за гарантиране на депозитите в банките и по-ниско равнище на компенсиране на инвеститорите до края на 2007 г.

Предстои разработването на нормативна уредба за въвеждането на вътрешно законодателство по Директивата за обезщетяването на инвеститорите и на схемите за компенсиране на инвеститорите в България.

Предстои пълно хармонизиране на Закона за защита на информацията.

Предстои промяна на Закона за чужденците.

Необходимо е постигане на пълно съответствие на нашето законодателство с европейското в областта на застрахователното дело и капиталовата адекватност до края на 2005 г. и хармонизация на законодателната рамка за ценни книжа.

Предстоят промени във:

1)Закона за чужденците в Република България (минал на първо четене в Народното събрание)

2)Закона за застраховането

3)Закона за публичното предлагане на ценни книжа

http://www.evroportal.bg