В сряда, в Атина, заедно с нашите колеги от настоящите и бъдещите членки ще подпишем договорите за разширяването на ЕС. В люлката на европейската демокрация ще се обединим в един демократичен съюз от 25 страни членки. Той свързва държави с различна големина и икономическа ефективност. С тази стъпка съюзът окончателно преодолява разделението на Европейския континент между Изток и Запад, политическото разделение между държавите и болезненото разделяне на народите му, възникнали като следствие от Втората световна война. В интерес на своите граждани новият по-голям съюз ще намери мястото си в света като Европа на мира, на солидарността и демокрацията.

Обединението на Европа е успешна история. Ние продължаваме да я пишем с разширяването и в същото време начеваме нова глава. Защото сегашното разширяване разкрива ново историческо измерение към общото бъдеще: 25 държави с приблизително 450 млн. граждани се сливат в политическо обединение и в едно от най-големите икономически пространства на света. С това ние не само достигаме края на десетгодишния етап на преговорите и взаимното приближаване, но и завършваме един политически процес, който бе залегнал още в Учредителните договори от Рим и който стана реалност с падането на желязната завеса през 1989 г. Европейският съюз е отговорът, който нашите народи дават на войната и разрухата. Той е отговор на политическите и икономическите предизвикателства на глобализацията. Преди всичко обаче обединението на Европа съответства на историческите, културните и икономическите връзки между европейските народи. Нашите три държави са свързани чрез едно особено дълбоко и стигащо далеч общо минало, в което до XIX век части от Германия все още бяха под властта на шведския крал и в течение на столетия в много региони на Унгария тясно съжителстваха германският и унгарският език и култура. Преодоляването на германското и европейското разделение обаче не би успяло без смелата революционна стъпка за отварянето на унгарските граници и сърдечната човешка връзка и политическа подкрепа, която блестящо въплътиха Вили Брандт, Улоф Палме и Дюла Хорн. Разширяването е логическото следствие от мирната революция през 1989 г. и от общите усилия за подобряване на отношенията в Европа. По отношение на страните в Централна и Източна Европа то продължава помирението на народите, което започна в Западна Европа преди 50 години.

Като политическа общност ЕС израства върху обща европейска култура и начин на живот. Нашите общи ценности родиха уникалния европейски социален и обществен модел на мирно решаване на конфликтите и участие в политиката и икономиката. Тъкмо с оглед на сегашната ситуация в света този модел е едновременно мисия и задача. Защото само политическият ред, който гарантира безусловните права и свободи на индивида и му предлага икономически и политически възможности за разгръщане, допринася за съжителството на всички народи в мир и свобода. Нашата мисия е да превърнем надеждите на нашите граждани в конкретна политическа реалност, която се гради на трите основополагащи принципа на Европа - демокрацията, солидарността и мира.

В Конвента за бъдещето на ЕС ние прокарваме рамките за общото бъдеще. Само един демократично легитимен, прозрачно организиран и политически действен съюз може да се справи със задачите на бъдещето и ефективно да представя интересите на своите граждани. Разширяването трябва да бъде съпроводено от по-нататъшно задълбочаване. Засилването на всички европейски институции, включително Европейския парламент, съвета с неговите механизми за решения и комисията, както и на общата външна политика и политиката на сигурност, са ключовите моменти в това.

Една Европа на 25-те не търси най-малкия общ знаменател, а възможно най-широката съвместимост, която да развиваме солидарно. Принципът на солидарност в ЕС не значи само икономическа или финансова солидарност, не само обмяната на стоки и услуги в общото икономическо пространство, а също и преди всичко политическа солидарност. Към това спада и начинът на общуването един с друг, както и солидарната отговорност в защитаването на общите интереси и поемането на собствена отговорност. Нашата рецепта за успех е собствени инициативи плюс общностен дух. Тя показва, че Европа може да изпълни полагащата й се роля на гарант за мира и благоденствието както във вътрешен, така и във външнополитически план. Съюзът вече изработи успешни стратегии и ще продължи да ги подобрява: с Лисабонската стратегия ние ще засилим европейската икономика и до 2010 г. ще я направим най-динамичната и конкурентоспособна икономика на знанието в света.

Развивайки общата юридическа и вътрешна политика, ние искаме да създадем общо европейско пространство на свободата, сигурността и закона. Разрастването на изток ще разшири това общо пространство на благоденствието и сигурността за благото на гражданите на нашите държави и на всички европейски народи.

Европейското обединение възникна, за да преодолеем чрез една демократична политическа общност столетията съперничество и войни между държавите на континента. Предизвикателствата на международния тероризъм и опасността от разпространение на оръжия за масово унищожение настойчиво ни показаха колко безценни са свободата, мирът и демокрацията. Наша отговорност като ЕС е да опазим тези ценности. Нашият опит и единство ни позволяват да развием дългосрочни перспективи за един свят на сигурност и сътрудничество.

Затова ние искаме да направим европейския глас в света по-доловим и действен. Тъкмо защото Европа познава войната и насилието, разделението и нуждата и ги преодолява в ЕС, ние сме задължени да допринесем и за надвиването на кризите и бедите в света.

Авторите са съответно канцлер на Федерална република Германия, министър-председател на Кралство Швеция и министър-председател на Република Унгария. Статията се препечатва от в. "Ди велт".