Изискванията на Европейския съюз (ЕС) за въвеждането на добрите производствени практики (GMP) притискат българските хлебопроизводствени предприятия да направят инвестиции в тази насока до края на годината. Това обяви във вторник председателят на Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители у нас Борис Инчев. В Закона за храните е записано, че от 1 януари 2004 г. дружествата трябва да работят по GMP стандартите, в противен случай тези, които не отговарят на тях, ще бъдат закривани. Това означава, че предприятията трябва да направят спешно инвестиции и да започнат да прилагат системата още през тази година, заяви Инчев. Според него в закона не е уточнено дали има преходен период за нейното въвеждане и откога ще се санкционират тези, които не са изпълнили изискванията.

Правителството все още не ни е уведомило на какви други условия трябва да отговарят хлебопроизводителите при влизането на страната в ЕС, твърди Инчев. Освен това и за срока за изпълнението им. При положение че досега не е съобщен преходен период, ние си обясняваме ситуацията, че до 2007 г. предприятията трябва да отговарят на всички изисквания на Евросъюза, допълни Инчев. Той даде за пример, че малка пекарна, която прави около 20 хил. хляба дневно, трябва да инвестира над 300 хил.. лв. за въвеждането на добра производствена практика. За да отговорят на всички критерии на ЕС, големите заводи е необходимо да вложат над 3 млн. лв. Според изпълнителния директор на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България Георги Христов GMP стандартите ще доведат до подобряване на качеството на продукцията и до безопасност за потребителите и условията на труд. "В момента касите с хляба се разтоварват и разнасят по улиците или се използват такива, в които са пренасяни и други продукти. Тази практика трябва да се премахне", подчерта Христов. Според него в страната са регистрирани 3305 компании по Закона за храните. От тях 2223 са хлебопроизводители, мелничари и сладкари. Само хлебопроизводителите и сладкарите са 1780, сочат данните на федерацията.

Ръководствата на двете организации на хлебопроизводителите отбелязаха, че в страната продължават да създават проблеми нелегитимните фирми в сектора. По техни данни не са регистрирани над 4000 хлебопроизводители, които работят в сивата икономика. Те не плащат данъци и не произвеждат качествена продукция, която да отговаря на санитарните изисквания на ХЕИ, каза Борис Инчев. Той смята, че Министерството на здравеопазването не си е свършило работата по Закона за храните, след като нерегистрираните компании продължават да работят. Призоваваме ХЕИ да ги затвори възможно най-бързо, като браншовите организации сме готови да посочим нелегитимните хлебопроизводители, допълни Инчев.