Европейският съюз ще може в бъдеще да действа срещу заплахите за сигурността си навсякъде по света. Това е заложено в новата стратегическа концепция на върховния представител по външната политика и сигурността на съюза Хавиер Солана, която ще бъде обсъждана днес на срещата на върха в Солун, съобщиха "Берлинер цайтунг" и "Файненшъл таймс".

Европейците трябва да развият способност своевременно да интервенират срещу рисковете за сигурността, като в случай на нужда - и с военна сила, се казва в документа. Солана пледира за по-големи разходи за отбрана и за по-тясно сътрудничество между въоръжените сили и разузнавателните служби. "ЕС трябва по нов начин да реагира на новите заплахи - нарастващото разпространение на оръжията за масово унищожение, международния тероризъм, разпада на държавните структури и организираната престъпност", твърди комисарят. Главната цел според него е разширяване на зоната на стабилност и сигурност около Европа, като "възможни полета на действие" са Средиземноморието заедно със Северна Африка и Близкия изток, Кавказ и нестабилните бивши съветски републики. "ЕС принципно има претенцията да действа и по целия свят", се казва в стратегията. Не се споменава нищо за Балканите, макар че в новите директиви на Бундесвера, представени през май от германския отбранителен министър Петер Щрук, е отбелязано, че Европа е непосредствено застрашена от кризи от своята южна и югоизточна периферия.

ЕС продължава да възлага на ООН първостепенна роля в поддържане на световния ред. Но "ние трябва да сме готови да действаме, ако правилата се разрушат", изтъква стратегията. Външните министри на ЕС решиха в понеделник, че съюзът може да противодейства и с военна сила на разпространяването на оръжия за масово унищожение, ако мирните решения се провалят.

Макар че става дума и за военна превенция на кризите, Европа не желае да се приравнява с военните способности на САЩ. Ние не искаме това, тъй като ЕС се дефинира на първо място като цивилна сила, каза пред "Берлинер цайтунг" висш германски служител. Европейската политика за сигурност и отбрана не е заместител, а необходимо допълнение на НАТО, което дава сила на алианса и образува европейското ядро на пакта, се казва и в новите директиви на Бундесвера. "Тази самостоятелност не е насочена срещу САЩ и тя трябва да бъде приета и от Америка. Нашето убеждение е, че и в бъдеще, а не само в краткосрочен аспект, проблемите трябва да се решават с дискусии, а не само с военни средства", обясни в интервю за "Дневник" и Жак Льоне, съветник на френския премиер Жан-Пиер Рафарен.

Междувременно в дебата за новите задачи пред НАТО ген. Харалд Куят, председател на военния комитет, не изключи намеса на алианса и в близкоизточния конфликт. В интервю за "Хановерише алгемайне цайтунг" той определи като реалистично предложението на генералния секретар на ООН Кофи Анан да се изпратят международни сили в Близкия изток. Преди две седмици в Мадрид и лорд Джордж Робъртсън спомена, че не е изключено пактът да изпрати сили в региона като дебют на силите за бързо реагиране (RRF). Според "Ди велт" участието в палестино-израелския конфликт е било обсъждано и на срещата на отбранителните министри миналата седмица в Брюксел, където зад подобен ангажимент са застанали Холандия, Италия и Испания.

Според ген. Клаус Науман, бивш началник на военния комитет на НАТО, алиансът повече не може да бъде съюз за регионална отбрана, за какъвто е бил създаден. Той трябва да стане съюз за глобална сигурност, готов да защитава интересите на членовете си, откъдето и да идва рискът, и да е в състояние да действа като ядро на бъдещи фактически "коалиции на желаещите", изтъкна ген. Науман пред участниците в семинара "За обща визия за Европа", който се състоя през май в Потсдам. Повечето от европейците смятат алианса за организация за колективна отбрана и кризисен мениджмънт, докато САЩ вече не виждат НАТО като ефективен инструмент за решаване на кофликти или водене на война, откакто той не разполага със средствата за водене на битките на XXI век, посочи ген. Науман.

От началото на юни обаче алиансът взе поредица от решения, бележещи най-мащабната реформа в историята му. Беше решена логистична помощ на Полша в Ирак и ръководството на мироопазващата мисия в Афганистан (ISAF), която сега е под холандско-германско командване.