Тотално отделяне на армията от управлението на страната и ограничаване на политическата роля на висшия генералитет. Съвсем доскоро в Турция подобна идея би звучала еретично, а пропагандаторите и биха получили тежко наказание, включително и затвор.

Това обаче е на път да се промени, ако/когато турският парламент приеме окончателно пакета от реформи, който предвижда чувствително намаляване на правомощията на армията. Той бе предложен от кабинета по линия на програмата за хармонизиране на законодателството с изискванията за членство в Европейския съюз. Промените бяха приети още миналия месец, но тази седмица президентът Ахмет Сезер наложи вето на част от текстовете и върна измененията за преразглеждане в турския парламент. По всичко изглежда обаче, че депутатите ще ги одобрят в същия им вид, а това ще постави генералите в твърде деликатна ситуация, защото реформите, които ще орежат влиянието им, са част от европейската стратегия на страната. В същото време противопоставянето на реформите би било крайно недалновидно, тъй като членството на Турция в ЕС е подкрепяно от над 80% от населението. Така че турските военни ще се окажат пред дилемата да приемат отстраняването им от управлението, или да свалят правителството. Втората опция обаче би имала непредвидими последици и ще спре за неограничено време европейските аспирации на Турция.

Европейските директиви

Мерките за намаляване влиянието на армията са част от пакета реформи за демократизация и спазване на човешките права - все неща, за които Турция продължава да бъде критикувана от ЕС. С промените правителството обеща да въведе „нулева толерантност“ към мъченията в зат­ворите и арестите, да разреши на частни радио- и телевизионни канали да излъчват програми на езици, различни от официалния турски (т.е. на кюрдски език) и да отмени прословутия чл. 8 от закона за борба с тероризма, който забранява „пропагандирането на сепаратизъм“. Този текст е насочен срещу кюрдския сепаратизъм, но впоследствие е използван за репресии срещу политици, журналисти и дори интелектуалци. Именно той бе върнат от президента с мотива, че отмяната му ще застраши националната сигурност.

Най-важната от политическа гледна точка промяна обаче засяга реформирането на всемогъщия Съвет за национална сигурност. Това е структурата, доминирана от военните, която разполага с правомощия във всички области на управлението. Изменението в закона предвижда орязване на правомощията на съвета и трансформирането му в съвещателен орган. Кабинетът планира да лиши военните от запазения за тях пост на генерален секретар на Съвета по национална сигурност и да го повери на цивилен представител на правителството. Освен това квотата на генералите ще бъде драстично орязана, четирима от петте генерали в съвета ще бъдат отстранени и ще бъде запазено мястото само на шефа на генералния щаб на армията.

Според министъра на външните работи Абдула Гюл правителството има намерение да прокара в парламента всички законодателни промени, изисквани от ЕС, до края на тази година, а от началото на следващата да се концентрира върху изпълнението им. Целта на кабинета е до края на 2004 г. да има практически резултати от този процес, тъй като през декември ЕС ще обсъжда дали (и кога) да започне преговори за членство с Турция.

Промяна на статуквото

Десетилетия наред турската армия е най-важният политически фактор в Турция и пазител на светските устои на държавата, завещани от бащата на нацията Кемал Ататюрк. С няколко преврата зад гърба си, с тоталното си влияние върху държавните институции и медиите турските генерали задкулисно ръководеха управлението на страната.

Статуквото обаче е на път да се промени, тъй като ЕС настоява военните да бъдат отделени от управлението, за да бъдат изпълнени политическите критерии за членство. Това бе подчертано отново и от италианското председателство на ЕС. Министърът по европейските въпроси на Италия Роко Бутилионе заяви открито, че Турция „не е готова за членство в ЕС просто защото не е демократична държава. Защото армията, а не правителството, управлява държавата“.

Ситуацията, в която се оказа армията, е твърде парадоксална - от една страна, Съветът за национална сигурност официално подкрепя европейското членство на Турция, а от друга - именно евроинтеграцията ще сложи край на неограничената власт на военните. При това намаляването на властта на генералите ще бъде дело на правителство, към което армията не храни особено доверие заради ислямистките му корени. Според проф. Догу Ерджил от университета в Анкара съществуват редица индикации, че промяната няма да бъде безболезнена, понеже запазването на статуквото е изгодно за мнозина. „Военните имат огромно влияние в цивилната админист­рация и собствени икономически ресурси, от които едва ли ще се откажат така лесно“, коментира Ерджил пред британския в. „Таймс“.

Армията не е това, което беше

Според много наблюдатели обаче отделянето на армията от управлението е необратим процес. След 1999 г., когато бе заловен и лидерът на Кюрдската работническа партия Абдула Йод­жалан, необявената война срещу кюрдите практически завърши. Така армията бе лишена от един от най-силните и козове за обществен натиск - опасността от разцепление на държавата. Междувременно евроинтеграцията на Турция (получаването на статут на кандидат за членство) влезе в противоречие с досегашния статут на армията на върховна държавна инстанция. Генералитетът започна да прави компромиси, които доскоро биха били немислими. Армията се примири с изборната победа на Партията на справедливостта и развитието въпреки ислямистките и корени. След това въпреки подкрепата си за войната в Ирак военните не успяха да наложат мнението си на парламента, който отказа да допусне американски войски на турска територия за операцията в Ирак. Това нанесе силен удар върху авторитета на военните, които отново бяха принудени да минат в отстъпление. Според в. Джумхуриет“ генералитетът вече бил опасно разединен, а определени среди от армейското ръководство обвинявали за това шефа на генералния щаб ген. Хилми Йозкьок, който според тях бил прекалено мек в отношенията си с правителството.

Доколко е възможно да се стигне до открит политически конфликт все още едва ли може да се прогнозира. Според британското сп. „Икономист“ обаче в Турция назрява сериозна криза: „Независимо от това кой ще надделее - военните или политиците, това противоборство ще се отрази негативно върху доверието в турските институции. Затова не е пресилено да се каже, че демокрацията в Турция е в опасност.“

Хронология на военните преврати

Турските военни имат солидна традиция в контролирането на политическия живот и управлението на страната. Генералите никога не са криели , че всяко правителство, което по тяхна преценка се превърне в заплаха за светските устои на държавата или покаже, че е неблагонадеждно, ще бъде сменено насилствено. Първата директна намеса на армията е превратът през 1960 г., когато е отстранено правителството на Демократическата партия. През 1971 г. военните поемат отново властта, след като правителството на Сюлейман Демирел не успява да се справи с политическото насилие и безредиците в страната. Следващият преврат е през 1980 г., когато е създаден и Съветът за национална сигурност. Приета е нова конституция, която узаконява извънредните правомощия на съвета и легитимира властта на военните. През 1996 г. ислямистката Партия на благоденствието сформира правителство начело с Неджметин Ербакан. По-малко от година след това военните принуждават Ербакан да подаде оставка. По искане на военните Партията на благоденствието е обявена за противозаконна от конституционния съд.

-------------

Материалът е публикуван във в-к "Капитал", бр. 26