Електронната идентификация – кога точно да станем параноици
За какво служи металната нишка в долара? За да може правителството да ви дебне навсякъде, обясняваше Мел Гибсън в „Теория на конспирацията“. Съвсем скоро майтапчийската параноя на Гибсън във филма може да стане ежедневие за гражданите на Европейския съюз.
На срещата на европейските лидери в Порто Карас, Гърция, беше взето решение Европейската комисия да предложи система за използване на биометрични идентификатори или данни, които да бъдат прилагани при изработването на личните документи. Първоначално ще се експериментира за ефективността на начинанието с визи за граждани на други държави, преди да се пристъпи към внедряването им в личните документи на ЕС-гражданите. Идеята е в крайна сметка в страните от ЕС документите да бъдат заменени с чип карти, върху които освен личната информация като име, дата и място на раждане, постоянен адрес и персонален идентификационен номер ще се съхранява и цифров пръстов отпечатък или на ириса на очите. Споразумението от срещата в Порто Карас не поставя срокове пред правителствата за въвеждането на електронни идентификационни документи. В документите пише, че „е необходим съгласуван подход от страна на ЕС по отношение на биометричната идентификация“ за паспорти и визи. Гласувани са и допълнителни 140 милиона евро за нови изследвания в тази област, както и други дейности, свързани с имиграцията.
Конкретната причина
за решението от Порто Карас са промените в правилата за влизане в САЩ и граничния контрол от миналата година, които влязоха в сила след събитията от 11 септември 2001 г. Съгласно тях съществува изискване, според което гражданите на чужди държави трябва задължително да притежават електронен идентификационен документ, съдържащ биометрична информация. Крайният срок за издаване на подобно удостоверение е не по-късно от 26 октомври 2004 г. Това изискване ще е валидно и за гражданите на държави, които в момента могат да пребивават и да пътуват в САЩ без виза. Такива са гражданите на повечето държави - членки на ЕС, което автоматично ще ги принуди да променят документите си, ако искат да имат свободен достъп до американска територия.
Американската администрация използва електронни документи от 1998 г. по границата си с Мексико. До днес са издадени над 6 милиона карти за преминаване, които включват снимка и два електронно съхранявани пръстови отпечатъка. Отпечатъците се сравняват с база данни, включваща информация за нарушители на американските имиграционни закони.
Реакциите срещу въвеждането на електронна идентификация са крайно разнородни. От една страна, е положителният ефект от по-високата сигурност на документите и намаляване на престъпността чрез ограничаване мобилността на криминално проявените лица, от друга обаче, стои въпросът с неприкосновеността на личната информация и независимостта ни като индивиди. Или с други думи, гледа ли ни някой добър
Голям брат иззад монитора ни
Включването на биометрична информация в документите ще позволи на полицейските служби да проверяват автентичността на европейските паспорти, които са обект на мащабни фалшификации през последните години. В чиповете на смарт картите ще се включва и друга служебна информация като издадена виза за престой в ЕС на граждани от кандидат-членките. По този начин полицията в ЕС ще може по-лесно да проследява движението на чужди граждани в рамките на съюза.
Промяната в документите за самоличност се отнася предимно до аспектите на сигурността и свободното движение на хората. По света обаче от години се използват различни форми на персонални карти с допълнителна персонална информация на тях. След промяната на документите у нас българските лични карти също съдържат записана лична информация за лицето - име, дата на раждане, номер на личната карта, пол, гражданство и др. Тези данни са записани на гърба на картата в долната й половина. Тези данни обаче не могат да се променят, тъй като са записани върху магнитна лента.
Преди две години в Малайзия са стигнали дори още по-напред, като са стартирали мащабен проект в Куала Лумпур с цел издаването на 2 милиона „умни“ карти с чип. Те служат като шофьорска книжка, дебитна карта, здравна книжка и паспорт. В различни европейски държави съществуват подобни проекти (виж карето). И това е само началото. На практика в техния микрочип може да бъде записана толкова лична информация, колкото да се превърнат в мобилно лично досие.
С издаването на подобни карти се ограничава до минимум възможността за фалшифициране на документи, тъй като картата ще бъде само част от една по-голяма електронна система с информация за лицето. Ако идентификационната карта бъде открадната, тя просто се изключва от системата подобно на дебитна карта или SIM карта за мобилния телефон. Записаната на нея биометрична информация е кодирана, така че никой не може да злоупотреби с нея. Лишаването на гражданите от малка част от личната им свобода ще им даде повече сигурност, макар и косвено, в ежедневието. В електронната търговия например ще намалеят чувствително измамите с кредитни карти, тъй като зад специален код на ID картата ще се крие конкретен човек с конкретна банкова сметка.
Бъг в системата
Най-малкият проблем в новата система е по-висока вероятност от рекламни атаки и опити за директен маркетинг. С „умната“ ID карта хората се лишават с част от личната си неприкосновеност. Включването на отделния индивид в огромни масиви от бази данни променя отношението между гражданин и държава. Досега гражданинът сам е определял каква информация желае да предоставя за публични нужди. Оттук нататък държавата, стига да остане неконтролирана, може да управлява гражданите чувствително повече благодарение на усъвършенстващите се технологии. В САЩ например неправителствените организации се питат: ако преди 40 години, с тогавашното ниво на технологии, шефът на ФБР Едгар Хувър е всявал страх в гражданите, какво ли би постигнала държавата с модерните средства за следене. Показаното във филма „Специален доклад“, където героят на Том Круз не можеше да се скрие от преследвачите си заради засичащите го навсякъде по очния ирис контролни инструменти, може и да изглежда гротескно и невероятно, но дори днес тази сцена е вече технически постижима.
Според изследване на „Харис интерактив“ над 80% от американските граждани са съгласни с въвеждането на технологии за лицево сканиране и разпознаване. Най-странното откритие в проучване на социологическата агенция беше, че 81% от американците са съгласни държавата да наднича в банковите им транзакции като мярка да се следят възможните финансови потоци към терористите. Всичко това е лесно обяснимо след терористичните атаки от 11 септември и вероятно днес всеки човек по света трябва да се примири с по-голям контрол над личността си и ограничаване на свободното придвижване.
В същото време създаването на електронна система, която съдържа на практика цялата лична информация за един човек, поставя много морални въпроси. Въвеждането на глобална идентификационна електронна система със сигурност не представлява проблем в Малайзия, където демокрацията е нещо доста условно. Но в страна като Германия, изпитала на гърба си нацистката система, глобалното следене представлява сериозен проблем. В настоящата немска система най-личният елемент, който може да се запише в личните документи, е цветът на очите. Аналогично в изпиталата комунистическия режим Унгария със закон е постановено, че правителството няма право да засича информацията за едно лице, която се натрупва в различните информационни масиви. Унгарците направиха всичко възможно да избегнат възможността от създаването на нов вид досие.
Разбира се, оруеловските сценарии са може би пресилени, но остава въпросът как гражданите ще могат да контролират новата електронна мощ на своето правителство. До момента например все още няма официален отговор какво точно следят американските системи за глобално подслушване „Ешелон“ или пък за контрол на е-трафика „Карнивор“. И ако към тях се прибави и законно право за подслушване, проблемът наистина става огромен. Ако не друго, в близко време можем да станем свидетели на глобално
движение „Не на Оруел наяве“.
-------------
Европейски държави, в които се използват електронни идентификационни документи (с чип или магнитна лента):
- Белгия - въведени са от началото на 90-те години. Първоначално към стандартната лична информация е добавена и кръвната група. От есента на миналата година е въведена нова ID карта, която е първата в Европа с включен цифров подпис. Благодарение на електронния подпис тя може да се използва за покупки онлайн.
- Германия - всеки получава лична карта от 16-годишна възраст. Конституционният съд обаче е отсъдил, че картите не трябва да бъдат с уникални идентификационни номера, тъй като до тях могат да имат достъп държавните органи.
- Испания - съвременни идентификационни документи съществуват в Испания от 58 години. Модерният им вариант включва име, снимка, място на раждане, националност, пол и подпис. Пръстови отпечатъци се съхраняват в отделна база данни. Скоро се очаква въвеждането на чип карта.
- Италия - електронните карти са въведени съвсем отскоро. Новите карти са със снимка, сериен номер, печат, подпис и дата на валидност. С тази карта гражданите получават достъп до здравни услуги, електронно гласуване, финансови транзакции, а също така е валиден документ за пътуване в Европа. Възможно е съхранението и на пръстов отпечатък, както и съхранението на лична информация върху чип. Процесът ще завърши до 2005 г.
- Португалия - картата включва снимка и пръстов отпечатък и е задължителна за носене. Тя може да бъде изисквана от частни охранители, от официалните власти, лекари, митница или полиция.
- Финландия - досега съществуващите идентификационни карти, въведени през 1999 г., ще бъдат подменени през следващите месеци. Новите карти ще съдържат три електронни сертификата - гражданска идентификация, електронен подпис и удостоверение от публичния регистър. С новите карти ще бъде възможно пазаруването онлайн и през мобилен телефон, използването на електронни комунални услуги, както и пътуването в 19 европейски държави.
- Франция - карти се използват от 1987 г. за достъп до здравни, образователни, банкови и пощенски услуги, както и за гласуване. Кредитните измами във Франция са с много нисък процент, тъй като всеки притежава собствен идентификационен номер.
- Холандия - националната карта е представена през октомври 2001 г. Социологическо проучване показва, че 66% от холандските граждани считат за предимство идентификацията с карта. Картата включва името на държателя, снимка, холограма, номер на социалната осигуровка и данъчен номер.
Източник - society.guardian.co.uk
--------------
Материалът е публикуван във в-к "Капитал", бр. 26