Представете си възможно най-качествения домат, който освен това е два пъти по-евтин от конкурентите си. Прибавете към него “погрешно засаждане, моля рестартирайте операцията“ (съобщение, което естествено няма да се появява на екрана ви, а ще къркори в стомаха ви) и вероятно ще видите света, контролиран от глобалните монополисти на генно модифицирани храни.

Съобщението, което стомахът ви може да издаде, не е поредната злобна шегичка с „Майкрософт“. Бил Гейтс отдавна инвестира средствата си не са само в компютърни, но и в биотехнологии. Харесва ли ви или не, генетично модифицираните храни (ГМХ) настъпват и постепенно завладяват пазара почти по същия начин, по който „Уиндоус“ контролира почти 80% от компютрите в света. Дори Европейският съюз, прословут със съпротивата си срещу всичко, що е генномодифицирано, трябваше малко да отстъпи.

Притиснати от възможността да бъдат принудени да внасят царевица с намалено съдържание на мазнини и сьомга, която се развива пет пъти по-бързо от нормалното, на 2 юли депутатите в Европейския парламент приеха поредните промени в законовата рамка, която регулира използването на генетично модифицирани храни. Според нововъведенията ГМХ, както семената и фуражите, в които са използвани генно модифицирани организми, подлежат на специален режим на етикетиране и проследяване на произхода. Всички продукти, които съдържат повече от 0.9% от одобрените за използване генетично изменени храни, ще се нуждаят от задължително етикиране - „Този продукт е произведен от генетично модифицирани организми“. Новите регулации създават и регистър, който ще съдържа подробна информация за всяка стока, появила се на европейския пазар, по подобие на въведените правила след епидемията от луда крава. Освен това се затяга контролът при съвместното отглеждане на ГМХ и естествени посеви, така че да се избегне евентуално неблагоприятно въздействие върху околната среда.

Разликата в сравнение с досегашната правна рамка е създаването на съгласувана система за целия ЕС за проследяване на ГМХ от засяването на семето до крайния продукт. Освен това правилата за класификация стават по-стриктни, към ГМХ се прибавят и фуражите. В същото време процедурата по одобрение на ГМХ се ускорява.

Евродепутатите настояват, че новоприетите правила предоставят ясни рамки за биотехнологичната индустрия и същевременно гарантират свободата на потребителския избор. Маргот Валстрьом, член на европейската комисия по околна среда, приветства решението на европейските депутати: „Това ще укрепи нашите международни позиции и ще засили общественото доверие в научния прогрес.“ Според Брюксел решението на Европейския парламент отменя де факто петгодишния мораториум върху вноса на ГМХ.

Американската администрация и селскостопанските производители в САЩ обаче реагираха остро на новите европейски правила. САЩ считат, че новите правила за класифициране създават нова търговска бариера, която ще доведе до сериозни загуби. Представители на Американската асоциация за селско стопанство твърдят, че с новите разпоредби ЕС само е влошил положението, а Карил Кохендерфер от Американската асоциация на производителите на зеленчуци смята, че тази политика продължава да демонизира и обърква потребителите в Европа за безопасността на биотехнологичните хранителни продукти. Филип Кастейн от „Монсанто“, една от най-големите компании в бранша с генетично модифицирани семена, каза, че някои аспекти от наредбата са неприложими и ще се отразят крайно неблагоприятно, особено върху продуктите, с които се търгува в глобален мащаб. Президентът Джордж У. Буш дори обвини Европа, че с отказа си да търгува с ГМХ допринася за глада в Африка. В реч пред научна конференция за биотехнологии той призова европейските правителства да „спрат противопоставянето си на науката в интерес на един континент, застрашен от глад“. Причината за странното изказване на Буш е нежеланието на африканските страни да получават американска помощ, сдържаща с генно модифицирани семена и храни, тъй като след това не биха могли да изнасят продукцията си в страните от ЕС.

В отговор на тези думи зам.-говорителят на Европейската комисия Герасимос Томас заяви: „Ние не сме страни, които са против биотехнологиите и прогреса, тези обвинения от страна на САЩ просто не отговарят на истината.“ Той добави още, че в момента 15-те дават седем пъти повече помощи на Африка, отколкото САЩ. Президентът на Европейския парламент Пат Кокс каза по повод обвиненията на американския президент, че ЕС няма нужда да бъде поучаван по хуманитарни въпроси.

Представители на групата на Зелените и Алианса на свободните европейци в Европейския парламент изпратиха открито писмо до президента Буш, в което настояват правителството на САЩ да въведе подобно класифициране на генетичните храни. В писмото са цитирани данни от социологически проучвания, според които 93% от американците биха желали задължително упоменаване на храните, съдържащи генетично модифицирани продукти, а 52% считат, че такива стоки са опасни за здравето им. В писмото се казва: „За съжаление американските потребители нямат възможност на избор дали да употребяват видоизменени храни, или не. Това е тяхно право и вие, [г-н Буш] трябва да им го предоставите.“ След като Буш беше обвинен, че работи за нефтеното и оръжейното лоби, сега критиците на употребата на ГМХ в европарламента твърдят, че американският президент подкрепя гигантите в биотехнологичната индустрия, вместо да работи за борбата със световния глад.

Битката обаче ще се реши на полето на Световната търговска организация (СТО), където в средата на май т.г. Вашингтон внесе искане да бъде отменен мораториумът на ЕС за внос на генно модифицирани семена. Според разпоредбите на СТО всяка държава може да регулира вноса на посеви и храни в зависимост от определени здравни и екологични норми, като тези норми са базирани на „солидни научни доказателства“, а в противен случай не може да има „необосновано отлагане“. САЩ настояват, че не съществуват подобни научни твърдения, които да осуетяват вноса на ГМХ, а забавянето на решението на ЕС по въпроса е против установените правила за търговия.

Въпреки всичко едва ли в скоро време ЕС ще промени отношението си към генното инженерство като цяло, а европейските зелени ще престанат да наричат „Монсанто“ „мунтанто“. Оттук нататък обаче се очаква поредната битка за „новата Европа“, тъй като повечето страни от Централна и Източна Европа все още имат твърде рудиментарно законодателство в областта на ГМХ.

Всичко, което не е доказано полезно, е забранено

В страните - членки на Европейския съюз, властва концепцията, че все още не са предоставени ясни сигнали от научните среди, че генетично модифицираните храни са безопасни. В сила е т.нар. предохранителен принцип, който между другото е залегнал в Конвенцията за биологичното разнообразие на ООН. Генетичното модифициране представлява прибавяне на определени гени към семената на растенията, като по този начин се засилва устойчивостта на посевите спрямо инсекти, плевели и други вредители. На теория това ще увеличи реколтата и ще намали цените на селскостопанските продукти. По-оптимистично настроените учени считат, че в бъдеще процесът би могъл да доведе и до увеличаване на хранителната им стойност. През 1994 г. ЕС одобрява вноса и производството на девет вида генно модифицирани посеви (например соя, четири вида царевица). Оттогава започва напрежението и скандалите и нови видове са добавени едва в края на 1998 г. Официалното отхвърляне на възможността за използването им в селското стопанство от страна на ЕС се обяснява с неофициалното противопоставяне на част от европейските потребители, чиито аргументи най-общо са: 1) генетичната манипулация е против законите на природата; 2) модифицираните храни са вредни за здравето на потребителите; 3) те вредят на околната среда.

Дебатът в ЕС относно ГМХ засяга най-вече факторите, свързани с безопасността и здравето на потребителя. Последните реформи в общата селскостопанска политика на ЕС засилиха стимулите за производство на екопродукция и при изключително субсидирания европейски пазар ГМХ имат труден достъп, тъй като са ценово неконкурентоспособни. Като цяло защитата на потребителите и качеството на храните в ЕС не са толкова научен въпрос, колкото проблем на политическа отговорност.

Всичко, което не е доказано вредно, е разрешено

Най-големият производител на генно модифицирани храни, САЩ, твърди, че няма научни доказателства, че тези храни са вредни. Страните, които подкрепят генетичното манипулиране на храните, са обединени в групата „Маями“ - САЩ, Уругвай, Чили, Аржентина и Канада. Проведеният през юни 1998 г. в Швейцария референдум за или против новите биотехнологии беше спечелен с две трети мнозинство на гласовете в полза на ГМХ. Според www.safe-food.com над 60% от хранителните продукти в САЩ са генетично променени. В САЩ, където е съсредоточенa около 1/3 от световното производство на ГМХ, почти няма публична дискусия относно този проблем. За това съществуват четири най-често споменавани причини: 1) американците са по-позитивно настроени към новостите в науката; 2) в САЩ генно модифицираните селскостопански посеви са разположени достатъчно далеч от невидоизменените растения и няма предпоставки за взаимодействие; 3) американците преследват печалба по-упорито от европейците и 4) в САЩ хората имат ясно становище относно ГМХ след въвеждането и дебатирането на тяхното регулиране още в началото на 90-те години на миналия век. Съществува и пето обяснение, според което американците просто са зле информирани за това какво се случва. В САЩ няма изискване на етикета на продукта да има обозначение „генетично модифициран“.

Според разпореждане на Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ от 1992 г., щом даден продукт не е токсичен, не съдържа алергени и е не по-малко „равностоен на външен вид“, не съществува необходимост да бъде описван процесът, който е довел до създаването му. Агенцията тества всички храни и хранителни добавки, преди те да се появят на пазара. По закон обаче компаниите производителки могат, но не са задължени да се консултират с агенцията, преди да започнат да продават даден генно модифициран продукт. С едно изречение американската политика по въпроса е: „Мнението на учените е най-важно.“

-------------

Материалът е публикуван във в-к "Капитал", бр. 26