-------------------------------

Държавният секретар в Министерството на отбраната на Германия д-р Петер Айкенбоом е роден през 1942 г. в Бон. Завършил е правни и политически науки и история. Бил е ръководител на секретариата на ревизионната и на бюджетната комисии в германския парламент, от 1990 г. е заместник-директор, а от 1998 - директор на Бундестага. През ноември 2002 г. е избран за държавен секретар, един от четиримата заместник-министри на отбраната.

Потърсихме д-р Айкенбоом във връзка с новите насоки на отбранителната политика на Германия, които министър Петер Щрук обяви в началото на лятото, както и по актуалните въпроси на европейската политика за сигурност и отбрана.

-------------------------------

 

В: Д-р Айкенбоом, християндемократическата опозиция остро разкритикува новите директиви на германската отбранителна политика. Те според нея ще превърнат Бундесвера в армия за интервенции, използвана по целия свят. Доколко реален е този упрек?

- Новите насоки на отбранителната политика са важна основа за приспособяването на Бундесвера към новото състояние на сигурността. Бундесверът стана армия за мисии и трябва по-последователно да настройва способностите и структурите си към това.

Германия трябва да може да реагира на новите предизвикателства пред сигурността, откъдето и да идват те. Отбраната днес не свършва с националната граница. Международните операции на Бундесвера заедно със съюзниците и партньорите от НАТО, ЕС и ООН са съществена част от една политика за сигурност, целяща превенция и ограничаване на кризите. По това има широк консенсус между всички демократични партии в Германия.

В: В директивите се посочва, че Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) не е заместител, а необходимо допълнение на НАТО. Как обаче ще убедите в това американците и британците, които смятат, че по централните въпроси на сигурността Европа иска да се изправи срещу САЩ?

- За Германия тясното сътрудничество между ЕС и НАТО е нещо, което се разбира от само себе си. Значението на НАТО за сигурността и отбраната в Европа остава неоспоримо. Алиансът е и си остава гръбнак на нашата сигурност не само за колективна отбрана, но и във важната си функция за общо управление на кризите.

Държавите от ЕС се споразумяха да провеждат военни операции, само ако НАТО като цяло не иска да действа. Решение за операция на ЕС по принцип се предшества от съгласуване с НАТО. Така че с развитието на ЕПСО трансатлантическата връзка не се поставя под съмнение.

Напротив, ЕПСО засилва европейската способност за действие, която по същия начин е от полза и за НАТО. Поради това цел на всички усилия на европейските партньори в ЕС е да оформят ЕПСО по прозрачен начин и в тясно сътрудничество с НАТО. Ненужни дубликати са изключени.

На нас, европейците, ЕПСО ни дава и възможност при криза да действаме заедно с военна сила, ако НАТО не иска да се ангажира в специален случай. Обратно, ЕС със своите ресурси за цивилно управление на кризи може да допълва и акции на НАТО, както впечатляващо доказва сътрудничеството на двете организации на Балканите. Двете организации се допълват взаимно и чрез тясно сътрудничество могат да допринесат за общата сила и ефективност.

От немска гледна точка засилването на европейския стълб в Алианса и развиването на политика за сигурност в ЕС са взаимно допълващи се, тясно свързани процеси, които имат за цел да придадат сила на трансатлантическото партньорство и европейската способност за действие в областта на сигурността и отбраната. Сътрудничеството на ЕС и НАТО на Балканите е пример за тясното и обединено действие по всички въпроси на кризисния мениджмънт. Сътрудничеството между тези две решаващи за Европа организации ще се отпечата дълготрайно и върху бъдещия европейски ред на сигурност. В това преустройство на ЕС Великобритания съдейства интензивно.

В: Бюджетната комисия на Бундестага вече даде зелена светлина за най-големия европейски проект във въоръжаването - "Ербъс А400М". Защо европейците залагат толкова големи надежди на този военнотранспортен самолет?

- В рамките на тази международна програма, в която участват седем държави, Германия е поръчала 60 военнотранспортни самолета А400М. А400М трябва да замести транспортния самолет С-160 TRANSALL, който е на въоръжение в Бундесвера от 1970 г.

На базата на променените рамкови условия на сигурността и на опита от досегашните мисии стана наложително трайно да се подобри стратегическият въздушен транспорт, за да се изпълнят и международните задължения към НАТО и ЕС. А400М отговоря на целия спектър от нарасналите изисквания на въздушния транспорт - полезен товар, обем на фюзелажа, дължина на полета, скорост и издръжливост.

В конкуренцията с американските и руско-украинските оферти за избора му решаващи се оказаха изгодните разходи за използване и поддръжка и особено основанията от гледна точка на сигурността и индустрията. А400М ще има и значително по-ниски производствени разходи от С-160 TRANSALL, така че дългосрочно делът им от целия бюджет ще се намали.

Освен това проектът А400М ще окаже мащабни индустриални, икономически и социални въздействия върху целия европейски въздушен транспорт. Директно и индиректно в Европа ще бъдат гарантирани около 40 000 работни места в този високотехнологичен сегмент.

В: Но Германия все още ли е толкова богата, че да може да участва в различни отбранителни инициативи - 60 поръчани А400М, по-силни ангажименти към НАТО и едновременно - към бъдещите европейски отбранителни структури?

- Изграждането на военните капацитети на НАТО и на ЕС вървят ръка за ръка. Конкуренция между целите на въоръжените сили на НАТО и ЕС категорично няма да има. Принципът на single set of forces (собствения набор от сили) е определящ за немските усилия както в НАТО, така и в рамките на ЕС.

На тази цел отговарят и решенията от Копенхаген от декември 2002 г. ("Берлин плюс") и постигнатото споразумение с НАТО, че ЕС ще има достъп до плановите капацитети на алианса и ще може да ползва и елементи от командната му структура.

Европейските сили за бързо реагиране и Силите за реагиране на НАТО (NRF), които се изграждат едновременно, трябва да бъдат съвместими. Германия се стреми NRF да могат да бъдат на разположение и за операции на ЕС.

Принципно близки са и установените празноти в ресурсите на НАТО и ЕС. Те трябва да бъдат решени чрез еднакво определяне на приоритетите - интероперативност на командните средства, стратегически транспорт, способности за защита от атомни, биологични и химически оръжия.

В: Все още нестабилното състояние на Балканите изисква продължаване на особения ангажимент на европейските нации, се настоява в директивите на министър Щрук. Според вас кои са (все още) непреодолените кризи в региона?

- Въпреки всички усилия на международната общност Балканите продължават да са нестабилни. Значими подобрения не могат да се очакват в краткосрочен и средносрочен план. Основната част от населението живее на или под прага на бедността. Безпокои ни все още доминиращата сива икономика, която е преплетена със срещащата се навсякъде тук организирана престъпност.

В: Какво мислите за намеренията на САЩ да преместят част от военните си ресурси от Германия в България и Румъния?

- Стационирането на американските сили в Европа бе тема и на разговорите на министър Петер Щрук с американския му колега Доналд Ръмсфелд на 8 февруари и 5 май т.г. Министър Ръмсфелд обясни, че се извършва продължителна преоценка на глобалното разположение на американските части като основа за необходимата трансформация на въоръжените сили на САЩ. За отвъдморските части това зависи от неограничената свобода на придвижване, рентабилността и от съотношението на съкращенията към необходимото затваряне на 25% от базите в САЩ. От друга страна, трябва да се вземе предвид и новата командна структура на НАТО. Все още американците не са взели никакви решения и такива не могат да се очакват преди септември.

Наред с военното и икономическото значение германската страна вижда в частите в Германия и важен знак за германско-американското приятелство. Въпреки усилията на правителството в Берлин (и в диалог с Ръмсфелд) да се покажат предимствата от американското военно присъствие в страната, можем да кажем, че за бъдещето стациониране в Германия, съответно в други държави (например Румъния и България), не отговаря германското правителство. По-скоро става дума за суверенни решения на американското правителство, което от гледна точка на своите интереси преразглежда военното си присъствие по света.

В: Доколко е проблем опазването на тайните на НАТО в новите членки - Румъния и България?

- От подписването на протоколите за присъединяване на 26 март 2003 г. поканените за членство в НАТО държави непрекъснато продължават с усилията си. През последните три месеца всичките седем държави постигнаха ясен напредък в посока гарантиране опазването на класифицирани информации на НАТО още преди да се присъединят. С това те имат и възможността да разширят и участието си в досегашните формати на комисиите (например в Defence Review Committee, Комитета за разузнавателен преглед). От 19 юни поканените страни участват, както бе планирано, и в работата на други комисии на НАТО.