Жегите спряха да мъчат Стария континент, но откриването на новия европейски сезон обещава да бъде горещо. Особено за Педро Солбес, еврокомисаря, отговарящ за икономическите и финансови въпроси на съюза. Причините са известни. Подновяването на деловата активност от Брюксел до Страсбург започва с връщане към проблемите, които вгорчиха ваканцията му - намерението на Франция и Германия да нарушат Пакта за стабилност и развитие, стремителният ръст на публичното финансирани в целия съюз плюс драматичен спад на икономическата конюнктура. Към всичко това трябва да се прибавят и проблемите му като ръководител на Евростат. Статистическият офис на съюза навлезе в началото на лятото в нов скандал, който отново постави в светлината на прожекторите методите на работа в еврокомисията, която и без това е доста недолюбвана в европейските столици.

Ръководният европейски орган този път рискува да бъде сериозно обрулен, ако се потвърдят съмнителните практики, които изплуваха от недрата на статистическия му офис, като например съществуването на тайни сметки, захранвани с обществени средства. Първоначалният пожар беше потушен с отстраняването на генералния директор на Евростат Ив Франше. Остават обаче купища въпроси, които още не са получили отговор въпреки демонстрираното от страна на Еврокомисията добро желание.

Евродепутатите, натоварени с бюджетния контрол, наточиха шпагите и поискаха пълна светлина върху измамата. Като не забравиха да заявят, че някой ще трябва да плати политическата цена за сриването имиджа на институцията. На 25 септември ръководителите на политически групи очакват в Страсбург президента на еврокомисията Романо Проди. Италианецът имаше два месеца да подготви отговорите си на всички въпроси, зададени му от ръководството на парламента преди ваканцията. Още тогава наблюдателите предрекоха, че ако се наложи, Педро Солбес ще стане изкупителна жертва.

Има обаче и друго мнение. Неговите привърженици изтъкват, че испанският комисар е ключова фигура в комисията. Той е на първа линия, когато трябва да бъде наложена бюджетната дисциплина в еврозоната. Нещо, което напоследък става все по-трудно, след като Франция и Германия обявиха полуофициално намерението си да надхвърлят допустимия по пакта дефицит от 3% от БВП. Двете големи в еврозоната аргументираха мерките с влошаващата се конюнктура. Според тях икономиките им могат да бъдат тласнати единствено от драстично сваляне на данъците. Еврокомисарят по икономическите въпроси даде ясно да се разбере, че не е съгласен с аргументите на Париж и Берлин и ги заплаши с финансови санкции, ако представят твърде дефицитен бюджет. Партията обаче не е приключила.

Със сигурност сюжетът ще бъде развит и по време на срещата на министрите на финансите на европейските държави, която ще се състои на 12 и 13 септември в италианския град Стреза. Както е показала практиката обаче, там едва ли ще бъдат взети някакви драматични решения. Още повече че все още няма да е ясно дали решенията ще засягат дванадесет или тринадесет държави. На 14 септември шведите трябва да се произнесат на референдум за присъединяването към общата валута. Две седмици преди вота лагерът на "не"-то все още преобладава с 53% от заявилите намерение да гласуват.

Същия ден на другия бряг на Балтийско море и естонците ще застанат пред урните. Те са призовани да гласуват не за да кажат "да" на еврото - за това трябва да почакат няколко години, но за да одобрят присъединяването на страната си към Европейския съюз. Тук изненадите са почти изключени. Последните проучвания на общественото мнение показаха, че жителите на бившата съветска република вече се чувстват европейци. Сондажите в Латвия показват малко по-неясен резултат. Малката балтийска държава е последна от десетте страни от първата вълна, която трябва да се произнесе "за" или "против" ЕС и това ще стане на 20 септември. Разбира се, и тук "не"-то е само теоретично. Решаваща тежест по всяка вероятност ще се окаже страхът на латвийците да не останат сами извън съюза и лице в лице срещу Русия. В психологически план това би трябвало да натежи върху везните на "да"-то.

След като най-накрая стане ясно колко държави ще има Европейския съюз след 1 май 2004 г. - 23, 24 или 25, на 4 октомври в Рим ще се съберат държавните глави на страните от Евросъюза. Срещата е почти рутинна, за разлика от целта - да бъде отворен пътят за изработването на конституцията на обединена Европа. И тук е се очакват грандиозни успехи, като се има предвид, че продукцията на Конвента, ръководен от Валери Жискар д'Естен вече беше рекламирана. Испания, Полша, както и на няколко от по-малките държави на континента - всички по свои съображения дадоха да се разбере, че проектодокументът не ги удовлетворява.

Засега единствено германският министър на външните работи Йошка Фишер защити творбата на Жискар д'Eстен, като предупреди размирниците да не се опитват да поставят под въпрос консенсуса върху проекта на основния европейски закон, постигнат през юли. Така ръководителят на германската дипломация се оказа в лагера на италианския премиер Силвио Берлускони. По силата на задълженията си като президент на Евросъюза той вече декларира, че ще работи за обединяването на всички мнения. Дотогава и политическите жеги трябва да са преминали...