По-малките производители на месо, мляко, яйца и консерви са застрашени от закриване с приемането на България в ЕС. Това съобщи председателят на Българската асоциация на хранителната и питейната индустрия Александър Йоцев, който в сряда откри семинар по темата, организиран от програма ФАР, АКСЕС 2000 и асоциацията. По думите му над 70% от дружествата в хранителната и питейната промишленост не покриват европейските норми за безопасност и качество на продукцията, а сроковете да го направят все повече се скъсяват. Според Закона за храните гратисният период за хармонизиране с евростандартите за големите компании е до 2005 г., а за малките - до 2006 г.

Засега никой не се ангажира с прогноза колко средства ще са необходими за привеждането на българското производство на храни в съответствие с изискванията. Повечето от компаниите отказват такава информация с мотива, че това е фирмена тайна. Не е тайна обаче, че почти всички малки дружества не са в състояние да заделят собствени средства и ще се нуждаят или от кредити, или от финансиране по предприсъединителни програми.

По данни на асоциацията само за последните две години 40% от предприятията от консервната индустрия вече са преустановили дейността си. В хранителната индустрия към момента работят около 9000 компании. Направено сред 440 фирми проучване показва, че едва 3% от тях отговарят напълно на евростандартите. Това са предимно възникнали в последните години дружества с модерно оборудване. За около 25% от производителите пък са необходими минимални инвестиции, за да се справят с проблема. "Според мен малка инвестиция е това, което мотивира собственика да инвестира в предприятието, а не да го затвори", обясни Йоцев.

Най-голяма е групата на предприятията, които ще бъдат принудени да затворят, ако продължат да произвеждат по сегашния начин. Те формират над две-трети от бранша. Според анализа на данните от проучването най-голямата им слабост е липсата на добър мениджърски екип. Обезпокоителното е, че някои от собствениците дори нямат желание да инвестират, за да променят нещата, те нямат дългосрочна стратегия за бизнеса си, каза Йоцев.

Според Траян Халаджов, изпълнителен директор на "Обединена млечна компания", големите и сериозни играчи в млекопреработването имат инвестиционни програми за постигане на евростандартите. Други производители обаче са на мнение, че пред бъдещите членове на ЕС се поставят изкуствено завишени изисквания заради страха на европейските компании от конкуренцията. Кирил Вътев, собственик на месопреработвателното предприятие "Тандем В", смята, че българските продукти са екологично чисти и здравословни, което ги прави силно конкурентни на европейските пазари.

Експертите сочат консолидацията в сектора като вариант за по-безболезнено хармонизиране на българското производство с евроизискванията. Според Йоцев на базата на съвместно инвестиране от сега съществуващите предприятия ще се появят нови дружества, които ще се стремят да оцелеят на пазарите в разширения ЕС.

Близо 36% от анкетираните предприемачи са посочили като основна пречка пред работата си трудната събираемост на вземанията. За 28 на сто това е трудният достъп до кредити, за 27% - сивата икономика, а за 18% - корупцията. Като основен проблем за българската икономика проучването сочи ниската покупателна способност. Според Асоциацията на хранителната и питейната индустрия за последната година тя е намаляла с 10%.

Като обнадеждаващ се приема резултатът, че като цяло бизнесът има нагласата да приеме нормативната база на ЕС и свързаните с нея критерии за безопасност и качество на производството.

По данни на икономическото министерство над 98% от дружествата от хранително-вкусовата промишленост са частни. Обемът на приходите от продажби от хранителната индустрия за януари - май 2003 г. е 1.206 млрд. лв., или 14% от общите продажби на промишлена продукция, стоки и услуги в страната. Делът на приходите от износ за същия период е 6.4% от общите приходи от продажби, като стойностното изражение е 204 млн. лв. В момента хранителната индустрия работи с около 50% от капацитета си, което се дължи на липса на пазари, на намалено производство на основна суровина и непостоянност на качеството.