Тази история започва от "града на мъдрите" и завършва някъде при този на милионерите... или в обратната посока. Покрай пътя се вие реката, особено красива напролет, когато по бързеите в дефилето се спускат с гумени лодки за рафтинг - популярен модерен спорт за хора, които обичат водата, студа и общуването с природата. Другите, които общуват с реката, са рибарите, природозащитниците и кресненци, които разчитат на Струма за напояването на нивите си. От 1990 г. и в държавната администрация започват да си говорят за построяването на магистрала, която да свързва София с Кулата. През 1997 г. правителството на Иван Костов дори предвижда бъдещата магистрала да стане част от трансевропейски коридор номер 4. Министерството на Евдокия Манева до 2001 г. обаче връща на няколко пъти изготвените оценки за въздействието на магистралата върху околната среда и хората от региона на кресненското дефиле заради несъобразяване с изискванията - българските и европейските. Междувременно екоминистерството прави заявка дефилето, част от което е обявено още през 40-те години за резерват, да бъде включено в мрежите от защитени европейски местности Емералд и НАТУРА 2000. Резерватът Тисата ще стане част от програма НАТУРА 2000 с влизането ни в Европейския съюз.

Освен на природата италианците се наслаждават на карането с 300 км в час по широките магистрални пътища,въпреки скорошното официално разрешение бариерата за скоростта да се вдигне до 150 км/час.

"Ферарита!", възкликва г-н Рицо от италианската проектантска компания СПЕA, спечелила отпуснатото по програма ФАР финансиране за предварително и детайлно проучване на магистрала "Струма". Компанията започва работа през април 2000 г. и два месеца по-късно представя разработени два варианта за трасе на комисия, съставена от представители на министерствата на регионалното развитие и благоустройството на екологията, както и независими експерти по екология. Следват срещи, на които екоорганизации настояват магистралата да минава извън дефилето. Директорът на Програмата ФАР тогава - Веселина Любенова, заявява, че препоръчителните условия към фирмата СПЕА ще бъдат променени и ще включват разработването на алтернативно трасе извън Кресненския регион. Представителите на главния отдел по околна среда към Европейската комисия, г-н Верстриндж и г-жа Каневари, също настояват, че ЕК ще финансира само проекти, които са съгласувани с изискванията на Европейския съюз за околна среда и трябва да бъдат изследвани и оценени възможни алтернативни трасета извън Кресненското дефиле. СПЕА подготвя два варианта извън дефилето по склоновете на Пирин, чиято реализация според тях струва четири пъти повече, а според еколозите вариантите не струват, защото са подготвени за един уикенд и няма как да са убедителни.

Деветнадесет месеца след представянето на първоначалните предварителни варианти на СПЕА, през юли 2002 г. Национален експертен съвет начело с министър Костадин Паскалев “приема работата на СПЕА”, но

"избира по-икономичния" вариант

на независимия експерт инж. Койчо Бояджиев от фирма “Краси Бо”, който също минава през дефилето. Според Бояджиев проблемът е, че заданието от самото начало не е било дадено на български експерти, които били по-добре запознати с местните условия.

Междувременно СПЕА е разработила и още един шести вариант, според който съществуващият път се разширява до размерите на магистрала. Оказва се, че максималното разширение на пътя може да стигне 18 метра, а стандартът е 30 метра. Освен това пътят трябва да не пресича естествените пътища на хората и животните.

Картина на магистрала през терен с релефа на дефилето виси на стената в кабинета на г-н Рицо, който лаконично обяснява, че не може да говори с медиите по проекта “Струма”, защото е забранено с клауза в договора по ФАР. Цялата информация е във владение на Изпълнителна агенция "Пътища" (ИАП), чийто шеф наскоро беше уволнен според слухове заради контакти с медиите.

До февруари 2002 г. според документ, предоставен от ИАП на комисия, разглеждаща предложението за обявяване на дефилето за защитена местност, "СПЕА е проектирала 317 км за сумата от 2 750 000 евро. Общата сума, похарчена от СПЕА само за проучване на вариантите в участъка на дефилето, е 880 000 евро" и “повече проучвания не трябва да има.”

Остатъкът от парите - около 225 млн. лева, трябва да се изразходват от СПЕА с помощта на българска компания подизпълнител за детайлно проучване поне на отсечката от цялата магистрала, представляваща Княжево - кв. Даскалово, Перник. СПЕА избира за подизпълнител държавната фирма “Пътпроект”. Според решение 400 на Министерския съвет от 10 август 1998 г. автомагистрала “Люлин” трябва да мине през Бучински проход. Отхвърля се вариантът, при който магистрала “Люлин” минава през Владая. До няколко дни СПЕА ще си замине от България, след като предаде детайлните планове за строежа на отсечката Княжево - Даскалово. Документите и картите вероятно отново ще бъдат подложени на сравнение с новопредлагания "кафяв" вариант за трасе на инж. Бояджиев, който минава по маршрута, отхвърлен през 1998 г. с резолюция 400.

Във връзка с тази магистрала в края на септември тази година се състояха поредните обществени изслушвания на протестиращото население от Мало и Голямо Бучино, организирани от Изпълнителна Агенция "Пътища". СПЕА вече не участва. В протестите наскоро се включи и управата на въглищната мина, която подкопава единия хълм над селата. По предварителните проекти, чийто апокрифни карти могат да предоставят 'само' екоорганизациите, СПЕА предвижда магистралата да мине от другата страна на селата, не от тази на мината, на 500 метра от най-близката къща.

Обществените обсъждания са единственият начин хората, които най-силно ще бъдат повлияни от минаването на пътя в близост до тях, да кажат съображенията си за и против избора на трасе. В Кресна не знаят кога има официални дискусии по проблема.

Не знаят в общината и на улицата

Тодор Георгиев, жител на града, твърди, че хората не само не са запознати със случая, но дори и когато имат мнение и се опитват да го изкажат, никой не ги слуша. Интересува се учителят по биология и общински съветник Борис Иванов, който води децата на природознание в дефилето. Другите му колеги общински съветници отхвърлят разглеждането на темата в съвета с "какво ще се занимаваме с разни клечки и буболечки". Общинският експерт по екология Вера Янева също призна, че не е запозната с проблема за строежа на магистралата през Кресненското дефиле и тепърва очаква да получи информация.

И докато някой се бори със зъби, нокти и лакти за парченце от евробаницата, друг - за професионалната си чест, трети - за спасяването на костенурките, птиците, змиите и другите 400 вида животни, които живеят във или пресичат дефилето, хората от Кресна пасуват. Кметът да мисли за тях. "От позицията си на гражданин смятам, че магистралата трябва да заобиколи града", казва новоизбраният независим кмет г-н Стоичков, признавайки, че все още не е запознат с проблема. "Те, еколозите, преследват техните интереси - разни животинки. Мен ме интересува хората да са в безопасност”, допълва той, сащисан малко от поста и новите му отговорности. Както се казва в една друга история “БЕЗ ПАНИКА”* и “имахте възможност да направите всякакви възражения и предложения в законния срок”. Срокът за строенето на пътя обаче, изглежда, се отлага поне до края на 2004 г. Дотогава Министерството на финансите няма да отпуска пари за строеж на пътища от фискалния резерв, както настояват от ДПС. Това означава още година време за екоминистерството, Изпълнителна агенция "Пътища", инж. Бояджиев, кресненци и еколозите да спечелят своята кауза. На финалната права:

“- Но проектите бяха изложени...

- Изложени ли? В последна сметка се наложи да сляза чак до мазето, за да ги открия.

- Ами там се намира отделът, където са изложени.

- С електрическо фенерче.

- Сигурно са откраднали крушките.

- И стълбището ли?

- Ами вижте, нали все пак ги открихте?

- Да - каза Артър - така е. Бяха изложени на дъното на един заключен канцеларски шкаф, забутан в заключена тоалетна с надпис на вратата ВНИМАНИЕ ЛЕОПАРД!”

*Из “Пътеводител на галактическия стопаджия”, Дъглас Адамс

- - -

От 1 май 1991 г. за България е в сила Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна (Бернска конвенция). Съгласно конституцията международните договори са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Кресненско дефиле съхранява изключително богатство от природни местообитания и растителни и животински видове, които подлежат на приоритетно опазване съгласно чл. 4 на Конвенцията. Те покриват по-голямата част от територията на пролома. По-малко от 5% от тях попадат в съществуващата защитена територия - резерват "Тисата".

Съгласно правителствената стратегия за опазване на биологичното разнообразие (Bulgaria's Biological Diversity: Conservation Status and Needs Assessment) от ноември 1993 г. територията на целия Кресненски пролом се посочва, като една от най-важните територии в България за опазване на редки растителни съобщества, безгръбначни, земноводни, влечуги и прилепи. За групи като дневни и нощни пеперуди, влечуги, прилепи и за горите от дървовидна хвойна, проломът е определен като най-важната територия в България. Ясно е посочена необходимостта от обявяване на комплексна защитена територия, която да обхване целия пролом. Според намеренията на българското правителство (Министерство на околната среда и водите, двустранен преглед 5-9 юли 1999), 140 КОРИНЕ (в които има ценен естествен воден източник, ползван за напояване) региони ще съставляват основата на националната екологична мрежа както и на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 и мрежата ЕМЕРАЛД на Българска територия. Кресненското дефиле е на седмо място по екологична ценност от тези 140 региона.