---------

Стивън Евъртс е директор на Трансатлантическата програма на Центъра за европейска реформа (ЦЕР) в Лондон, където работи като анализатор от 1999 г. Изследователските му занимания се фокусират върху тенденциите във външната политика на евросъюза, сътрудничеството със САЩ, развитието в Близкия изток. През май 2003 г. заедно с директора на ЦЕР Чарлз Грант спечелва конкурса на Асоциацията за външна политика на тема "САЩ и Европа: трансатлантическо отчуждение или обща съдба". Автор на публикации в авторитетни списания като "Сървайвъл", "Уърлд полиси джърнъл", "Интернационале политик", както и на анализи и коментари във "Файненшъл таймс", "Интернешънъл хералд трибюн", "Уолстрийт джърнъл", "Зюддойче цайтунг" и др.

Стивън Евъртс бе гост на британското посолство в София и Центъра за либерални стратегии, които организираха семинар "Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС в контекста на новата европейска конституция".

---------

В: Г-н Евъртс, какво показаха атентатите в Мадрид? Можем ли да говорим, че Европа преосмисля тероризма след 11 март?

- На 11 март стана ясно, че тероризмът трябва да е начело на дневния ред на Европа. ЕС има огромни трудности да отговори адекватно и в точния момент, но обикновено минута преди или след дванадесетия час Европа винаги намира вярната посока и решение. Някои от мерките, които бяха предприети след атентатите в Мадрид, всъщност са твърде полезни. Държавите, които не желаеха да приемат европейската заповед за арест, сега са много по-склонни на отстъпки.

Назначаването на европейски координатор за борбата срещу тероризма и извеждането на разузнавателното сътрудничество на европейско равнище са добър ход. Досега специалните служби работеха предимно на двустранна основа - например германските и испанските служби можеха да работят заедно по някой въпрос, но без да знаят, че британските или датските, или пък полските им колеги правят същото, тъй като никой не ги координираше. Така че след 11 март виждаме, че ЕС върви, макар и мудно, в правилната насока.

В: Някои нарекоха атентатите алкайдизация на европейския терор. Това нова форма на тероризма в Европа ли е?

- Безспорно става дума за нова форма, доколкото е нужно да прокараме ясна разграничителна линия между сегашните атентати и тероризма на групи като ЕТА и ИРА, който, колкото и да беше презрян и неприемлив, бе много по-насочен срещу конкретни групи, бе свързан с политически идеи, които можеха да бъдат приети от хората. Средствата, които бяхме открили срещу този тероризъм, вече не са приложими към новия, който е абсолютно нихилистичен във формите си на действие. Можете ли да си представите тайни преговори за включване в политическия процес, както беше с ИРА?

С "Ал Каида" не може да се преговаря. А и новите терористи оперират мрежово и регионално - чрез звена, които са слабо свързани с центъра, един вид франчайзинг. Това е много по-различно от ИРА, която е като армия - отгоре има генерал, който издава заповеди, и всички го слушат. Третата същностна разлика е, че сегашният тероризъм залага на имигрантските общности в Западна Европа. Тъкмо имигрантските общности трябва да са наши съюзници във войната срещу терора, но в момента някои от тях не са. И аз смятам това за основно предизвикателство.

В: Мислите ли, че европейската стратегия за сигурност е способна да отговори ефективно на новите заплахи?

- Аз съм доволен от европейската стратегия за сигурност, защото тя идентифицира реалните заплахи, които виждаме в международната среда - новия тероризъм, разпространението на оръжия, болни държави, регионални конфликти. Харесвам стратегията, защото съчетава европейското и американското мислене. Като европеец аз съм доволен от това. Тя изтъква същностни европейски елементи като мултилатерализма, подпомагане на доброто управление, правото на закона. Реалистична е, защото посочва, че в новия свят има нови, много опасни заплахи, но в допълнение на американското гледище тя изпълва съдържанието им - не можем да говорим за разпространението на оръжия в Близкия изток например, без да вземем предвид и регионалните конфликти като арабско-израелския или между Иран и Ирак, Индия и Пакистан.

Акцентът върху политическата динамика, изпълването на понятията е добър европейски принос. Европа признава наличието на нови заплахи, но държи и на гледището, че най-добрият начин за справяне с тях е широк спектър от инструменти - умна смесица от военна сила (понякога бърза интервенция), но и граждански средства. Забележете, след всяка успешна военна интервенция през последните години - Косово, Афганистан, Ирак, виждаме граждански пробойни. Слабостта на международната общност следователно не е военната сила - ние разполагаме с колективната най-голяма сила и няма враг, който да не победим, но имаме и колективната слабост да не можем да гарантираме, че военната победа ще доведе и до политическа такава.

В: А нужно ли е Европа да развива собствени военни мощности, аналогични на американските?

- Европа не трябва да се опитва да дублира военната мощ на САЩ. На света не му трябват две военни свръхсили, все пак няма да има трансатлантическа война. Светът се нуждае от способност да развива сигурност и стабилност след военна победа и да осигурява на държавите политически и икономически успех.

В: Какви са задачите пред антитерористичния координатор на ЕС - Гейс де Врийс?

- Главната му задача е да улесни обмяната на разузнавателна информация. Действително има твърде много двустранно сътрудничество, но много малко сътрудничество между пет или шест държави. Може би не е нужно да правите всичко между 25 страни, защото това означава нищо да не се получи, но все пак нещо между 2 и 25.

В: Няма ли риск от дублиране на функциите между Де Врийс, Хавиер Солана и Крис Патън?

- Принципно риск има, но нека видим какво ще стане. Бих искал естествено Де Врийс да успее.

В: А смятате ли, че европейските служби са готови да обменят по-благосклонно информации?

- Ами трябва да се научат. В противен случай ще има още европейски жертви. Обикновено те не искат да го правят или го правят на двустранна основа, но трябва да се научат. Същевременно и ние трябва да започнем да се питаме, защо някои европейски държави си нямат доверие и не искат да споделят информация. Но това е и въпрос за поведението на самите служби, които продължават да мислят с манталитета на студената война.

В: Еврокомисарят за бюджетната политика Михаеле Шрайер наскоро предупреди, че ЕС няма достатъчно пари за борбата с тероризма. Има ли финансов проблем?

- Не бих искал да коментирам неща, с които не съм запознат в подробности. Общото ми впечатление е, че в ЕС има достатъчно пари, но въпросът е към кои приоритети ще се насочват. Дали ще отиват за селскостопанската политика, или за такива съмнителни икономически мерки като регионалните фондове, които политически са аткрактивни, но икономическата им ценност е ограничена. Бих желал да ги харчим за новите приоритети, които според мен са имиграцията, тероризмът, околната среда. Ако попитате днес европейците кои са двете или трите неща, които искат Европа да направи, почти всички ще ви кажат външна политика и сигурност, имиграция, екология.

В: Как ЕС след 1 май ще работи заедно по общата външна политика и политика на сигурност? Ще има ли баланс между про- и антиамериканските гледища?

- Това е въпрос, който още стои открит. Трудно може да се намери отново казус, като този в Ирак, където разделението между държавите да бъде толкова силно и напрегнато. Никой не би искал да се върнем към откритото несъгласие по Ирак, което всъщност бе несъгласие около американската мощ. Това бе по-скоро дебат за Америка, отколкото за Ирак. Когато ние, европейците, дебатираме за Америка, имаме разногласия помежду си. Мисля си обаче, че ако дебатираме по-конкретно върху Ирак, можем да стигнем и до разбирателство. Някои от причините, които доведоха до разделението на т.нар. нова и стара Европа, няма да важат другия път. Великобритания вече ще бъде много по-умерена, защото Тони Блеър плати значителна политическа цена да бъде толкова близък съюзник на Буш.

Някои от източноевропейските страни също ще бъдат доста по-умерени следващия път, защото вече ще са членки на НАТО и няма да е нужно да се доказват на Вашингтон. А и Франция, Германия, може би и Белгия и Испания, също ще са по-умерени, защото и те платиха значителна политическа цена. Никой не иска постоянно разногласие между стара и нова Европа. Но това зависи и от американската стратегия. Ако например Буш бъде преизбран и заради трудностите в Ирак стане по-умерен, то американската мощ ще бъде ограничена и разногласията в Европа ще бъдат все по-слаби. Някои обаче очакват, аз - не, Буш да стане още по-радикален и да поиска революционно да промени фундаменталните норми на международната система. Тогава и Европа ще бъде по-разделена.