Кипърските гърци отхвърлиха в събота историческата възможност островът да влезе обединен в ЕС. Планът на ООН, с който председателят на организацията Кофи Анан лично се ангажира, не се хареса на 75.8% от явилите се пред урните бъдещи европейци от гръцката страна на острова. Затова пък 64.9% от турските им сънародници демонстрираха желание да бъде сложен край на 30-годишния конфликт.

Анализите на проваления шанс Кипър да влезе в ЕС на 1 май като единна държава предстои да бъдат направени, въпреки че тонът вече е зададен. Минути след обявяването на резултата от двойния референдум еврокомисарят, отговарящ за разширяването на ЕС, Гюнтер Ферхойген го определи като трагичен. "Над интеграцията на Кипър в ЕС надвисна сянка. Не мога да приема сериозно аргументите на кипърските гърци, особено по отношение на сигурността. Отказът от обединение "ненужно усложнява отношенията с Турция и изпраща негативен и нежелан сигнал за мир в целия регион. Малко вероятно е западът да признае самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република, но сериозно ще бъде обмислен начин за прекратяване на икономическата изолация на кипърските турци", каза Ферхойген пред немската телевизия ARD. "Уникалният исторически шанс да бъде решен кипърският проблем беше пропуснат", разочаровано коментира и генералният секретар на ООН Кофи Анан. Той добави със съжаление, че островът ще влезе в ЕС разделен и милитаризиран. "Беше пропусната уникална възможност да бъде решен многогодишен проблем", изказа разочарованието си представител на европейската комисия. В САЩ, където планът за преодоляване на кипърската криза, също имаше горещи поддръжници, които изразиха недоволството си.

Кипърските гърци явно предпочетоха да се вслушат в съветите на лидерите си и на всесилната семейна комунистическа партия АКЕЛ, вместо да приемат аргументите на международната общност. Така 800 000 жители на разделения през 1974 г. остров проиграха шанса си да живеят в обща държава. Въпреки успокоителните думи на гръцката страна, че процесът продължава, големия процент на гръцко отхвърляне поставя под съмнение успеха на всеки следващ референдум. Следователно важният въпрос сега е какво следва оттук нататък. Ясно е, че гръмкото гръцко okhi - не, формално означава, че на 1 май т.г. към ЕС ще се присъедини само международно признатата Република Кипър. Тоест кипърските турци остават извън съюза, въпреки че одобриха плана за обединението. Което безспорно би трябвало да бъде възнаградено най-малкото чрез облекчаване на икономическите и политически санкции, наложени през 1983 г. Вече има индикации за това. "Би било твърде несправедливо само гърците от острова да се възползват от разширяването на ЕС. Напълно изключено е да оставим турците извън процеса. Ще бъдат взети мерки за излизане от икономическата изолация", заяви вчера служител на еврокомисията. Генералният секретар на Съвета на Европа Валтер Швимер се присъедини към идеята, като подчерта, че кипърските турци са изразили ясно волята си Кипър да влезе в ЕС обединен. "Ембаргото трябва да бъде вдигнато и да бъде сложен край на изолацията", заяви и турският външен министър Абдуллах Гюл. Според европейския информационен сайт EUpolitix ЕС трябва да представи в най-скоро време проект за помощ за развитие на турската част на Кипър. Такава ще бъде и молбата на Гюнтер Ферхойген към европейските външни министри, които се срещат днес в Люксембург.

Дори и този план да проработи и ООН и ЕС да предприемат активни действия в полза на Северен Кипър, статуквото се запазва, включително и 1200-те сини каски, които патрулират по 180-километровата буферна зона между Република Кипър и самообявилата се през 1983 г. Севернокипърска турска република. Остава и и 16-хилядният турски военен контингент, пристигнал преди тридесетина години, "за да защити правата на турското малцинство". А идеята на Анан, развита в 9000 страници, предвиждаше възможността поне половината от 200 000-те гърци, прогонени от домовете си в северната част на острова след турската инвазия през 1974 г. да се завърнат вкъщи. Десетки хиляди турци трябваше да се преместят, а голяма част от турския контингент да се завърне на континента. Кипърците получаваха ново знаме, нов химн без думи, за да не се налага да се превежда на два езика, и повече неработни дни от всички европейци, тъй като проектът съчетаваше турските и гръцките празници. Но етническата и религиозната омраза, сгъстена от ограничената площ от 9250 кв.км, надделя. А ЕС от своя страна пое риска да приеме за член държава, която отказа да се съобрази с документ, подкрепян от съюза.

На целия този фон най-адекватно изглеждаше поведението на Турция. Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган окачестви резултата от референдума в Кипър като най-успешното събитие в турската дипломация през последните 50 години. Пред телевизия НТВ Ердоган подчерта, че ситуацията в Кипър се е променила напълно, след като т.нар. Севернокипърска турска република, която години наред беше обвинявана, че не подкрепя усилията за намиране на решение в Кипър, застана на страната на плана на ООН, а кипърските гърци го отхвърлиха. Както се и очакваше, турският премиер подчерта, че макар и Кипър да не е пряко условие за започване на предприсъединителни преговори с ЕС, Турция е показала добрата си воля по отношение на кипърския проблем. Според него трябва да бъде преразгледана международната политика срещу СКТР да бъде упражнявана изолация. Смятаме, че стъпките, които направихме, трябва да се броят като положителни точки за Турция. Надяваме се, че нашата голяма крачка ще бъде посрещната със същия топъл подход. Вярваме, че ще получим от ЕС отговора, който заслужаваме, заяви Ердоган. Сега топката е в полето на Брюксел.

- - -

Противниците на обединението:

- Кипърският турски лидер Рауф Денкташ, който нарече предложението на ООН "план за заличаването на кипърските турци"

- Кипърският гръцки президент Тасос Пападопулос смята, че планът узаконява "нелегалното присъствие" на заселници от Турция и пренебрегва последствията от турската инвазия през 1974 година

- Най-голямата кипърска гръцка политическа партия - комунистическата АКЕЛ, която в голяма степен подкрепя плана, но настоява за отлагане на референдумите, за да бъде предоставено време кипърските гърци да бъдат убедени и да бъдат получени определени гаранции от ООН

- Социалистическата партия Единен демократичен съюз на центъра (ЕДЕК) и две по-малки партии - Партията на зелените и Обновителното демократично движение (АДИК)

- Бившият турски премиер Бюлент Еджевит, който издаде нареждането за инвазията през 1974 г. По думите на бившия министър-председател кипърските турци ще загубят родината си, ако гласуват с "да"

- Турската Партия на националистическото движение (ПНД) и "Сивите вълци" - радикална турска националистическа организация, чиито членове бяха обвинени, че са нанесли побой над поддръжници на плана на ООН.

Привържениците на обединението:

- Турският премиер Реждеп Тайип Ердоган смята, че е време 30-годишният конфликт да бъде разрешен

- Гръцкият премиер Костас Караманлис казва, че "положителните елементи може да се окажат по-силни от отрицателните"

- Гръцката основна опозиционна партия ПАСОК

- Влиятелната опозиционна дясна партия в Република Кипър Демократически сбор (ДИСИ)

- Премиерът на самообявилата се Севернокипърска турска република (СКТР) Мехмет Али Талят и неговата Турска републиканска партия

- Бившите кипърски президенти Глафкос Клиридис и Георгиус Василиу

- Международната общност. Около 50 страни и международни агенции единодушно подкрепиха плана. ЕС, САЩ и ООН го считат за уникална възможност за обединение на Кипър преди присъединяването му към ЕС.