В сряда парламентът създаде временна комисия, която трябва да провери усвояването на средствата по ФАР и ИСПА от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода от 1999 до 2004 г. Това решение беше предшествано от три доклада на Сметната палата относно приключили одити на програмите ИСПА, "ФАР - Икономическо и социално сближаване" и "Транзитни пътища 3". Те показват силно изоставане в сроковете и сериозен риск за загуба на значими по размер безвъзмездни средства по програмите на ЕС или осигурени с гарантирани от държавата международни кредитни споразумения, чиито гратисни периоди вече изтичат. Тази загуба на темпо и средства е сама по себе си тревожна, доколкото индикира слабата ефективност на управляващите и администрацията по отношение на текущите проблеми на държавните дела. Едновременно с това констатираното от Сметната палата е начален симптом на задаваща се тежка криза в подготовката на страната ни за участие в общата структурна и регионална политика на ЕС, което е сърцевината на нашата подготовка за пълноправно членство в Евросъюза, тъй като програмите на ЕС за България имитират бъдещите структурни фондове в умален размер и мащаб и ни служат за подготовка, адаптиране и трамплин към много по-мощни финансови и структурни средства.

Програмата ИСПА

е предприсъединителен инструмент, който стартира от 2000 г., като безвъзмездната помощ се предоставя съгласно Регламент 1267/99 на ЕО, според който подкрепата се оказва в областта на екологичната и транспортната политика с цел хармонизиране с европейските стандарти. В периода 1999-2001 г. се подготвят и одобряват необходимите стратегически документи, за да може програмата да стартира - Националният план за икономическо развитие, транспортната стратегия и стратегията за опазване на околната среда, изградена е система на координация и управление, представят се и първите проекти - летища, магистрали, пътища, пречиствателни станции, подписват се финансовите меморандуми и се провеждат първите търгове. Въпреки съществуващите проблеми - например относно качеството на някои от проектите, процедурите по отчуждаване и др. - е постигнат напредък, удостоверен и в редовния доклад на Европейската комисия.

Проблемите на ИСПА започват със смяната на правителството през 2001. Правителството на НДСВ печели властта с критика на системата на публичните инвестиции и обещание за пренасочване на необходимите средства към активно управление на дълга. Освен това е разградена постигнатата координация по Националния план за икономическо развитие, а Съветът за регионално развитие, който съгласува политиката по развитие на инфраструктурата, е забравен, а по-късно и закрит.

Резултатите не закъсняват. В Министерството на транспорта и съобщенията от общия бюджет по всички финансови меморандуми на стойност 481.015 млн. евро са договорени 130.280 млн. евро (27.08%) и са усвоени 17.808 млн. евро (3.70%). В Министерството на околната среда и водите от общия бюджет по финансови меморандуми на стойност 195.330 млн. евро са договорени 47.014 млн. евро (24.07%) и са усвоени 4.474 млн. евро (2.29%). В Министерството на регионалното развитие и благоустройството поради анулирането на търга за строителство на градските пречиствателни станции за отпадни води в Стара Загора и Димитровград от общо 43.400 млн. евро са договорени 1.800 млн. евро (4.15%). В Изпълнителна агенция "Пътища", която също е към това министерство, от общо 188.450 млн. евро са договорени 31.343 млн. евро (16.63%) и са усвоени 0.020 млн. евро (0.01%).

Транзитни пътища 3

В тясна връзка с ИСПА се намира и програмата "Транзитни пътища 3", договорена с Европейската инвестиционна банка през септември 1998 г., със забавена едногодишна ратификация от парламента. Тя първоначално предвижда изграждането и ремонта на около 600 км първокласни пътища и магистрали с обща стойност 133 млн. евро, от които 60 млн. евро са заем от ЕИБ, а останалите са осигурени именно по ИСПА, "ФАР - Трансгранично сътрудничество" и от държавния бюджет. Впоследствие дължината на участъците за изграждане и ремонт се увеличава и достига около 780 км. Като цяло изпълнението на програмата се забавя с около 18 месеца, а големият процент неусвоени пари гарантира допълнително забавянето за неопределен период от време, което довежда до предоговаряне на условията с ЕИБ.

ФАР - Икономическо и социално сближаване

Проблем с усвояването на договорени безвъзмездни и заемни средства има не само при мащабните инфраструктурни проекти. Не вървят добре и програмите, които имат пряко отношение към малкия и средния бизнес, особено в изоставащите райони. Най-тежък е случаят с проекта "Изграждане на бизнес инкубатори в районите с индустриален упадък", свързан с разрешаване на критични проблеми в тези райони. Към настоящия момент по проекта са усвоени общо средства в размер на 104 990.81 евро, което представлява 2.8% от общата сума.

Причините

Конкретните причини за забавянето по европейските предприсъединителни програми варират. В едни от случаите грешно решение на министър или назначена от него тръжна комисия води до отхвърляне в Брюксел на избрания изпълнител и откриване на нова тръжна процедура (например пречиствателните станции в Стара Загора и Димитровград). В други случаи реакцията на общественото мнение спира за по-кратко или за по-дълго процедурата по подписване на договорите (автомагистрала "Тракия" в участъка Чирпан - Стара Загора). В трети слабата координация между различни институции води до забавяне или отпадане на проект - за изграждането на автомагистрала "Люлин" трябваше да се създаде смесено координационно звено между Столична община и Министерството на регионалното развитие, което така и не стана факт. В много случаи се налага пре-проектиране, бавят се отчуждителни процедури, управленска неопитност, липса на подготвени хора в ключовите министерства, непрозрачно вземане на решения, предпоставки и съмнения за корупция, неоснователно забавяне във времето, грешки в процедурите, подценяване на сложността на някои от проектите и т.н.

Разбира се, тези причини са от различен порядък и с различна степен на тежест. Едва сега става ясно колко неразумна е била предизборната атака срещу публичните инвестиции и рязката смяна на финансовите приоритети в средата на 2001 г. Правителството, изглежда, осъзнава цената на взетото политическо решение и се опитва да коригира последиците от него, обявявайки 2004 г. за година на големите инвестиции в инфраструктурата. Като цяло това е решение в правилна посока относно преодоляването на забавянето на средствата от ЕС, но забавеното темпо от първите две години на управлението ще оказва своя ефект вероятно чак до предполагаемото ни присъединяване към ЕС през 2007. Едновременно с това преориентирането в политиката на публичните инвестиции само по себе си не е достатъчно, тъй като правителството взе още едно недалновидно политическо решение. Системата за цялостна координация по европейските програми бе съзнателно разградена и координацията по Националния план за икономическо развитие бе преместена от регионалното министерство в Министерството на финансите. Логиката на старата управленска формула бе основана на правилото, че който отговаря за най-големите предприсъединителни фондове сега, ще отговаря за структурните и в бъдеще трябва да координира и цялостния процес на планиране. В новия вариант координацията се приближи до бюджета, но се отдалечи от реалните проекти и проблеми. Когато тази промяна бе замислена през есента на 2001 г., правителството получи специално писмо от комисията в Брюксел, което я предупреждаваше, че това решение си е наше право, но от него произтичат организационни последствия с тежък характер, водещи до непреодолими забавяния. Въпреки това решението бе взето, а предсказаният от Европейската комисия резултат може да се види черно на бяло в днешните доклади на Сметната палата.

Друг тежък организационен проблем, който трябва да се реши, за да се ускори и подобри работата по предприсъединителните програми, е възобновяването на Съвета по инфраструктурата или на Съвета по регионално развитие. Първият бе създаден именно през 1998 г., за да координира политиката по изграждането на инфраструктурата публичните инвестиции, а вторият през 1999 г. пое функциите на първия и ги обвърза и с въпросите на регионалната политика като съществен елемент на подготовката ни за членство в ЕС. На практика тези съвети днес не функционират, Планът за регионално развитие - също. МРРБ е обявило търг за изработване на нова регионална стратегия, но сроковете на търга и сроковете на изпълнението на задачата показват, че тази обществена поръчка е проформа и има някакви други, неявни цели.

На трето място в йерархията на причините за слабото усвояване на европарите е принципно неадекватната политика по отношение на администрацията, особено тази нейна част, която в продължение на години е била систематично обучавана за работа по фондовете. Паскалев подмени почти цялата евроадминистрация в МРРБ, след което Церовски подмени почти всички кадри, назначени от Паскалев. Премахнати или преместени на неподходящи длъжности бяха ключови фигури и от Министерството на икономиката (например Е. Анави), на регионалното развитие (например Д. Малхасян, В. Любенова), транспорта (Зоев), социалната политика (Д. Матев). Там, където имаше приемственост и ключови кадри бяха запазени и повишени, положителните резултати са налице (Н. Караджова в екологията, М. Георгиева в земеделието, Б. Чавдарова в МРРБ и др.) - например програмата "ФАР - Трансгранично сътрудничество", развиваща проекти с Гърция и Румъния.

Изброяването може да бъде лесно продължено, симптомите са налице, причините са ясни, парламентарната комисия за проверка на усвояването на средствата по ФАР и ИСПА от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода 1999 - 2004 г. ще каже, каквото има да каже. Въпросът, който остава открит, е дали премиерът и управляващото мнозинство ще имат волята не просто да смъмрят или сменят някои министри, а спешно да приемат цяла система от радикални мерки, за да не пропуснем януари 2007 като крайна дата за приемането ни в Евросъюза. Струва ми се, че все още не е късно за това, макар и премиерът ни да не се слави с пристъпи на внезапна решителност.