Времето на европейските избори още не е настъпило, твърдят всички наблюдатели на вота за парламент на Европейския съюз, въпреки че той започва днес и ще продължи до 13 юни в 25-те държави членки.

Почти 50-годишният Евросъюз още тази година може да се сдобие с последния печат на политическата интеграция - Европейската конституция. Това обаче не личи от изборните кампании в отделните държави, защото те имаха подчертано национална окраска - дебатите бяха подплатени с домашни, а не с общоевропейски страсти.

Според брюкселския Център за европейски политически изследвания (CEPS), ако изобщо е възможно 25-те кампании да бъдат подведени под общи знаменатели, те са: членството на Турция в ЕС, проектът за Европейска конституция, (националната) външна политика и сигурност, социалната политика и най-вече безработицата, предимствата и недостатъците на членството в ЕС. Но колкото сериозни и европейски значими да изглеждат тези въпроси, внимателното вглеждане в съдържанието на дискусиите по тях показа закономерност, позната от всички досегашни европарламентарни кампании - посоката на националните дебати се определя от текущите вътрешни проблеми и дори и да се отнасят до ЕС,

дискутираните въпроси имат малко общо с парламента

и неговите компетенции. Колкото и важна да е за бъдещото развитие и за самата физиономия на Европейския съюз, темата "Турция" например не е от компетенциите на Европарламента. Тази институция все още няма власт да решава въпроси, свързани с приемането на нови държави членки, и трябва да се съобразява с директивите на Комисията и Съвета на министрите. Въпреки това евентуалното присъединяване на Турция беше важна тема в Белгия, Германия, Франция и Великобритания, където притесненията за неконтролируемия приток на чужденци и евентуално за съхраняването на националната/европейската идентичност са силно изявени.

Темата "Европейска конституция", макар и изключително актуална за обединена Европа, е доста болезнена за страни като Великобритания, Испания, Полша и Франция (в общия случай притесненията на избирателите там са свързани с вероятността с държавата им да се разполага не националното правителство, а някакъв международен екип в Брюксел). Въпреки интересните дебати кандидатите за евродепутати можеха да обещаят много малко на избирателите си по този въпрос. Причината - европарламентът не е движеща сила и за приемането на основния европейски закон.

Същото транспониране на домашни проблеми в европейския контекст се наблюдаваше и по отношение на външната политика, сигурността и социалната политика. Никой например не се изненада, че в германската, британската, испанската и италианската предизборни кампании правителствените позиции по въпроса за Ирак бяха сред любимите теми за дебати и че на кандидат-депутатите в Испания и Германия често бяха задавани въпроси за повишаването сигурността за гражданите. По същия начин за електората на слабо ангажираната в световната политика Малта беше важно да разбере как точно страната ще осъществява функцията си на мост между разширения Европейски съюз и Северна Африка.

Във всяка страна освен това имаше по една специфична водеща тема - в банкерския град-държава Люксембург това беше данъчната хармонизация в ЕС, в Италия и в Гърция - икономическата политика на правителството. Гражданите на новите 10 членки пък показаха, че още не са свикнали с цвета на европейското знаме над главите си и фокусираха предизборните кампании върху предимствата и недостатъците на европейската интеграция. В Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Естония и Литва силно се интересуваха от ползването на фондовете за развитие.

Прогнозата за разпределението на местата по партийни фракции в Шестия европарламент е много по-лесна от прогнозата за

разпределението на лобитата

Предвид липсата на ясна европейска линия в 25-те предизборни кампании до последно няма да е сигурно кои лобита ще доминират в Страсбург през следващите пет години. Проблемът произтича от начина на съставяне на парламентарните фракции. Всяка държава изпраща в Европарламента определен брой депутати, като разпределението на квотата става на пропорционален принцип съобразно националния вот. В Страсбург обаче депутатите се групират наново - не на национален, а на партиен признак, и така в една и съща фракция могат да попаднат представители на противоположни лобита от различни държави, които обаче да намерят съмишленици в някоя от другите фракции. Допълнителен фактор за усложняване на прогнозата е процедурата за номиниране на кандидатите. Те трябва да са издигнати от националните партии и зависят от това дали съответната партия в момента се намира на власт или в опозиция.

На практика в много от държавите членки

изборите се превърнаха във вот на доверие към правителствата

Най-явно този феномен се прояви в Германия, Франция, Полша, Испания и Италия.

При подбора на кандидатите за евродепутати се забеляза и друга закономерност - кандидатите за местата в Страсбург съвсем не бяха сред най-изявените фигури от вътрешния политически живот. Докато "тежката артилерия" на повечето партии остана ангажирана в националната политика, зад граница бяха "изстреляни" или много млади политици или ветерани. Според анализаторите от CEPS най-много млади таланти в европейската политика изпращат северните държави-членки, докато южните са заложили на опита и авторитета. В много страни депутатското назначение в Страсбург се разглежда като тест за качествата на един политик, след което следва или изтегляне в националната политика (равнозначно на повишение), или окончателно заточение в някоя от европейските институции.

Сред кандидатите за места в Шестия европарламент се забелязва и малка, но заслужаваща внимание група на бивши евробюрократи. Откроява се счетоводителят Пол ван Бюитенен (Холандия), който през 1999 г. предизвика оставката на Комисията "Сантер". Сред ветераните могат да бъдат обособени също две групи - на политиците, натрупали авторитета си в институциите на ЕС, и на емблематичните за националната политика личности, на които вече се полага престижна и спокойна длъжност зад граница. Сред представителите на първата група, на които няма да им се наложи да освобождават кабинетите си в Страсбург и Брюксел, са председателят на християндемократите в Петия европарламент Ханс-Герт Пьотеринг и евроскептикът от Дания Йенс-Петер Бонде. За Европа стягат куфари четирима бивши премиери (на Белгия Жан-Люк Деан, на Дания Пол Нюруп Расмусен, на Финландия Анели Яатенмяки и на Литва Каземиера Прунскиене) и шестима бивши външни министри (Пиер Московиси на Франция, Антонис Самарас на Гърция, Бронислав Геремек и Дариуш Росати на Полша, Антанас Валионис на Литва и Тоомас Хендрик на Естония). Цвят в изборите внесоха и няколко нестандартни кандидатури като тези на италианската тв водеща Лили Грубер и нейния колега Микеле Санторо, на словашката хокейна звезда Петер Стастни, чешкия астронавт Владимир Ремек и олимпийския шампион по десетобой от Естония Ерки Ноол. Абсолютната женственост също получи шанс за представителство в най-голямата демократична институция на Европа в лицето на естонския топмодел Кармен Каас и на чешко-германската порноактриса Доли Бъстър.

Предизборните нагласи по места сигнализираха, че

профилът на Шестия европарламент няма да се различава съществено

от този на Петия. Най-голямата фракция ще останат християндемократите, които вероятно ще заемат около 37% от местата, следвани от социалистите с 29.9% и либералите с 8.6%. Крайнолевите и крайнодесните партии вероятно ще получат по 6%, а присъствието на зелените вероятно ще спадне от 6 до 5.5%.

Всъщност съставът на новия Европарламент ще повлияе малко или почти никак на политиката на ЕС през следващите пет години. Половин век след началото на европейската интеграция гласът на Страсбург при вземането на решения в ЕС продължава да е слаб. В ключови области като данъчната и външната политика, разширяването, правосъдието и вътрешните работи, конкуренцията и транспорта Парламентът на ЕС има само консултативна роля, а решенията се взимат в Съвета на министрите. Евродепутатите нямат право и на законодателна инициатива - тя принадлежи на Комисията. При това положение е обяснимо, че най-голямото главоболие на евроинтеграторите е как да закарат електората до урните. Справката в европейската документация сочи, че през годините от 1979 г. насам (тогава е първото директно гласуване за Парламент на ЕС)

активността на избирателите непрекъснато спада

В някои държави като Португалия и Холандия през 1999 г. отливът в сравнение с първото им участие в европейски избори е над 30%, а в Италия, Франция и Германия спадането на интереса е с над 20%. Средното ниво на избирателната активност през 1999 г., когато се избираше Петият парламент, беше между 45 и 49%.

Агенцията за проучване на общественото мнение "Евробарометър" и тази година предсказа катастрофално ниска избирателна активност. В проучване от 7 май беше посочено, че само 34% от гласоподавателите ще използват правото си на глас, а в аналогична анкета от 27 май прогнозата беше коригирана на 45%. Най-голямо участие в изборите традиционно ще отбележат белгийците, за които гласуването е задължително, а след тях отличници по гласуване ще бъдат вероятно Кипър, Гърция и Малта. В евроскептична Великобритания едва 32% от запитаните са казали, че ще гласуват. Изненадващо слаб интерес към състава на Европарламента са показали гражданите на Чехия (само 20% заявка за участие), Естония (26%) и Словакия (27%).

- - -

Гражданите на всички държави от ЕС избират депутатите в Европейския парламент на преки избори на всеки пет години. Изборът се произвежда с кандидатски листи според пропорционалната избирателна система. Кандидатите трябва да са навършили 21 години. Депутатите в Европейския парламент нямат право на мандат в националния си парламент. За Ирландия и Великобритания изключенията от това правило важат до 2009 г.

С приемането на 10-те нови държави в ЕС броят на депутатите се увеличава от 626 на 732. След присъединяването на България и Румъния евродепутатите ще станат с 54 повече, но на Европейските избори през 2009 г. съгласно договора от Ница броят им ще бъде редуциран отново до 732. Още сега депутатите от бъдещите държави членки имат статут на наблюдатели.

Разширяването ще донесе промени и в администрацията - персоналът в парламента от 3700 души ще се увеличи с още 850, като 70% от тях ще работят в службите за превод.