На 2 юли Европейската комисия публикува изследване, което за първи път предостави оценки на нивата недеклариран труд в двадесет и петте страни членки на Европейския съюз, предаде Делегацията на ЕК в България. Докладът “Недекларираният труд в разширения Съюз” показа, че между различните държави съществуват големи разлики - от 1.5% от БВП в Австрия и 2% в Обединеното кралство до 16 - 17%, 18% в Унгария и Латвия и над 20% за Гърция.

Цифрите, макар и приблизителни, предоставят на страните членки съществен инструмент за адресиране на недекларирания труд като част от Европейската стратегия за заетост. От 2003 г. Европейският съюз има конкретни Насоки за заетост. Те са насочени към трансформиране на недекларирания труд в редовна заетост. За да постигнат това, страните-членки трябва да измерят степента на проблема, както и напредъка си в борбата с него.

Новото изследване взима за отправна точка дефиницията на Комисията за недеклариран труд като “производствена дейност, която е законна, но не е декларирана пред публичните власти”. То показва, че строителният сектор заема първо място сред този тип дейности. След него се класират селското стопанство, хотелиерския и ресторантьорския сектор, които са следвани от личните услуги и услугите за дома. В новите страни-членки изпъкват още и медицинските услуги, даването на частни уроци, сделките с недвижими имоти и бизнес услугите.

Във всички страни-членки половата сегрегация и разликите в заплащането на различните полове са по-силно изразени, отколкото при редовната заетост. Мъжете на възраст между 25 и 45 години са най-голямата група в недекларирания труд. Жените се характеризират с изпълнение на традиционно женски дейности. В новите страни членки по-силно, участието на жени в недеклариран труд се увеличава с образователната степен.

В целия Европейски съюз жените, студентите и официално заетите печелят по-малко и работят по-дълго на по-неатрактивните недекларирани работни места. Новите страни-членки имат по-висок дял на пенсионерите и на добре образованите хора. “Скритите заплати” или декларирането на по-ниски доходи, при които се декларира само официалната минимална заплата, е широко разпространена практика в редица нови страни членки.

--------

Допълнителна информация може да намерите тук.