На 16 март Парламентът взе решение за отмяна на разпоредбата в Наказателния кодекс (чл. 354а, ал. 3), която гласеше, че “не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба”. Това решение предизвика силно противоречиви реакции в българското общество. По този повод Дневник Online “Европейски перспективи”, www.dnevnik.bg/evropa, започва рубрика, чиято цел е да представи законодателството, политиката и практиката по отношение на наркотиците в страните от Европейския съюз.

--------

“Ако съществува правителство, имащо интерес да поквари гражданите си, то трябва само да окуражи употребата на канабис”. Тази мисъл на френския поет Бодлер се цитира във Франция като отговор на въпроса, защо употребата му подлежи на наказание. Заедно със Швеция тази страна се приема за една от тези с най-репресивен режим в тази област в Европейския съюз, въпреки че през последните години положението се променя. Френската политика по отношение на наркотиците е една от най-суровите на Стария континент, независимо от факта, че понякога прилагането на законите не се извършва по най-строгия начин.

Не се прави разлика между притежанието на незаконни субстанции и притежанието им за собствена употреба или за трафик. Независимо от обстоятелствата, това подлежи на наказание, а прокурорът решава какви мерки ще бъдат предприети според всяко отделно дело – дали просто да отправи предупреждение, да приложи наказанията, упоменати в законовата разпоредба или да предпише терапия.

Законът от 31 декември 1970 г. определя настоящата правна рамка. Първоначално той е записан в Обществения здравен кодекс. Според закона употребата и притежанието на наркотици са забранени, въпреки че първото се преследва вече все по-малко и по-малко, а второто само в някои региони. Също така се наказва разпространението и производството, както и рекламирането на забранените субстанции. Според закона трябва да се намерят алтернативни методи за намаляване на употребата на наркотици, а на пожелалите лечение трябва да бъде осигурено такова – анонимно и безплатно.

Новият наказателен кодекс, влязъл в сила през 1994г., повтаря повечето от точките на закона от 1970 г., с изключение на тези, засягащи употребата.

Самият закон от тогава не е променян, но са издадени министерски укази, които целят хармонизирането на практическото му прилагане от страна на властите и здравните служби. В частност указът от 17 юни 1999г. на министъра на правосъдието препоръчва да не се разглеждат дела, свързани с употреба, когато не са налични други нарушения на закона. Наркозависимите е по-добре да бъдат подложени на лечение отколкото да бъдат хвърлени в затвора, това трябва да е последната мярка.

Точно това направление определя и главните точки в т.нар. “Тригодишен план” (Plan Trienal) за борбата срещу дрогата и зависимостите. Той покрива годините между 1999-2001, правителството включи и алкохола и тютюневите изделия като обект на политиката си. Това е една доста революционна стъпка според експерти. В същото време стратегиите за намаляване на “злото” бяха включени в официалната политика. Разрешено бе провеждането на тестове върху екстъзи и други видове синтетични наркотици, практика, която все още е непозната в по-голямата част от европейските страни. Зачестиха проектите за обмяна на игли при интравенозните наркомани, широко разпространени са и програмите за лечение с произвеждания във Франция Subutex (бупренорфин), на известна популярност се радват и метадоновите програми. Качеството на тези методи за лечение варират в зависимост от региона.

Точките от закона, засягащи незаконната употреба, породиха обширен дебат. Няколко комисии от научни експерти, като например комисията “Хенрион” (1993) и “Роке” (1999), бяха поканени от здравните министри да препоръчат евентуални промени в политиката и по този начин подготвиха “пътя” за промяна. Докладът на “Роке” повдиган дебата за възможността да бъде изведeна употребата на канабис от “черния списък” като обяви алкохола за по-вреден. Тогавашният министър на здравеопазването Бернар Кушнер открито зададе въпроса, като същевременно говори за заплахата за здравето, която представляват наркотиците. Въпреки това застъпниците на суровия закон от 1970 продължават да настояват наказанието и преследването да е основен принцип. Няколко поддръжници на идеята за легализирането на канабиса бяха осъдени да платят солени глоби, а някои дори и на затвор, заради това че са продавали тениски и са раздавали флайъри. Един от тях – Жан-Пиер Галан – бе осъден да плати глоба в размер 14 000 евро или да излежи 150 дни в затвора, заради това, че е продавал тениски с канабис-щампи на музикален фестивал.

В същото време всеобщото настроение в медиите и обществеността във Франция се обръща в полза на промяна на законите. Според социологически проучвания около 1/3 от населението се обявява за легализирането на канабиса. Линията обаче остава непроменена заради угрозата, че ако това стане, ще последва същото и с други забранени субстанции.

Докладите на експертните комисии на “Асоциация на психиатрите, ангажирани с проблема на приострастените”, “Националния консултативен етичен комитет” и “Хенрион”, породени от започналите през 1994 година дебати предложиха планове за реформи, които Едуар Баладюр дори прочете пред камерите на националната телевизия. Бившият вътрешен министър Шарл Паскуа, известен с идеите си за “нулева толерантност” към употребата на канабис, изрази мнение, че закона не се прилага както трябва, т.е не е достатъчно строг. Последвалите дискусии обаче се фокусираха върху това, употребата на канабис да не бъде разглеждана като криминално деяние, което е различно то “легализирането на този продукт”. На изборите през май, 2002 година Ноел Мамере, кандидат на Зелената партия, обеща в предизборната си платформа, че ще предложи узаконяването му. Според социалиста Лионел Жоспин този въпрос не трябва да се поставя в предизборни дебати, но пък се обяви в полза на обсъждането му в парламента. Президентът Жак Ширак, който по принцип е твърд защитник на забраната, прие комисия от академични експерти, за които се знае, че са против наказанията за пушещите трева. Въпреки това една промяна на законите не се очаква.

Съществуващото либерално законодателство в тази област в съседната Холандия води често до проблеми между двете страни. Франция критикува често политиката на Холандия и я обвинява за негативните настроенията на своите граждани относно собствените си закони. Аргумент, който се привежда често е, че големи количества канабис идват именно от съседните “ниски земи”. Позовавайки се на данни от полицията и митническите власти едва 1% от внасяния във Франция хашиш идва от там. В повечето случаи във Франция “канабис” означава хашиш от Мароко. Около 80% от предлаганото на пазара е именно такъв.

Забранените субстанции са определени със декрет от 22 февруари 1990 г. и са включени в 4 списъка:

1. наркотични вещества като хероин, кокаин, канабис, метадон, опиум и др.

2. кодеин, пропирам и др.

3. психотропни вещества от Виенската конвенция от 1971 г. – амфитамини, екстъзи (MDMA), LSD и др.

4. вещества, които не подлежат на контрол на международно ниво – MBDB, 4-MTA, кетамини, THC и др.

Френската наказателна система не прави разлика между наркотичните вещества, т.е. незаконното притежание на каквото и да е от горе упоменатите се третира по един и същи начин. Въпреки това прокурорът може сам да вземе решение каква ще е присъдата, ако има такава, в зависимост от самия случай. Други критерии са количеството а заловените наркотици и дали обвиняемият има предишни криминални прояви.

Наказанието за притежание на наркотици и разпространяването им е до 10 години затвор и глоба. Само за притежание може да се стигне до една година затвор и глоба в размер до 3 800 евро. Притежанието без разпространение се наказва като незаконна употреба.

В повечето случаи обаче употребяващи наркотици получават предупреждение, към което може да бъде прибавено и направление за среща със съответната социална или здравна служба. Изборът, дали да се лекува, се оставя на самия човек. С новия указ от 1999г. се дават права на прокурора да реши дали да прекрати делото ако подсъдимият доброволно плати глобата или се положи обществено полезен труд. Според социологическо проучване вече около 10% от арестуваните за употреба биват съдени,а присъдите “затвор” все още съществуват, но с намаляваща тенденция.

Задача на самата полиция не е да лови наркозависими, повечето арести на такива хора се случва при стандартна проверка на документи и т.н. При притежание на хероин за собствена употреба от страна на пълнолетен гражданин, той може да бъде задържан в арест до 48 часа или насочен към съответните служби. При дела за имуществено престъпление с цел набавяне на наркотици, като например кражби, съдът разглежда зависимостта на второ място. Присъдата се определя според размера на криминалното деяние. Зависимостта обаче се записва в досието заради евентуални бъдещи провинения. При случай на разпространение на забранени субстанции от наркоман със същата цел като в предишния случай наказанието е между 5 и 10 години лишаване от свобода, като престъплението се квалифицира като “трафик на наркотици”.