Цветомир Венциславов Найденов е студент в University of Tampere, Финландия, специалност "Европейска интеграция и международни отношения" и е участник в конкурса на Дневник Online "Европейски перспективи" за есета "Балканите - можем ли да бъдем заедно в ЕС?"

---

Човекът от специфичния географски регион “Балканите” е човек на силния темперамент, силната воля и силния дух. Примерите са много, но ще спомена в началото факт от преди броени дни. В сърцето на Португалия, в момента на тържественото откриване на европейското футболно първенство, нашите съседи – гърците надминаха всички очаквания, и на познавачи на играта, и на фенове и на безразличните към футбола хора. Техния непретенциозен с оглед на останалите първенци отбор постигна неочаквана победа. Този факт не е само част от футболната хроника, той представлява в дълбочина характера на човека от Балканите. Човек, който в стремежа си да бъде забелязан и то с добро, прави невъзможното да се отърси от негативите, да изведе положителното за свое водещо начало и да очарова с прилив на особен виталитет. Това по своята същност е и черта на всички нас – хората от Балканите. Когато се говори за големите идеи, за добрите инициативи, тогава и българи и румънци и гърци и другите балкански съседи се консолидират.

Бих желал в самото начало да заявя тезата си, че Балканите не само могат и не само трябва, но те отдавна са заедно в Европа. Тяхната заедност в Европейския съюз е въпрос на време, въпрос не толкова на лични нагласи, колкото на ясни правила, норми възприети и осъзнати от всички и политика на междудържавно равнище изцяло в дух на толерантност, но не и на търпимост. В съвременното политическо пространство се употребява един термин, който, аз в контекста на тази тема също не бих спестил. Когато се говори за заедност на Балканите в Европейския съюз, по същество се задават много въпроси, но отговорът е обвързан с процес под названието “балканизация”. По същество този процес е свързан с раздробяването на едно геополитическо пространство на все по- малки държавици, които не успяват да преодолеят конфликтите по между си. И ако това е някаква стратегия от миналото, то трябва да сме недостижими оптимисти, за да отречем, че изведнъж ще се реши този проблем.

Но оптимизма е редно да присъства, защото той има своите основания в общия план на отношенията между Балканите и Европейския съюз. Макар и не с еднакъв жизнен стандарт, макар и с разнородно по състав на етносите население, въпреки наследените от историята стереотипи, мисленето на хората в нашия регион значително се е променило. Дори и да не се радваме на “изявената демокрация”, за която пише Фукуяма, факт е, че хората могат да мислят отворено и отговорно за света. Отговорното мислене не е парадокс или грешка на писането, а факт на осъзната сила и потенциал на разумния да направи своя собствен свят подреден. В този смисъл, споделяйки общи европейски ценности, стремейки се към общите икономически и финансови пазари, хората от Балканите са заедно, тъй както са се обособили групи като напр. държави членки от Средиземноморския район, Скандинавските държави, държавите от Централна Европа и т.н.

Потребно е да се осъзнае, че географски ние сме вписани със своите условни знаци на картата на голямото Европейско семейство и като така със своите особености, оригиналност и индивидуалност, със своите уникални и неповторими черти и общо споделени ценности може да се върви напред. Хубавото е, че на Балканите всички знаят какво искат. Хубаво е, че в много посоки на политическото действие, напр. по усвояването на еврофондовете е осъзнато, че не може да се работи с протекции на близки до дадено управление лица и фирми. Това се осъзнава и в България и на другите балкански икономики е известен този факт. Вследствие на това се изготвя обща политика на междудържавно равнище, появяват се проекти за трансгранична инфраструктура, въвежда се конкурента среда и като така се изгражда конкурентен икономически район тук, на Балканите.

За да бъдем заедно в Европейския съюз, това в никакъв случай не означава да бъдем приети наведнъж. Дори артистите за едно представление претендират, независимо от главната или поддържащата им роля, да излизат поотделно, за да бъдат забелязани като различности, а не като маса. Така че и този процес на Балканите търпи своето активно развитие и то в положителна посока. Затваряне на глави в процеса на преговори напр. не означава, че Румъния е в по-неблагоприятна позиция. Напротив, ако съществува такова твърдение то е интерпретация на политическата действителност със силно залитане в сферата на въображаемото. Първо, защото Европа не е Европа на изоставащите, а Европа на много напредналите, среднонапредналите и т.н. И второ, защото ако България приемем, че е по-напред и приключва в средата на юни преговорния процес, преди това да е сторила Румъния напр., то нея не я очаква почивка на френската Ривиера за добре свършената работа. Напротив, идват мониторинги, които вече не са разпределени в отделни печатни издания и не се гледат точки и тирета, а се проверява поотделно дали написаното като постижение отговаря на истината и как е ситуацията в действителност.

Заедността на Балканите в ЕС преминава и през още няколко посоки. В ситуация на глобалност и глокалност се изисква от всеки един човек да се присъедини и да бъде ценен и полезен. А ценността и полезността на всички представители на Балканските народи е много по- забележителна в контекста на глобалното отколкото особеностите на по-малка група от хора. Имам пред вид, че всеки един народ, всеки един регион се включва в тези процеси чрез споделяне на общи ценности, отнасящи се до планетата като общо място за живот. Балканите са именно най- удачния вариант – заедно в глобалния свят с особеностите на всяка една национална държава, но в контекста на общото геополитическо развитие на региона Балкани например. Когато с подобен род теми обвържем бъдещето на народите обединени под понятието с географски привкус Балкани, за мен лично се поставя и един друг въпрос.

Спомням си как един френски социолог – Морис Халбвакс беше въвел темата за колективната памет в своята книга “Социалните рамки на паметта” . Описаното в нея е показателно за това дали балканските държави могат да проявят заедност и да влязат като едно цяло в ЕС. Въпросът е важен, защото до преди век Балканите са били основното място, където са се водели войни, църковни борби за независимост, васалитет, покровителство и т.н. Има “ощетени” от историята народи и ако погледнем реално всеки е загубил по нещо. В Обединена Европа обаче Балканите могат да бъдат заедно единствено, преодолявайки тези наследени негативи на мисленето от миналото. Тези мисли се вкореняват дълбоко в душата на човек и той създава у себе си стереотипи за другите. Стереотипите са нещо грубо, затварящо хоризонтите на човека спрямо новото и другите и по този начин не позволява развитие. Това е основния проблем на Балканите. Всичко друго в икономически и социален план може да бъде реформирано. Не е възможно обаче да се реформира индивидуалното съзнание. Не е и потребно да се направи това. За сметка на всичко обаче е задължително постоянното припомняне, че засега сме двора на Европа и за да влезем в луксозната къща, трябва да оставим ежбите си на друго място.

ЕС днес е разбирателство, свобода на движение и толериране на позитивната активност на човека. ЕС ражда и отглежда бъдещите граждани на света. Възпитанието, което дава на своите млади граждани е да растат в дух на разбирателство. А конкуренцията, която прави едните по- успешни, а другите – не, е механизъм, където индивидуалностите, а не групите изпъкват като величини. Потребно е да се помисли за младото поколение на Балканите, защото ако зависеше от него, Балканите отдавна да са в Европейския съюз и то заедно. Защото младите са с откритост на емоцията и полет на мисълта. Защото младите хора на Балканите знаят кое е тяхното пристанище и само чакат своя попътен вятър. А този попътен вятър идва от Европа и се връща пак там. А скоро и тук, на Балканите.

---

*Заглавието е на редакцията.