По-малкият брат на италианския премиер Силвио Берлускони, Паоло, беше осъден на четири месеца и 15 дни затвор за издаване на фалшиви фактури, съобщи британският в. "Индипендънт". Делото срещу 53-годишния Паоло Берлускони беше в Милано, а обвиненията се отнасят за събития от периода 1991-1996 г. Тогава предприемачът натрупва състояние от надписването на огромни суми за прибирането на боклука на област Ломбардия, където компанията му СИМЕК (SIMEC) имала изключителни права. Дейността на фирмата включвала превоз на отпадъците до бунището Черо Маджоре, разположено близо до Милано, известно като "най-голямата боклукчийска кофа на Европа". Паоло спечелил поръчката благодарение на връзките си с областния управител Роберто Форминьони, член на управляващата партия "Форца Италия". След като договорът бил подписан, Паоло и партньорите му започнали да налагат солени такси за извозването на боклуците. Това продължило до октомври 1998 г., когато срещу него и още 25 други лица била произнесена присъда за измама, нанасяне на вреди на областта и фалшиво счетоводство. Според обвинението Паоло Берлускони е ощетил Ломбардия с над 60 млн. евро. През юли 2002 г. той отново бил осъден за корупция и измама по същото обвинение, но успял да избегне затвора, като сключил сделка с прокуратурата за изплащане на рекордните компенсации на региона в размер на 85 млн. евро.

Боклукът не е единствената причина за среща на Паоло Берлускони с правосъдието. Днес той е собственик на миланския всекидневник "Ил Джорнале", който преди три години беше осъден да плати забавени данъци за 2 млн. евро. Силвио Берлускони обаче обвини магистратите, че преследват брат му по политически съображения и решението е отменено. Паоло е бил на крачка от арест и през юли 1994 г. по време на така наречената операция "Чисти ръце" срещу корумпирани политици и бизнесмени. Магистратите планираха да го задържат по подозрение в подкупи в размер на няколко милиона лири. Тогава премиерът се притече на помощ на брат си, като заяви, че подкупите, за които Паоло призна, че е давал, били "смешно малки", и издаде постановление, с което направи ареста му невъзможен. Документът придоби известност под името "Декрет за спасяване на крадците" и предизвика толкова протести, че трябваше да бъде отменен.