Макар и последната година за Македония да беше относително спокойна, оцеляването на държавата в сегашния й вид, което е ключ към стабилността на Западните Балкани, все още не е напълно сигурно. Държавата успя да преодолее трагичната смърт на президента Борис Трайковски през февруари и да избере новия си държавен глава мирно и сравнително често. Тя остана концентрирана върху собствените си проблеми и не допусна преливане на напрежение от Косово след мартенските събития там. Главният проблем пред Скопие сега е да покаже нужната решимост да изгради докрай междуетническия компромис, сложил край на гражданската война през 2001 г. А за това е особено важно как и Македония, и Брюксел ще покажат, че страната има европейско бъдеще.

Целта на Охридското споразумение беше и македонци, и албанци, и останалите етнически групи, съставляващи общо 10 процента от жителите на страната, да признаят държавата за своя. Първоначално повечето македонци се противопоставяха на договорката, докато тя беше одобрявана от мнозинството албанци. Според последните данни обаче подкрепата за споразумението сред македонците расте, а сред албанците спада. Въпреки че подобно движение засилва позициите му, не е изключено радикални политици и от двата лагера да предприемат координирани действия за разделяне на държавата. Всъщност етническите групи съществуват паралелно, а не водят съвместен живот. Задълбочаването на междуетническите отношения зависи в най-голяма степен от подобряването на икономическите и политическите условия в страната.

В Охридското споразумение се предвиждаше прехвърляне на правомощия от централната към местната власт. Това беше основното искане на албанците, но като важна административна реформа сама по себе си децентрализацията беше считана и за ключов елемент от общата система на сигурност в страната и европейските й перспективи. Налагането на предложените закони за децентрализация, включително и закона за териториална организация, е най-важният тест за междуетническите отношения. Буквално казано, този процес или ще заздрави, или ще срути Македония.

Тази реформа е и технически най-сложната от предвидените в споразумението. Тя съдържа три основни аспекта - териториално разделение, финансиране на общините и статута на столицата. През декември 2003 г. правителството предложи пакет от закони за местно управление, който беше приет на първо четене в парламента през февруари 2004 г. Той предвижда намаляване на общините от 123 на 80, както и овластяването им с взимане на решение в сферата на културата, основното и средното образование, здравеопазването, градоустройството и местната политика. Девет от общините трябва да бъдат в рамките на Скопие, а могат да станат и 10, ако към столицата бъде присъединено и Арачиново. Средният брой жители в една община е 28 000 души, като най-многолюдна е Куманово със 104 500 жители, а най-малката има само 5000 жители.

Законите предвиждат още в общините, където албанците или друго малцинство съставляват поне 20 процента от всички жители, езикът им да стане втори официален след македонския. На практика това означава, че албанският език ще получи официален статут в 25 общини, три от които в Скопие, турският - в три, а сръбският и ромският - в по една. Пакетът предвижда и закони за финансова децентрализация на общините и налагане на нови правила за местно финансиране. За подобряване на финансовите възможности на местната власт централната ще й превежда ежегодно 13 млрд. денара (210 млн. евро) в допълнение към събираните на място средства и към отпусканите от центъра пари за здравеопазване, образование и култура. Местната власт ще получава и 1 процент от приходите на страната от ДДС и ще има право да получава кратко- и дългосрочни заеми от местни и чуждестранни банки, макар и под държавен контрол.

Пакетът предвижда промяната на над 40 закона, което е огромна задача, трудно изпълнима до предварително заложената дата 7 август, което да позволи местните избори да бъдат проведени по план на 17 октомври. Евентуалното им отлагане обаче не е проблем, сравнено с факта, че някои, досега преимуществено македонски, общини ще станат албански. Трите основни горещи точки са Скопие, Струга и Кичево, а решение за тях беше постигнато едва на 14 юли. Според договорката столицата става двуезичен град с присъединяването на общините Сарай и Кондово, към Струга се добавят някои околни общини и тя става предимно албанска зона, а Кичево остава в сегашните си граници поне до 2008 г. Късното постигане на споразумението обаче обрича крайното решение на забавяне. Фактор за това са както многобройните предложения за поправки, внесени в парламента, така и общественото недоволство, подхранвано от опозицията и Световния македонски конгрес. СМК дори се опитва да събере подписи за провеждане на референдум за границите на общините. Бившият премиер Люпчо Георгиевски обяви, че “преначертаването на общините е нова форма на етническа чистка на македонците от Западна Македония”, а според Трифун Костовски правителствените предложения ще създадат двунационална държава, а не мултиетническо общество и са несъвместими с Охридското споразумение.

Проблемите с децентрализацията трябва да бъдат разглеждани паралелно с решаването на икономическите проблеми и безработицата. Макар и икономиката да бележи постоянен ръст от 1996 г. насам, с изключение на бурната 2001 г., нивото на безработица е високо, а сивата икономика цъфти. Според статистически данни през 2002 г. 31.9 процента от жителите на страната са били без работа, през 2003 г. те са вече 36.7 процента, а сред младите цифрата варира около 70 процента.

Оцеляването на Македония зависи в огромна степен от европейските й перспективи. На 22 март Скопие подаде молба за членство в ЕС, а през септември ще получи въпросник с около 3000 питания, който е основа за началото на преговорния процес. При положителна оценка от страна на Еврокомисията Македония може да получи статут на кандидат-член не по-рано от края на 2005 г. Дори и преговорите да се проточат, подобна стъпка би била от огромно значение, тъй като, от една страна, би отклонило страната от проблеми, свързани със статута на Косово, а, от друга, би вляло европейски фондове в тънкия държавен бюджет. Албанците пък не биха имали никакъв интерес да нагнетяват повече напрежение, тъй като положителната оценка на Брюксел би им гарантирала влизането в Европа години преди съплеменниците им от Албания и Косово.

---

Със съкращения