Украйна ще открие в четвъртък плавателен канал от река Дунав до Черно море въпреки възраженията на Румъния, Европейския съюз, САЩ, Световният фонд за дивата природа и други международни организации за защита на околната среда.

На същата дата, но преди 20 години, бе открит и румънският плавателен канал Дунав-Черно море, който досега бе единственият годен за корабоплаване път в района, скъсяващ освен това разстоянието до черноморското пристанище Констанца с 400

километра. С него Румъния държи монопол над таксите, събирани от корабите.

До 1994 г. корабният трафик преминаваше и през украински води, но каналът се превърна в блато, тъй като правителството в

Киев нямаше средства за поддръжката му.

През май тази година обаче Украйна започна строеж на плавателен канал, който включва увеличаване на дълбочината на

съществуващия канал Бистрое на река Дунав, където тя се влива в Черно море, и изграждането на нов - с дължина 50 километра.

Предвижда се след разширяването и удължаването, каналът Бистрое да стане дълъг общо 160 километра и дълбок 7,2 метра. Проектът е на стойност няколко милиона долара и е поверен на германска фирма. Цялостното завършване на канала е предвидено за 2008 година.

Украинският канал обаче пресича територията на природния резерват в делтата на Дунав. Уникалното място, което от 1991 г.

е под закрилата на ЮНЕСКО, се простира на 626 403 хектара, поделени между Румъния и Украйна, където живеят 90 вида риба и

над 300 вида птици, сред които редки или застрашени екземпляри.

Румъния обяви, че Украйна не е направила проучване за отражението на строежа върху околната среда и обвини съседната

държава, че нарушава 11 международни конвенции, по които е страна. Букурещ се обърна за съдействие към ЕС, САЩ, ООН, ЮНЕСКО и други международни организации, а пред украинското посолство в румънската столица тази седмица бяха организирани протести, на които украинският президент Леонид Кучма бе обвинен в екологичен тероризъм.

Украйна от своя страна настоява, че каналът не носи рискове за околната среда и че е нужен, за да подобри достъпа й до Черно море и да даде тласък на местната икономика. Киев обвини Букурещ, че се противопоставя на проекта, за да запази монопола си върху транспорта по река Дунав, както и че дезориентира международната общност по този въпрос.

Румъния и Украйна имат и друг спор, който се води от 1998 година. Двете страни не са се договорили за морската граница помежду си и ако до септември не бъде постигнато споразумение, въпросът ще бъде отнесен до Международния съд в Хага.

Букурещ и Киев не могат да се споразумеят за континенталния шелф в Черно море и за статута на малкия необитаем Змийски остров, който до 1948 г. е бил румънски. Украйна иска да създаде там изключителна икономическа зона. Островът се намира в Черно море, на изток от устието на Дунав, а в неговия район са открити значителни петролни залежи.