До публикуването на годишния доклад за готовността на България за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) остава по-малко от месец. Българският екип се надява този доклад да е последен и да препоръча приемането на страната в Евросъюза от 1 януари 2007 г. През оставащите две години изпълнението на ангажиментите на България ще продължава да се следи от експертите на Брюксел. "Дневник" потърси отговор на въпросите кои са тези служители, какви са техните стимули и условия на работа, както и какви са перспективите за български граждани да постъпят на работа в администрацията на ЕС след 2007 г.

--------

Апетитът към работните места в евроинституциите е огромен. В началото на 2004 година при обявяването на 3500 щата за чиновници от новите 10 държави членки постъпиха 28 000 заявки.

Служителите на Европейската комисия (ЕК) се назначават след конкурс. Изключение правят висшите администратори, които се избират от националните правителства. Официално не би трябвало да се прави разпределение на местата според броя на държавите членки, но в действителност се спазват необявени национални квоти. Общите изисквания към кандидатите са: гражданство на някоя от държавите членки, отбита военна служба за мъжете, представяне на препоръки, които да характеризират кандидата като подходящ за обявеното място, владеене на поне един от езиците на общността освен родния (кандидат-преводачите трябва да знаят поне два други езика) и преминаване през писмените и устни тестове. Кандидатите за административни постове от България ще се явяват на общо основание на конкурсите. Засега за тях не са предвидени работни места.

Десетките хиляди чиновници са гръбнакът

на европейската административна система. Заради големия брой на експертите и стриктното разпределение на задачите им евроадминистрацията често създава впечатление на хаотична и чудовищно голяма структура. В действителност тя е организирана в строга йерархия.

Чиновниците - над 30 хиляди, са разделени на четири категории (рангове). Категория А са хората, които планират, договарят и организират изпълнението на решенията, това са ръководителите на дирекции, членовете на кабинетите на еврокомисарите и началниците на други недотам известни, но ключови звена в европейската йерархия. Този ранг имат над 50% от брюкселските служители.

Средният персонал попада в категория B. Това са експертите, които изпълняват разпоредбите на ниво А, сформират и оглавяват малки екипи за изпълнение на задачи, подготвят публичните изяви на висшестоящите и ги придружават по време на визити. Те не контактуват с медиите и нямат право да изразяват публично становищата си. На тези етажи на брюкселската конструкция обаче се намира истинската работна тяга на евроадминистрацията. Там е "производственият цех" на нормативните актове и пак там се осъществяват контактите на ЕС с трети страни, включително и с кандидатките за членство. За разлика от ниво А, където постовете се заемат на междуправителствен принцип, етаж В се обитава от хора, спечелили оспорван конкурс срещу хиляди други кандидати.

Най-малки са изискванията към секретарския персонал (категория С). За тях не е необходимо да имат завършено висше образование, а да се справят безпогрешно с офис техниката и телефоните. Задачите на категория D (шофьори, доставчици, техници) отдавна са поети предимно от частни компании на договор с ЕК. Цялата структура е разделена на 22 подкатегории. Категория А се дели на осем поднива и дори най-големите кариеристи рядко успяват да изкачат стълбицата от ниво А8 до ниво А1. Категории B и С имат по пет поднива. Еврократската изобретателност е успяла да раздели на четири йерархични степени дори и най-нискоквалифицираната категория D. На практика всеки еврократ се оказва едновременно началник и подчинен.

Средностатистическият брюкселски чиновник

е мъж (на по-високите етажи дамското присъствие е едва 20%), леко застаряващ (около 50 години), по-вероятно французин (15%) отколкото германец (13%). Той е високообразован, добре облечен и обитава тесен кабинет без претенции за уют. Има чувство за хумор, предан е на работата си и има широк кръг от интереси извън нея.

Портретът е от публикуваната през 2003 година книга на двама немски журналисти с дългогодишен стаж на кореспонденти в Брюксел. "Космическият кораб Брюксел" на Андреас Олдаг ("Зюддойче цайтунг") и Ханс-Мартин Тилак ("Щерн") предизвика скандал с появата си, понеже покрай опровергаването на стандартната представа за еврократите, подплати с конкретни примери впечатлението за хаос, непрофесионализъм и в крайна сметка неефективност на европейската администрация.

В Брюксел никой не знае какъв е точният брой служители, с които разполага Еврокомисията. В бюджета на ЕС-15 бяха заделени средства за заплати на 17 900 служители, показва справка в интернет. Неофициалните твърдения, включително на отговорния за администрацията еврокомисар Нийл Кинък, обаче сочат като вярна бройката между 20 000 и 30 000, а от пролетния отчет за 2004 г. на Европейската служба за подбор на персонала (EPSO) стана ясно, че в ЕК всъщност работят 31 013 чиновници, чийто брой след разширяването с 10 нови държави се очакваше да набъбне с още най-малко 3500. EPSO обясни феномена със стремежа на Брюксел да спести пари на данъкоплатците, като наема голяма част от необходимите си експерти с временен трудов договор или на половин щат.

Администрацията на Еврокомисията е най-многобройната йерархична структура на света. За сравнение - в Европарламента по данни на EPSO преди разширяването са работели 4102 души, Съветът на министрите се е справял с 2621 служители, а Съдът на ЕС в Люксембург е имал 961 щатни администратори. Заради възрастово ограничение за назначаването на работа в европейските институции (обикновено 30 години)

свободните щатове се попълват предимно от абсолвенти Новоназначените скоро разбират, че привилегиите и високото заплащане правят ЕС възможно най-доброто място не само за започване, но и за приключване на трудовия стаж. До май 2004 година нарастването на заплатата в ЕС зависеше почти единствено от броя прослужени години - 16 години работа в евроинституциите например автоматично се награждаваха с 38-процентно увеличение на заплатата, без да е необходима атестация. Към привилегиите на еврократите се включва още дипломатически имунитет, право на протест (през 2003 година те стачкуваха, за да защитят правото си на по-високи пенсионни осигуровки), детски надбавки към заплатата, надбавки за работа в чужбина в размер на 16% от основната заплата и средства за пътуване до родината, които се изплащат независимо дали пътуването се е състояло или не. Популярен трик за допълнително увеличаване на възнаграждението е и изготвянето на декларация, че служителят превежда част от заплатата си в чужбина, за да издържа свои близки. Така той получава финансова компенсация на курсовите разлики. Най-изгодно това се реализира във Великобритания, където компенсационният коефициент може да достигне до 64% от основната сума. През 2002 година комисарят за външната политика Крис Патън беше уличен точно в такова нарушение.

--------

Десет души в Брюксел работят по доклада за България

В Генерална дирекция "Разширяване" в еврокомисията има специален 10-членен екип за България. Шеф е Бриджит Чарнота. Всеки един от екипа й координира работата на по-малък екип експерти по различни теми.

Брис де Скитер наблюдава глави 14 - "Енергетика", и 30 - "Институции", и отговаря за въпросите, свързани с атомната безопасност. Филип Роуз е координатор на програма ФАР и следи глава 28 - "Финансов контрол", и реформата в държавната администрация. Франсоа Биго наблюдава глави 12 - "Статистика", 9 - "Транспорт", 4 - "Свободно движение на капитали", 11 - "Икономически и валутен съюз", както и трансграничното сътрудничество в рамките на програма ФАР.

Хоризонталните преговори, свързани със защита на потребителите и здравето, са ресор на Хайнрих Майер-Герболи. Той работи не само по глава 23, но следи и глави 7 - "Селско стопанство", 8 - "Рибно стопанство" и 22 - "Околна среда"). Мартин Скидер отговаря в екипа за преговорите по наука и изследвания, които са част от глава 17. Той следи въпросите за образование и обучение по глава 18, както и глава 13 - "Социална политика и заетост". Експертът следи и телекомуникациите и информационните технологии (глава 19), гражданското общество, малцинства и спазване на човешките права.

Пер Ибол е човекът, който отговаря за глава 24 - "Правосъдие и вътрешни работи", хоризонталните преговори по глава "Финансов контрол", както и по "Свободно движение на хора". Берт Куби следи пет преговорни позиции - 21 - "Регионално развитие", 15 - "Индустриална политика", 16 - "Малки и средни предприятия", "Обща външна политика".

Жан-Мари Габо работи по въпросите "Свободно движение на стоки и услуги","Конкуренция", "Фирмено право", "Митнически съюз", "Данъчна политика". Силке Враге осигурява координацията на цялостния преговорен процес, комуникационната стратегия. Експертите в екипа на Чарнота познават отблизо процесите в България. Те са много добре информирани за стадиите на реформите, които отчитаме, и имат много добър поглед за това какви са били проблемите на 10-те нови членки в периода на преговорите, което ги прави перфектни съветници за българската страна.

Контактът с тези и с останалите експерти на еврокомисията може да се окаже в много случаи по-важен от добрите отношения на българските министри с ресорния еврокомисар Гюнтер Ферхойген или с председателя на ЕК Романо Проди.