Икономическата част на последния доклад на Европейската комисия за напредъка на България при подготовката й за членство в ЕС през последните шест години съдържа донякъде очаквани и предсказуеми констатации. Цялостната положителна оценка на Брюксел е съчетана с подробен преглед на областите, в които страната все още има какво да прави, дефиниране на пропуските и представяне на конкретни препоръки.

В потвърждение на формулата, че политика и икономика вървят ръка за ръка, посочените слабости в политико-обществената част от доклада на Европейската комисия се оказват и сред основните фактори за проблемите в икономическата област. Например отбелязаната от Брюксел необходимост от продължаване на реформите в административната и съдебната система е важен елемент за подобряване на условията за правене на бизнес и влияе върху всеки сектор от икономиката. Недостатъчният административен капацитет е сериозна пречка пред прилагането на европейските изисквания, дори и ако те вече са намерили своето място в българското законодателство. Неадекватната координация между министерства и агенции, липсата на структури на местно и регионално ниво и недостатъчната ангажираност на неправителствените организации и бизнеса при формулирането на икономическата политика във важни области рефлектират върху представянето на българската икономика.

Изводите не са новост

или характерна черта на България и могат да бъдат открити и между редовете на докладите на Еврокомисията за централноевропейските държави, които от 1 май са членове на Европейския съюз. В последния доклад на Брюксел за тези страни преди присъединяването се оценява напредъка им при транспонирането на европейските разпоредби във вътрешното законодателство, но при изпълнението им са констатирани известни забавяния, каквито Брюксел посочва и в българския доклад. Според Агнес Батори, която е сътрудник на Кралския институт за международни отношения в Лондон, наследените от миналото бюрократични структури в тези страни, както и непрекъснатия недостиг на средства, се оказват пречка пред прилагането на разпоредбите на Европейския съюз.

Според Европейската комисия честите промени в законодателството и неефективността на административната и съдебната система са допълнително бреме за малките и средни предприятия в България, а големият дял на сивата икономика затруднява онези от тях, които са избрали да играят по правилата. Брюксел посочва, че очертаването на политиката по отношение на малките и средни предприятия и особено прилагането й остават некоординирани и на относително ниско ниво в сравнение с практиката в Европейския съюз. Експертите препоръчват да се обърне особено внимание на ефективното

ангажиране на бизнеса на местно и регионално ниво

Според тях представители на дребния бизнес трябва да бъдат включени в структури като Съвета за икономически растеж и да бъдат консултирани по-активно при очертаването на политиката в тази област. Мерките за подпомагане на бизнеса, предприемани от правителствени и неправителствени органи, трябва да бъдат координирани по-добре и да бъдат подобрени от гледна точка на ефективност и съгласуваност. Това ще изисква и значително подобряване на административния капацитет на ангажираните министерства, агенции и други органи, подчертава Европейската комисия. Тя оценява положително значително подобрения достъп на малките и средните предприятия до финансиране, но посочва, че все още има какво да се направи за подобряване на регулаторната рамка и създаването на небанкови финансови инструменти като кредитни съюзи и взаимни кредитни кооперации.

Земеделието

е една от областите, в които според Брюксел България трябва да съсредоточи повече усилия и финансови средства. Основните препоръки са по отношение на ветеринарния сектор, където отново присъства проблемът с ниската степен на транспониране на европейските разпоредби и по-бавното им прилагане. Тя поставя като основно изискване в тази област създаването на функционираща електронна система за идентификация и регистрация на наличния добитък, както и онлайн механизъм за контрол в реално време на неговото движение. Според нея настоящата българска процедура, при която се извършват физически проверки в съоръжения вътре в страната, не е прозрачна и не отговаря на изискванията на ЕС.

Брюксел има конкретни препоръки и по отношение на плодовете и зеленчуците, като според експертите българските власти трябва да обърнат необходимото внимание на осигуряването на информация за производителите и за окуражаването им да създават свои организации. Информация е необходима и за производителите на говеждо месо. Трябва да бъдат посветени усилия и на развитието на млечния сектор и по-специално на навременното установяване на квотната система.

Брюксел обръща особено внимание и на транспорта. Много ниският бюджет за поддръжка на пътищата води до бързо влошаване на състоянието им и България трябва да се съсредоточи върху това

как да осигури и поддържа качеството на основната пътна мрежа

за да бъде способна да поеме задълженията си по членството в ЕС, подчертава Еврокомисията. Тя препоръчва създаването на дългосрочен стратегически план за железопътната система, включващ план за инвестиции в инфраструктурата, който да може да възстанови финансовото равновесие в сектора. Освен това според Брюксел трябва да се обърне особено внимание на укрепването на органите по безопасността на морския транспорт и тяхната независимост, както и на сигурността на въздушния транспорт.

Заместник-министърът на транспорта и съобщенията София Касидова коментира пред "Дневник", че проблемът с морската безопасност съществува поради малкото инвестиции в сектора. Част от инвестициите в областта на транспортната инфраструктура на летищата и пристанищата са заложени в плана за икономическо развитие и ще бъдат осигурени със специален бюджет в оперативната програма "Транспорт", каза още Касидова.

Някои от констатациите на Европейската комисия са

отдавнашни болки

Защитата на интелектуалната собственост е една от тях и макар че комисията отчита, че България вече не е основен център за производство на пиратски дискове и фалшиви стоки, тя е загрижена, че търговията с тях продължава да заема важно място на българския пазар. В тази област Брюксел препоръчва да бъде засилен граничния контрол и да се подобри координацията между митниците, полицията и съдебната власт.

В тазгодишния си доклад за България Европейската комисия изрично е записала, че съществуващите практики в туристическия сектор на двойни цени за българи и чужденци представляват дискриминационни мерки, които трябва да бъдат премахнати. В областта на финансовите услуги забавяне при транспонирането на европейските разпоредби е открито основно в застрахователния бизнес. Подобен проблем обаче имаше и в страните от Централна Европа.

Доста по-назад от Европа е България по отношение на защитата на потребителите и изследователската дейност.

Защитата на потребителите е подценявана тема

и все още не е достатъчно интегрирана в политиката в други области, категорична е Европейската комисия. Комисията по търговия и защита на потребителите остава с недостатъчен персонал и много отговорности. Според Брюксел трябва да бъдат подсилени звената за защита на потребителите на местно ниво. Правителството трябва да стимулира създаването на силно, представително и ефективно потребителско движение и да продължи да подкрепя потребителските организации, като им даде възможност да участват ефективно при определянето на политиката по отношение на потребителите, наблюдението на пазара и при разясняването на правата и задълженията на потребителите и бизнеса.

Според Европейската комисия разходите и на държавата, и на бизнеса за изследователска дейност все още са относително ниски и трябва да бъдат увеличени с оглед на поставената от Европейски съвет в Барселона цел през 2010 г. те да достигнат 3% от БВП на съюза. Усилията на България трябва да се съсредоточат върху създаването на цялостна стратегия за научни изследвания и технологично развитие и да бъдат подобрени връзките между изследователските институти, индустриите и малките и средни предприятия.

Структурните фондове

Въпросът дали България ще бъде готова до влизането си в ЕС да усвоява парите, отпускани за подпомагане на страната от т.нар. структурни фондове също заслужава особено внимание. В тази област Европейската комисия отново изтъква необходимостта от значително подобряване на връзките и координацията на органите на централно и регионално ниво. В подготовката си България трябва да се възползва максимално добре от предприсъединителните инструменти и да обърне особено внимание на навременното и ефективното изпълнение на проекти, финансирани по програмите ФАР и ИСПА, подчертава Брюксел. Докладът констатира, че България все още е на ранен етап по отношение на задачите, свързани с мониторинга и оценяването. Необходим е по-нататъшен прогрес по отношение на управлението на средствата и контрола, включително въвеждането на ясни процедури за финансов контрол, одит, признаване на разходите и коригиране на нередности. Трябва да има по-ясно разграничаване на функциите по отношение на управление на средствата и контрол. Бързо и ефективно трябва да се подходи към създаването на интегрирани управленски информационни системи, посочва Европейската комисия.

Макар че до влизането в Европейския съюз остават малко повече от две години, Брюксел вече мисли и върху това как да се застрахова, в случай че България не успее да изпълни всички поети в хода на преговорите ангажименти и когато има опасност това сериозно да застраши функционирането на единния вътрешен пазар. За целта Еврокомисията предлага в договора за присъединяване на страната към Европейския съюз да бъде включена специална

защитна клауза

в областта на вътрешния пазар, макар и да не става ясно какви точно мерки ще бъдат предприети по отношение на България, в случай че тя бъде задействана. Решение за това ще взима комисията по искане на страна членка или по собствена инициатива. Клаузата може да бъде задействана ако, например съществува неоспоримо доказателство, че определени храни, произвеждани в България, представляват риск за общественото здраве. Решение за задействане на защитния механизъм може да бъде взето преди присъединяването, и тогава мерките ще влязат в сила с влизането на страната в ЕС, или в период от три години след присъединяването. Срокът на действие на мерките обаче може да излиза извън тези граници.

Във връзка с препоръките на Европейската комисия в доклада й за България от Министерството на земеделието обявиха, че в парламента е внесен изцяло нов проектозакон за ветеринарномедицинската дейност. Един от съществените нови моменти в него е въвеждането на изискванията на ЕС при производството, съхраняването, транспортирането, предлагането на пазара и търговията в страната на живи животни, суровини и храни от животински произход. Те се отнасят и по отношение на обмена на такива стоки и продукти с ЕС и с трети държави.

От ведомството на Мехмед Дикме обясниха още, че вече е намален от 30 на 7 минималният брой членове, които могат да създават организация на производители на плодове и зеленчуци и тя да кандидатства за признаване от министъра на земеделието и горите. До момента искането за големия брой беше основна пречка пред създаването на такива сдружения. Това е и причината досега нито една организация да не получи финансиране по програма САПАРД на ЕС, която подпомага изграждането на такива структури. Създаването на подобни сдружения е от изключителна важност, тъй като те ще получават субсидиите от Евросъюза след 2007 г. и ще бъдат задължени да ги разпределят сред производителите. Без такива организации за производителите на плодове и зеленчуци, България няма да получава субсидиите за сектора.

Министерството промени наскоро Наредба №24 за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци. Членовете на сдружението трябва да имат годишен оборот не по-малко от левовата равностойност на 100 хил. евро вместо досегашните 150 000 евро. Намаляват се и минималните обеми произвеждана продукция и минималният размер на обработваната земя. Така за плодовете минималният праг става 600 тона или 1500 дка, за зеленчуците - 1000 тона или 1000 дка, и за виненото грозде - 400 тона или 1300 дка.