На около 4000 км от конферентния център в Брюксел, където в петък европейските лидери подпечатаха европейската съдба на Турция, в североизточната част на Анадола се намира градчето Карс. От него се виждат границите на Турция с Армения и Грузия, граници, които след десетилетие може да се окажат източният край на ЕС, писа в. "Обзървър".

Карс обаче е мизерно място. Някога то е било богато, а широките му булеварди и малкото останали големи къщи на руски и арменски търговци напомнят за времената, когато търговията носела богатства в тази малка перла на руската империя. Чак до 60-те години на ХХ век градът е запазил част от лустрото си, а в него дори са гостували оперни и симфонични оркестри. Днес след залез слънце улиците на Карс опустяват и потъват в пълен мрак градът не може да си позволи да поддържа улично осветление. През деня пътят е потънал в прах, а по ъглите като ненужен боклук се събират безработни.

Също като голяма част от Турция Карс се надява ЕС да реши проблемите. Жителите му се надяват членството да отвори границата с Армения, затворена след 1993 г., а търговията отново да оживи района. Градът стана обект на внимание, тъй като е сцена на последния роман на известния турски писател Орхан Памук - "Сняг". Самият Памук пък наскоро разтърси една от иначе спокойните редовни конференции Турция - ЕС, провеждащи се в Истанбул, като похвали промяната, която страната е извършила през последните години. "ЕС трябва да разбере силата на трансформацията си. Ако преди 6-7 години обсъждахме подобни проблеми, щяхме да бъдем обявени за предатели. Присъединяването към ЕС ще промени страната. Ние се променяме, ние изоставяме една идентичност и излизаме от калните си обувки."

Политическата трансформация на Турция поне на хартия е впечатляваща със скоростта и мащаба си. Преди по-малко от десетилетие военните, осъществили три преврата след 1960 г., отстраниха от власт ислямисткото правителство на Неджметин Ербакан. Турция беше синоним на нарушаване на човешките права и на мъчения. Само за четири години обаче тази държава претърпя почти революционна промяна в съдебната и конституционната си инфраструктура. Смъртната присъда беше отменена, гражданският и наказателният кодекс бяха драматично променени. Образованието и радио- и тв предаванията на кюрдски език бяха разрешени.

Това, което става в парламента в Анкара, обаче е едно, а случващото се в провинцията съвсем друго. В югоизточната част на страната, арена на кюрдски бунт през 80-те и 90-те години и на бруталния отговор на турската военна машина, силите за сигурност са в състояние на повишена бойна готовност. "Конгра-Гел", наследникът на ПКК, обяви край на вече петгодишното примирие. В новите сблъсъци според правозащитни организации от лятото досега са загинали над 400 души.

Болезнената политическа трансформация на Турция досега обаче е нищо в сравнение с това, което трябва да се случи в бъдеще. През следващото десетилетие страната трябва да осъществи на дело европейските правила, записани в 80 000 страници. Регулацията във всички сфери от чистотата на храните до детския труд и местното самоуправление, трябва да се промени. Новите членки на ЕС от Източна Европа смятат, че приемането на европейските правила им струва 3-4 процента от БВП. Турция, обременена от огромни дългове, обаче няма свободни средства за харчене. Именно затова заплахата от крах ще бъде постоянен спътник на дългото пътуване на страната към ЕС.