"Преход" ще е ключовата дума за европейската 2005 г. Ако се съди по плановете за работа на евроадминистрацията, следващите 12 месеца за ЕС няма да имат собствен живот, а непрекъснато ще се обръщат ту към миналото, ту към бъдещето, за да фиксират постигнатото през 2004 г. и да създадат устойчива основа за развитие до края на десетилетието.

2004 беше финална година за цяла епоха в европейската интеграция: ЕС осъществи най-голямото в историята си разширяване и предвиди фундаментална реформа на структурите си чрез договора за Европейска конституция. 2005-та ще е година на проверката: функционирането на разширяването ще бъде подложено на тест, а конституционният договор ще навлезе във фаза на ратифициране, което ще изправи консенсуса за бъдещето на Евросъюза пред последен изпит. Всичко, което ще се случи в обединена Европа през следващите 12 месеца, ще мине под знака на тези две събития.

Ерата на Лисабон

В Брюксел настъпва ерата на Лисабон, шегуват се наблюдателите с националността на новия председател на Еврокомисията Жозе Барозу и с намерението му да постави Лисабонската стратегия за заетост и растеж на ЕС в центъра на петгодишния си мандат. 2005 ще е стартова за опитите на новата брюкселска администрация да съживи плана за превръщане на Европа в световен лидер до 2010 г. Барозу обеща това да стане, като се даде повече свобода на бизнеса, а конкретните мерки ще станат известни рано през пролетта. Експертите вече препоръчаха ЕС да основе развитието си върху собствен, различен от американския модел, като комбинира икономическия либерализъм със социалната сигурност. Така освен икономическа програма за развитие през 2005 г. Еврокомисията ще трябва да представи и нов план за действие в социалната област за годините след 2006.

Според работната програма на ЕК акцентите на политиката за икономическо консолидиране през 2005 г. включват промени в законодателството за обществените поръчки, нова директива за услугите (включително и финансовите), нови разпоредби за корпоративното облагане и облагането с данък добавена стойност, влизане в сила на разпоредбите във връзка с инициативата Single Sky за контрола върху въздушния транспорт, опростяване на нормативната база за автомобилния сектор, автотранспорта, строителната дейност и производството на козметика, както и комплектоване на законодателната рамка за електронните комуникации. През 2005 г. ЕС ще погледне към Космоса с представянето на първата си програма за космически изследвания. В тясна връзка с глобалните лидерски амбиции ще бъде и очакваната също през 2005 г. Седма рамкова програма за приоритетите във финансирането на научни изследвания.

Затягане на коланите

Размахът на политиката за развитие през 2005 г. ще контрастира с рязкото затягане на колана във финансово отношение. Под знака за намаляване на разходите ще влезе в сила реформата в общата земеделска политика. За 10 от 15-те досегашни държави членки (Австрия, Белгия, Великобритания, Дания, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Португалия и Швеция) това ще стане "шоково": още от 1 януари влезе в сила отделянето на размер на земеделските субсидии от количеството на продукцията. Най-големият ползвател на еврофондовете за селско стопанство Франция и останалите четири държави (Финландия, Гърция, Холандия и Испания) ще въведат новата система на плащане през 2006 г., Малта и Словения - през 2007 г., а останалите 8 новоприети държави членки плюс България и Румъния ще се включат към нея до 2009 г.

Първи януари беше датата, на която стартира и основната гаранция за спирането на разхищенията в европейския бюджет: новата счетоводна система на Европейския съюз. Тя излиза на сцената почти три години след като заради критики към воденето на сметките в Брюксел беше уволнена главната счетоводителка на ЕС Марта Андреасен и две години след грандиозния скандал с източването на бюджета на Евростат. Новият счетоводен софтуер ще даде възможност за по-сериозен контрол върху изпълнението на хилядите договори за услуги с външни компании, като ще се държи сметка и за предстоящите, а не само за направените по тази линия плащания. Спестовност ще е мотото и на преговорите за бюджета на ЕС в периода 2007 - 2013 г., които стартираха през 2004 и по процедура трябва да приключат в средата на 2005 г. Предвид тежкия дебат за размера на съюзното финансиране обаче това едва ли ще се случи: шест от страните, които внасят най-много в брюкселската каса, заплашиха с вето проекта, предвиждащ бюджет от 1025 млрд. евро за ЕС с 27 държави членки. Най-тежките бюджетни битки ще се водят за разпределението на помощите за развитие на изостаналите региони, където е заложен най-вече интересът на новите държави членки с брутен вътрешен продукт едва 6% от общия за ЕС.

Ратифициране на Евроконституцията

Бъдещето на ЕС ще е поставено на карта и по друг начин през 2005 г., защото през тази година ще се проведат първите референдуми за ратифициране на Евроконституцията. Първо Испания (на 20 февруари), а след нея Дания и Ирландия, а вероятно Франция, Португалия и Полша ще запитат гражданите си дали са съгласни с промените, предвидени в новия основен договор. Конституцията на ЕС мина успешно първия си тест в парламентите на Литва и Унгария, които я ратифицираха почти веднага след подписването й на 29 октомври 2004 г. В Испания прогнозите сочат широка подкрепа за бъдещия супердоговор на европейското обединение, в Португалия през април също не се очакват неприятни изненади. Конституционната интрига ще се води основно във Франция, Германия и Великобритания. Френският референдум ще е най-вероятно през юли, в Германия в най-скоро време ще се реши дали да се организира такъв, а Великобритания е насрочила своето допитване за 2006 г. Според наблюдателите отхвърлянето на конституцията в само една от трите големи държави би могло да блокира целия процес на реформи в ЕС и да редуцира до минимум шансовете на съюза да функционира успешно в разширения си състав. Това обаче ще се разбере едва през 2006 г.

Очакваните вътрешни сътресения няма да попречат на Евросъюза да продължи осъществяването на целите си във външната политика. Цел №1 остава разширяването. През април България и Румъния ще подпишат договорите си за присъединяване и ще изпратят свои наблюдатели във всички европейски структури. Хърватия ще започне преговори за членство на 17 март, а Турция - на 3 октомври, като преди това обаче ще трябва да намери дипломатически приемливо решение на проблема с Кипър. С поглед към бъдещи разширявания през 2005 г. ще стартира и новата европейска политика на добросъседство, която предвижда разширяване и задълбочаване на връзките на ЕС със съседните му страни от Източна Европа и Средиземноморието. Украйна, която беше една от първите държави, получили плановете си за партньорство с ЕС в края на миналата година, вече заяви намерение да използва възможностите на добросъседската политика, за да си осигури покана за европейско членство до края на десетилетието. С оглед на бъдещо присъединяване ще се развиват и отношенията на ЕС с държавите от Западните Балкани, където остава в сила рамката на споразуменията за стабилизиране и асоцииране. Някои наблюдатели очакват към края на годината да бъде обявена дата за започване на преговори за присъединяване на Македония, която подаде молбата си за членство в ЕС през февруари миналата година.

Трансатлатническата 2005 г. ще започне оптимистично с очакваната през февруари визита на американския президент Джордж Буш в Европа. Макар и малко вероятно да се случи, ЕК е отбелязала в програмата си за 2005 г. евентуалното създаване на независима палестинска държава тази година. Събитието беше залегнало в замразената преди две години пътна карта за развитие на палестинската автономия. Във външнополитическия работен план на Брюксел е включено и също толкова оптимистичното пожелание за приключване през януари на кръга "Доха" от преговорите за сключване на световно търговско споразумение.

Рамката на бъдещото развитие на ЕС ще бъде очертана не на последно място и от работата по осъществяването на плана за правосъдна интеграция на държавите членки със стартова дата също през 2005 г. Това е първата година, в която ЕС навлиза с 6000 км сухопътна и 85 000 км морска граница. След разширяването общият брой на чужденците в ЕС надхвърли 14 млн. души и всяка година прогнозите предвиждат приток на още около 1.5 милиона. Разширяването направи изработването на единна политика за сигурност на европейските граждани още по-важно, поради което през започващата година в програмата на ЕК е заложено представяне на проект за обща система за предоставяне на убежище, въвеждане на биометричните данни в личните документи, затягане на визовия режим за страните, където такъв се прилага, и засилване на контрола по външните граници на съюза.