Любомир Василев е носител на втора награда в конкурса на Дневник Online и фондация "Капитал" за най-абсурдна случка, свързана с държавната администрация "Параграф 22". Той е автор и на "За безкрайните неволи на една "документоноска" в Областната управа на София" , "По следите на изгубения........съсобственик", "Как г-н Неуспелов /не/ можа да подаде жалба в Министерския съвет", "Правният анализ на г-н Джак Брусев", които може да намерите в рубрика "Параграф 22" на http://reforma.dnevnik.bg.

---

20 февруари 1994 година

Британският “Обзървър” отбелязва : “ Актовете на доброта като хранене на лебеди със стар хляб, или пък хлебари или месари даващи част от своята продукция на организации за защита на животните или на бездомници, бяха забранени от Директива на Европейския съюз, която предвижда, че тези които предават и получават такива продукти трябва да притежават надлежно разрешение. И което е по-лошо, тези разрешение струват приблизително 2000 английски лири всяко....”. Европейската комисия не остана безразлична към тази публикация. В свое обръщение към вестника беше пояснено, че нищо подобно не е направено . Касаело се за неправилно тълкуване на английския закон за защита на околната среда, който целял защита на дивите животни и растения, а също на здравето на английските граждани от опасното въздействие на дейностите по събиране, транспорт, обработка и складиране на отпадъци. Особено важно било да се изработи обща дефиниция на понятието “отпадъци”, да се маркират продуктите подходящи за рециклиране и ново използване, а за тези които е необходимо да бъдат складирани – това да става по подходящ начин, осигуряващ високо ниво на защита на околната среда.

В никакъв случай не можело да се счита , че продукти като стар хляб или месни остатъци, подходящи за консумация от хора и/или животни са “отпадъци” по смисъла на европейското и английското законодателство. Освен това, само и единствено Британското правителство можело да определи какви да са лицензионните и регистрационните форми по отношение на “отпадъците”, дължимите такси и глобите за неспазването на закона.....

06 януари 2005 година

В докладна до кмета на силистренска община, координаторът по програмата за временна заетост Петко Пъдаров отбелязва : “Г-н Кмете, около 10,30 часа на 05.01.2005 година, с формираната група по чистота състояща се от лица наети по временната заетост разчиствахме отпадъци около язовира на село Долно Зърварово. Тогава лицата Иван Петров и Хасан Ибрям забелязаха, че във водите на язовира плуват няколко лебеда. Същите прекратиха работа и в продължение на близо час се опитваха да уловят или наранят лебедите, като използваха разпределените им инструменти – вили, метли и лопати. Петров и Ибрям не се подчиниха на моите указания да прекратят преследването на лебедите. Нещо повече, поради създалата се обстановка, и останалите служители от групата по чистота прекратиха работа и наблюдаваха с нескрито удоволствие и дори насърчаваха неправомерните опити на Петров и Ибрям да нанесат повреди върху защитените от законите за опазване на околната среда птици. В крайна сметка се наложи и други лица да влязат във водите на язовира, за да попречат на Петров и Ибрям. Разчетите за работа за този ден не са изпълнени, а самите извършители на деянието представят болнични листа за простудни заболявания. Същото е положението и със служителите Пенков и Метин, които по мое нареждане, с употреба на сила извадиха Петров и Ибрям от водата. Веднага изисках от Петров и Ибрям писмени обяснения по случая , и прилагам същите към настоящия доклад.

По мое мнение в обясненията се изопачават фактите, и това може да бъде потвърдено при нужда от свидетелите Пенков и Метин. Предлагам Ви нарушителите на трудовата дисциплина да бъдат наказани дисциплинарно, а Пенков и Метин да бъдат наградени за проявеното от тях себеотрицание и гражданска позиция. “ Съвместни обяснения на Петров и Ибрям : “ Случаят с лебедите не е по наша вина. Ние не видяхме да са лебеди. Решихме, че това са гъските на нашия съсед Герганов и се опитахме да ги изкараме от водата , някой да не ги открадне и да не избягат. Много се учудихме, че това което мислехме че са гъски излетяха....но пак може да са били гъски, имало е случаи и домашни гъски да излетят ако не са им отрязани перата.Във водата не сме чули да са ни викали да излезем, стана шумно от пляскането на водата и крякането на гъските. Съжаляваме за случая и няма да се повтори. Мислехме че като група по чистота имаме и задължения по опазването на частното и общинското имущество в района. Отсега нататък ще се занимаваме единствено със събирането на отпадъци, ако такива са вашите указания ”.

*Историята е художествена измислица, но част от нея се базира на реална случка, в която съдбата на лебедите завършва много по-трагично.