Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци настоява Министерството на икономиката да окаже помощ на предприятията в бранша за въвеждане на системата за самоконтрол на качеството (HACCP). Искаме ведомството да осигури средства за консултантски услуги, както направи с месопреработвателния сектор, заяви председателят на съюза Александър Йоцев. Причината е, че преработвателите на плодове и зеленчуци работят основно за износ и са важна част от българската хранително-вкусова промишленост, каза той. По думите на Йоцев компаниите в бранша трябва да направят огромни инвестиции, за да отговорят на европейските изисквания. В противен случай след 2007 г. ще бъдат затворени. Едно средно голямо предприятие в сектора трябва да инвестира между 5 млн. и 7 млн. лв. за покриване на евростандартите, показват данните на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.

Александър Йоцев смята, че основно правило за предотвратяване на неудачите при производството и особено при стерилизацията на консерви е въвеждането на системата HACCP. Според него продължава да има нелегално и некачествено производство и търговия на консерви в страната, като рисковете за потребителите са големи. Тържища, борси и дори международните вериги у нас си позволяват да продават стоки от нелегитимни фирми, каза Йоцев. По изисквания на ХЕИ по места вече в някои предприятия са разработени и се внедряват системи за самоконтрол, които в по-голямата си част се препокриват с изискванията на HACCP. Докато в промишленото производство и търговия с храни ще въведат всички системи на Европейския съюз, то в домашно произвежданите консерви на практика това няма да стане и процесът трудно ще се контролира на пазара, твърди Александър Йоцев. Той обясни, че производството на преработени плодове и зеленчуци е спаднало през 2004 г. след няколкогодишен сериозен ръст. (виж графиката). Основната причина е липсата на качествена суровина, тъй като през миналата година голяма част от реколтата пострада заради лошите климатични условия. Друг сериозен проблем за бранша е недостиг на качествена работна ръка. Най-ясно изразен е при наемането на сезонни работници до шест месеца, при които недостигът е 150%.