Германия преживява сериозна социална криза. Само през 2004 г. в страната банкрутираха 40 хиляди фирми, а пред фалит вече са и големи компании като “Карщад", “Квеле", “Некерман" и др. И това, въпреки че миналата година страната регистрира умерен икономически растеж от около 1.5 %, който, изразен в числа, означава е 32 млрд. евро.

Независимо от този ръст и безработицата е нараснала през 2004 г. с над половин милион и по официални данни надхвърли за първи път от 30-те години насам магическата граница от 5 милиона. Реалната безработица е доста по-висока, тъй като според статистиката съществуват само 33.6 млн. работни места и 20 млн. пенсионери при над 82 млн. население.

В подобни моменти в германската история се наблюдава както подем на левите сили, така и

надигане на крайнодясна вълна. През есента на 2004 г. се проведоха регионални избори в провинциите Саксония, Бранденбург, Северен Рейн-Вестфалия и Саарланд. Резултатите бяха шокиращи.

В Саксония пряката наследница на Хитлеровата Националсоциалистическа работническа партия - Националната партия на Германия (НПГ), спечели 9.2% - колкото социалдемократите, и влезе в местния парламент. В Бранденбург другата неофашистка партия - Германския народен съюз (ГНС), извоюва 7%, а в най-голямата германска провинция - Северен Рейн-Вестфалия, тя привлече около 4 %, както и в Саарланд. Само в тези 4 от 16 провинции двете неофашистки организации спечелиха около 1 млн. гласa.

На предстоящите парламентарни избори те ще излязат с обща листа, за да влязат в Райхстага.

Членовете и избирателите на неофашистките партии в голяма степен са бивши военни, безработни германци, хора с ниско образование или работещи нискоквалифициран и нискозаплатен труд, както напоследък и все повече хора от средната класа. Неонацистите открито пропагандират ксенофобия към чужденците от по-бедните страни, расизъм и антисемитизъм, поднесени с традиционната за нацистите социална и дори силно антикапиталистическа реторика. Тяхната идеология абсолютно отрича мултикултурното общество.

Те се противопоставят на традиционните партии, отричат представителната демокрация, обявяват се в подкрепа само на националната икономика и са отявлени антиглобалисти и противници на международните организации, особено на ЕС и на НATO. Лозунгите на ежеседмичните им демонстрации са: "Чужденците вън", "Германски работни места само за германци", "Социална революция в полза на германската нация", "Да довършим делото на предците" и др. Те без срам величаят Хитлер, обявяват лагерите на смъртта за еврейско-американско-комунистическа измислица и открито поставят въпроса за връщане или поне обезщетение за загубените източни територии. Неонацистите не крият намеренията си за завземане на властта и ликвидиране на т.нар. от тях Бонско-Рейнска република - алюзия за съдбата на Ваймарската република.

Неофашистите не се ограничават само със символика и реторика. Те предприемат и конкретни действия. Главен враг за тях са чуждестранните работници, повечето от които вършат мръсната работа в хиляди малки фирми. А без гастарбайтерите икономиката на страната най-вероятно би колабирала. Но точно тези хора биват нападани от неонацистите. Неонацистите атакуват и антифашистки активисти, съставят списъци с имената на тези, които по-късно трябва да бъдат ликвидирани, и целенасочено със заплахи всяват смут и страх сред политическите си опоненти.

Освен изброените неонацистки партии в Германия съществуват още 167 базисни фашистки организации с по официални данни 50 хил. активисти, няколко нацистки вестника с общ тираж над 100 хил. броя и с явно милиони скрити симпатизанти. Направени проучвания на общественото мнение сочат, че 18% от германците симпатизират на крайнодесните партии. А парламентарни представители от други десни партии редовно гласуват в саксонския парламент за НПГ, която винаги получава повече гласове, отколкото е броят на нейните парламентаристи.

Властите в Германия толерират неофашистите и техните прояви под предлог, че тези партии не са забранени от закона. Към ултрадесните често покровителствено отношение проявява и съдебната власт. Процесите срещу техни престъпления се проточват дълго, а нерядко се произнасят и оправдателни присъди за нанесени телесни повреди. Причина за толерирането на неонацистите е изострящата се социална криза и растящата безработица. В тази обстановка на широко недоволство и страх от бъдещето е твърде лесно за ултрадесните популисти от НПГ и други да набедят като виновни за това положение гастарбайтерите, емигрантите, новите членове на ЕС.

Въпреки че и в други европейски страни се наблюдава тенденцията на трайно засилване на ултрадесните националисти и популисти, които там са от т.нар. мек спектър на неофашизма - Партията на свободата в Австрия, Националния съюз в Италия, Националния фронт във Франция, Националната партия в Швейцария, ортодоксалният неофашизъм засега е разпространен по-широко само в Германия. Там се наблюдава и тенденцията за приобщаването на иначе апартийните движения на "бръснатите глави” към неонацистките партии като техен уличен авангард под паролата “Борба за улиците и за сърцата на хората”. Нищо чудно тези тенденции, които не се наблюдават само в Германия, да се превърнат във вътрешни центробежни сили, които да застрашат интегритета на обединяваща се Европа.