Европейският съюз трябва да повиши конкурентоспособността си, за да превъзмогне икономическото изоставане от САЩ. В началото на февруари беше обявена Лисабонската стратегия - мащабна и амбициозна инициатива, която има за цел да превърне съюза в най-конкурентното пространство до 2010 г. Тя актуализира Лисабонската програма от 2000 г., която досега не оправда надеждите на европейските лидери. Германският икономически вестник "Ханделсблат" представя как това може да стане и какви се пречките по пътя към шампионското място.

Европейският съюз без съмнение няма да постигне амбициозните си цели за икономически растеж, ако не инвестира повече средства в нови технологии. По това отдавна съществува единомислие - поне от срещата на върха в Барселона през 2002 г., когато страните членки се споразумяха да отделят до 2010 г. за наука и развитие минимум 3% от БВП.

Сред страните от ЕС обаче тази договорка спазват само Финландия и Швеция. Заради това в началото на февруари председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу припомни на правителствата обещанията им и обяви иновациите за сърцевина на своята програма за растеж. Но от предварително зададения срок за догонването на САЩ, водещата сила в изследванията, остава все по-малко.

Докато 500-те най-големи частни инвеститори в ЕС са намалили през 2003 г. своите отчисления за изследвания с 2%, американските им конкуренти са отделили с 3.9% повече. Общо САЩ инвестират в наука с около 100 млрд. евро повече от европейците, а освен това по преценките на комисията веднага биха се възползвали и от допълнителни 700 000 научни работници.

Сега, с обновената Лисабонска стратегия, Брюксел се опитва да обърне тази негативна тенденция. Седмата рамкова програма за изследвания, обхващаща периода от 2007 до 2010 г., която комисарят по науката и изследванията Янез Поточник ще представи през април, предвижда удвояване на разходите на ЕС за изследвания от сегашните 20 млрд. на 40 млрд. евро. Годишното покачване обаче се стопява, ако Поточник същевременно удължи периода на подпомагане от сегашните 4 години на 7 години, защото немалко институти и катедри искат по-дълги периоди на финансово планиране.

Също толкова важно, колкото и финансовото обезпечаване, за учените е и създаването на благосклонна и приятелски настроена към изследванията среда. Сузан Кентнер от Дружеството на германските научноизследователски центрове "Херман фон Хелмолц" отчита, че в Европа липсват данъчни облекчения и социални стандарти, които да подкрепят мобилността на учените. Кентнер смята за слабо и желанието на държавите да орежат бюрокрацията. Освен това са нужни и повече стимули за икономиката, за да инвестира в изследвания и развитие, подчертава тя.

Като цяло исканията на учените срещат в Брюксел разбиране. Месеци наред от Еврокомисията се чува, че тя иска да подобри рамковите условия за преразпределяне на рисков капитал или субсидии, да засили технологичния трансфер между науката и индустрията и не на последно място - да улесни придвижването и работата на изследователите в чужбина, също и в страните извън общността.

Германия от своя страна не иска да изостава по амбиции от Брюксел. Възможно най-скоро трябва да достигнем трипроцентната цел, оповести наскоро канцлерът Герхард Шрьодер. Досега федералната република заделяше за наука и изследвания едва по 2.5% от своя БВП.

Но бизнесът, на който се падат две трети от тази сума, през 2003 г. леко редуцира разходите си за изследвания . За 2004 г. не е било предвидено никакво покачване, сочат данни от дарителския съюз на германската икономика. А и държавата досега е направила малко, за да реализира на дело помпозните си декларации. Всъщност червено-зелената коалиция в Берлин иска да премахне добавките за собствен дом и така да спести до 6 млрд. евро на година, които да се пренасочат към образование и наука. Досега този план се проваляше най-вече заради съпротивата на християндемократическата опозиция. Мъгляво бе обявен някакъв План Б, който да приближи Германия към общоевропейската цел, но Шрьодер не все още не е конкретизирал за какво точно иде реч.

Ако Германия приема сериозно целта на Лисабонската стратегия, на федерално равнище разходите за наука трябва да се повишат с общо 6%. Бюджетът на министерството на науката действително бе увеличен няколко пъти, но и за 2005 г. с всички плюсове възлиза на постните 2.5%. И около една трета от тях са обвързани с приходите от отмяната на помощите за къщите, което прави съмнителен дори и този малък процент.

----------

Фламандското чудо в биотехнологиите

В брюкселския кабинет на Ервин Арнис са събрани купища изследвания, позиции, книги - бюрото му буквално е затрупано. Мениджърът на химическия съюз, който поощрява иновативната политика на белгийската химическа индустрия, е хаотичен типаж и въобще не се срамува от това. "Винаги съм бил привърженик на теорията на хаоса", казва 44-годишният Анис. А и това е присъща черта за един химик.

Но въпреки хаоса Анис веднага показва числата, които доказват водещата роля на Белгия в химическата индустрия. В малката страна живее едва 4% от населението на Европа, но то създава 8% от общата европейската химическа продукция.

Историята на успеха, която започна с компанията-прамайка "Солвей" (Solvay), днес намира продължението си в регион Фландрия. Думи като спин-оф (Spin-off), или сайънс парк (Science Park) вече безпроблемно се произнасят от местните хора, откакто редица признати имена в биохимията и биофармацевтиката основаха новите си компании в съседство с университетите в Гент, Антверпен и Льовен. Още с първата вълна на биомедицината в началото на 80-те години, тук дойде "Инодженетикс" (Innogenetics), изследователска фирма с разклонения из целия свят. Тя започна с производството на биотехнологична диагностика, а днес е на крачка от пробив на световния пазар с новата си ваксина срещу хепатит С.

За "Инодженетикс" работят около 600 души в технологичния парк в Гент. Компанията е едно от 35-те дружества, в чиито лаборатории кипи усилена работа и която междувременно се е разпростряла из цяла Фландрия. Заради средоточието на толкова много биотехфирми в региона вече са говори за фламандското чудо.

За език на интервюто ни Анис предлага като нещо саморазбиращо се немски, английски, френски или холандски. Много хора в региона северно от Брюксел, където се говори холандски, израстват носители на четири езика, което е еднозначно предимство, посочва Анис.

Сега той се надява, че "голямата фармацевтика" ще подаде ръка на младите компании и ще съдейства и за търговски успех на откритията им. Концерни като "Байер" (Bayer), Ба Ес Еф (BASF) или "Дау кемикъл" (Dow Chemical) вече откриха свои подразделения във Фландрия. Тук трябва да се уточни, че освен биофармацевтиката, бум в областта изживява и хранително-вкусовата промишленост.

Но все още едно нещо липсва в иновационния строеж във Фландрия - смелите инвеститори. На белгийците им се свиди да дават пари за инвестиране на венчър капитал, съжалява химикът Анис. А пък за фънд райзинг, т.е. за молене за пари, на нас просто ни липсва манталитет, заключава белгиецът.