“…В йерархията на ценностите, културните стоят над икономическите. Ако икономиката е необходимост за нашия живот, то културата е действително това, заради което си заслужава да се живее… ”.(Жозе Мануел Барозу)

Изказването на Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия на конференцията в Берлин “Душа за Европа”, (26-27.11.2004), обаче контрастира с мястото, което културата заема в бюджета на ЕС в момента. Поне доколкото за това може да бъде критерии рамковата културна програма – Култура 2000. Заделените за нея 34 милиона евро годишно, представляват 7 цента годишно за гражданин на ЕС или 0,03% от общия бюджет на Съюза.

“Докато тази цифра не бъде увеличена на 70 цента на човек годишно визията на Барозу за мястото на културата в ЕС не може да бъде постигната”. С тази обосновка стартира на 15 март кампанията “70 цента за култура”, организирана от Европейската културна фондация (ЕКФ) и Европейския форум за изкуствата и наследството (ЕФИН). Кампанията се подкрепя и от членове на Европейския парламент, артисти, фондации, културни организации и представители на бизнеса. Нейната основна цел, казано в цифри, е бюджетът на Култура 2007, наследница на настоящата рамкова програма, да бъде 315 млн. евро годишно.

Култура 2000 изтича през 2006 г. и фактически 2005 година се оказа решаваща за определянето на бюджета на новата рамкова програма Култура 2007 (2007-2013), тъй като той е свързан и с одобряването на общия бюджет на ЕС за периода 2007-2013.

Колко трябва да струва културата на ЕС?

Организаторите на кампанията “70 цента за култура” искат 315 милиона евро годишно от бюджета на ЕС да бъдат насочвани в културната сфера, докато предложението на ЕК е за 408 милиона за целия период на действие на Култура 2007, което прави около 58 млн. евро годишно. Според двете културни организации, инициатори на кампанията тази сума е напълно недостатъчна. За сравнение те дават бюджета на “Гьоте институт”, който само за 2004 г. е 270 млн. евро. В същото време 70 цента за европейски гражданин би представлявало едва 0,27 % от целия бюджет на ЕС, настояват още от ЕКФ и ЕФИН. “Средствата предвидени за Култура 2007 не са достатъчни. Но и не смятам, че бюджетът за култура трябва да се съизмерява с този за агрикултура, както понякога се прави, за да се илюстрира колко нищожен е този на културата”, твърди Милена Делева от групата за образователни културни политики към Европейската културна фондация.

Целта е не просто да се сравняват перата за различните сфери, а да се види реалната им стойност.

Културата – храна за душата и за икономиката?

А според инициаторите на “70-те цента” развитието на културата излиза далеч извън “душевните глезотии”. Културният сектор и обединените под термина “креативни индустрии” (КИ) сектори на мултимедиата, графичните изкуства, дизайна, модата и аудиовизуалния сектор набират изненадваща сила. Според анализ на икономическия потенциал на “креативните индустрии” във Виена, “те са на път да станат третият най-обещаващ сектор, след биотехнологиите и информационните технологии”. Във Виена свързаните с културата сектори, създават 14% от заетостта, а само за периода 1998-2002 заетостта в КИ е нараснала с 4%.

Друго изследване във Великобритания показва, че радиото и телевизията са най-бързо растящите индустрии (12% годишно за периода 1997-2002), докато други три сектори на КИ също показват завиден годишен растеж: реклама (+9%), софтуер (+9%) и изкуства и антики (+8%). От друга страна между 1997 и 2003 заетостта в културния сектор на Острова е нараствала с 3% годишно.

Интересни факти предлага и изследването за икономическото влияние на фестивалите в Единбург за 2004-2005. Тази индустрия е донесла 135 млн. лири на шотландската икономика за посочения период. Само за Единбург летните фестивали са причина за поддържането на 2 500 работни места на пълен работен ден.

Слабости на Култура 2000

Развитието на културния сектор разбира се е тясно свързано с инвестициите в него. Настоящата рамкова програма на ЕС в областта обаче не успява да осигури необходимата подкрепа в тази логика. Такова е мнението на повечето работещи в областта на културата и креативните индустрии, без значение дали представляват големи или малки организации, печелили или не печелили финансиране по програмата.

Според Петко Дурмана от центъра за медийно изкуство "Интерспейс", работил по няколко проекта, финансирани от Култура 2000, “инвестирането в културата е единственият начин да се тушира недоволството на "европейските граждани" срещу тоталната унификация, налагана от ЕС. Доколкото знам обаче досега парите за култура бяха доста по-малко от това което се харчи за поддържане на офисите на Европейската комисия в Брюксел...”.

“Повечето организации, работещи в областта на културата разчитат на програмата като основен финансиращ орган. Като се има предвид и броя на организациите за изкуство и култура става ясно, че средствата са твърде ограничени и те в никакъв случай не могат да задоволят потребностите на толкова много организации и артисти”, смята и Стойка Бакалова от Сдружение Национален Форум АПИ Пловдив. Сдружението също е сред малцината български организации осъществяващи, проект, подкрепен от програмата.

Строгите и тромави правила на Култура 2000 често превръщат кандидатстването за финасниране в битка с неизпълними условия, особено за малките културни организации. Например одобрените проекти първоначално получават само 50% от договореното финансиране, а останалата сума се превежда едва след одобряване отчета на проекта. Това условие, както и изискването за собствен финансов принос, автоматично зачерква от списъка с кандидатите най-малките и младите културни организации.

“Бюрокрацията, забавяните плащания и критериите, които правят невъзможно участието на малките и финансово слабите организации, са най-големите проблеми на Култура 2000”, твърди и Изабел Шварц, изпълнителен директор на ЕКФ и един от инициаторите на кампанията “70 цента за култура”.

Проблемът обаче не свършва дотук. Дори и за по-стабилните във финансово отношение участници в програмата процедурите понякога се оказват неефективни. Според Милена Делева от Европейската културна фондация, условието с изплащането на 50% едва след края на проекта е причина за понижаване на ефекта и иновативността на проектите.

“За да изпълнят финансовите условия за кандидатстване, много често партньорите включват в проектите текущата си дейност и новите дейности, които се планират в консорциум се обезсмислят за самите тях, в част от случаите може и въобще да не се осъществят”, твърди тя. “Нелогичен е и фактът, че в повечето случаи Програмата не отпуска цялата необходима сума по даден проект. Още повече, че в подобни случаи от кандидатсващата организация се изисква да ревизира финансовата част на проекта, отнасяща се до самите дейности!!! Един много голям процент от отпуснатата сума се изразходва не толкова за реализирането на самите дейности, а за провеждане на работни срещи и визити, които в повечето случаи не са от толкова голямо значение за реализирането на проекта”, е мнението и на Стойка Бакалова от Национален Форум АПИ.

Култура 2000 в България

Ако тези проблеми тормозят повечето културни организации в Европа, то в България те са непреодолима бариера за мнозинството работещи в културната сфера.

“По-голямата част от българските институции на практика нямат достъп до програмата, поради твърде тежките предварителни условия за партньорство и бюджетните изисквания. Държавните и общински институции, които разполагат с по-големи бюджети не са в състояние да формират остатък в края на календарната година. НПО в сферата на културата са малко и с недостатъчни финансови възможности за да отговорят на изискванията на програмата. Предишната Програма "Калейдоскоп" на ЕС беше по-лесно изпълнима”, твърди в тази връзка Любомир Кутин, изпълнителен директор на Оперно-филхармонично дружество – Варна.

От друга страна изискването на Култура 2000 за партньорство с организация от държава-членка на ЕС може да звучи похвално, но на практика, според повечето НПО, се превръща в дискриминационна мярка и води до създаване на проформа партньорства. “Все още доминиращата логика за Източна – Западна Европа понякога води до формално търсене на партньор от определени страни, което пък има за резултат изкуствени и краткотрайни партньорствата”, разказва Милена Делева от ЕКФ. Силвия Грозева от MSAT, също изтъква принципа “страна на произход” като дискриминационно ориентиран и една от слабостите на Култура 2000.

Трудностите пред българските кандидати за европейско финансиране обаче не свършват с бюрократичните процедури в Брюксел. За тези, които са печелили проекти по Култура 2000 и са се сблъсквали с контактното звено по програмата в Министерството на културата е позната ситуацията как простото може да бъде направено сложно.

“Когато се обърнах за помощ (просто поисках писмо за пред данъчните, че проектът е с европейско финансиране, нищо че парите ми идват от проект лидера, а не директно от Комисията) то хората в министерството отказаха. Официално защото те не били страна, а неофициално защото никой нищо не искал да подпише”, разказва Петко Дурмана от “Интерспейс”.

Въпреки многото слабости на европейската рамкова програма Култура, тя остава единствената програма в подкрепа на трансевропейското културно сътрудничество. Освен това именно благодарение на нея се осъществяват много иновативни и нестандартни проекти в областта на културата, които иначе трудно биха намерили подкрепа.

“Според мен проектите в досегашната програма (2000) се оценяваха доста компетентно и лично съм убеден, че спрямо други програми на Европейската комисия процентът на безсмислени и никому ненужни проекти е много по-малък”, твърди Петко Дурмана от “Интерспейс”.

Един от плюсовете на програмата, който често се пропуска е, че търсенето на европейски партньори, макар и понякога формално, все пак е стимул за създаване на международни контакти и по-добро запознаване с европейската културна сцена.

Бъдещата програма Култура 2007 обаче трябва да поправи един основен недостатък на повечето финансиращи програми, обобщен от филоложката Биляна Иванова :“Те никога не достигат до твореца-единица, който има нужда от средства, винаги са усвоявани от големи организации, които имат много претенции, а малко постигнати резултати”.

---

Какви трябва да са приоритетите на Култура 2007?

Изабел Шварц, изпълнителен директор на Европейската културна фондация:

“Бъдещата културна програма трябва да осигури място както за широко-мащабни, така и за малките, но може би по-иновативни, експериментални проекти, където фокусът е повече върху процеса, отколкото върху продуктите. Категоризацията на проектите (визуални изкуства, изпълнителни изкуства, културно аследство, музика и т.н) трябва да бъде изоставена за сметка на между-културни проекти използващи различни арт форми и изразни средства”.

Биляна Иванова, студент Българска филология, редактор на литературния е-бюлетин www.liternet.bg: “Финансирането трябва да има за приоритет опазването на паметници на културата, църкви и др., както и подпомагането на смислени дейности, които развиват изкуството, а не псевдо-модерни-постмодерни и всякакви други пърформанси, които всъщност са консумация на малък кръг от хора около авторите си”.

Силвия Грозева, МSАТ:

“Сред приоритетно финансираните трябва да бъдат културните програми на национални частни ТВ канали. Става дума за собствени продукции и излъчване на програми – документални, игрални филми и други, за които се смята, че популяризирането им е приоритет на културната политика на държавата/общността”.

Стойка Бакалова, Председател на УС на Сдружение Национален Форум АПИ Пловдив: “Приоритетно финансирани трябва да са дейности като: мобилност; културно сътрудничество, което обаче не следва непременно логиката на предприсъединителен фонд, и освен че стимулира по-активното участие на Югоизточна Европа, е отворено и към Средиземноморските страни, Евроазия; дейности, които демонстрират холистичен подход към обществените пространство и успешно свързват културата с други обществени сфери; практически ориентирани проучвания”

---

Адрес за подкрепа на кампанията “70 цента за култура”