Китайско текстилно цунами залива от началото на годината световния пазар и ефектът от него вече се усеща в България. Производителите в Европейския съюз и САЩ вече се оплакаха от шокиращ скок от от стотици проценти във вноса на китайски платове и дрехи и настояха властите веднага да наложат защитни мита.

От 1 януари съгласно правилата на световната търговска организация (СТО) паднаха митата за близо 2400 проудкта от този сектор, произведени в Китай, който традиционно е критикуван, че субдисира това производство и продава стоките под себестойността им. Оттук идва основният експортен приход на Пекин и властите едва ли ще се поколебаят да използват докрай този инструмент да печалба. Те имат и сериозен мотив - ако искате да купуваме вашите "Боинг" и "Еърбъс", дайте ни възможност да спечелим пари за тях, обясниха световните агенции. Според данни на СТО до две години Китай може да контролира половината от глобалния пазар на текстил.

Фирмите от текстилната индустрия у нас са единодушни, че промяната в квотите за внос се отразяват и на българския пазар. Усеща се както отлив на поръчки, така и натиск по отношение на цените. Въпреки това още е рано да се правят крайни заключения, обясни председателят на Асоциацията на износителите на облекло и текстил Петко Шишков. По думите му работата наистина е намаляла най-много при фирмите, които са в пряка конкуренция с китайските производители. Това са най-вече шивашките предприятия за масов трикотаж. Има спад в износа за американския пазар, където България не може да се конкурира с бързина на доставките. Пазарите в САЩ обаче никога не са били решаващи за износа на облекла и текстил, добави Шишков.

По данни на статистиката и БНБ, през миналата година над 1/4 от неенергийния износ на България са дрехи, обувки и текстилни материали. Те са третото по големина перо от износа въобще, като в парична стойност възлиза на 1.85 млрд. евро. Тези позиции са и между най-бързо растящите измежду изнасяните от България от 1999г. насам. За шестте години стойността на експортираните обивки и текстилни изделия е нараснала с почти 150%. Случва се това, което всички очакваха, но никой не беше подготвен, и вече има фирми, които са спрели, обясни управителят на "Текстилни бизнес сървисис" Робърт Александрийски. Според него около 90 на сто от българските предприятия не са били готови за промяната на световния пазар. Очаквам износа на текстил и облекла за първото тримесечие на годината да е значително по-малък от миналогодишния, каза Александрийски. Той допълни, че ситуацията ще се влоши още повече в началото на летния сезон, когато фирмите от бранша работят най-активно.

Тромавата работа на българските компании е най-големият проблем при ожесточената конкуренция с китайските стоки. Така Лили Славчева от "Вени стил" коментира новите пазарни реалности. Фирмите трябва да се научат да шият по-бързо и рационално, добави тя. Общо мнение е, че не може да се разчита само на ишлемето, а трябва да се налагат собствени марки и да се търсят чуждестранни партньори. Засега не знам да има официална молба от фирмите към Министерството на икономиката за защита срещу китайския внос, обясни Петко Шишков. Държавата може да помогне на производителите, когато ги включва в международните изложения на стоки, каза Шишков. От министерството обясниха, че щов плучат такова искане от браншови съюзи, създават работна група, която действ асъгласно наредбата за защита срещу дъмпингов и субсидиран внос на стоки в България, действаща от 1996 г. В нея влизат експерти от няколко министерства - освен на икономиката, обикновено има представители от финансовото министерство, митниците и други засегнати ведомства. Те започват разследване на данните, за да проучат доколко вносът нанася щети на производителите. Разследването продължава няколко месеца, понякога и година. Ако проучването установи, че пазарът е наводнен от вноса, се налагат антидъмпингови мита.

Друг вариант е да се постигне договореност с чуждите фирми. За целта се правят анкети и на китайците (примерно) се предлага те да продават своите стоки на същите цени като българските. Ако разследването се проточи, три месеца след започването му може да се въведат временно действащи защитни мита. Те обаче може да се прилагат само за срок от 4 месеца. След като работната група прекрати официалното разследване, се предлага на Министерски съвет да реши окончателно кой вариант да приложи. Случващото се напомня на слаба метеопрогноза - предупреждават ни за голяма приливна вълна, а тя се оказва ревящо цунами, оплакват се производителите в ЕС и САЩ. Само за януари от определени продукти като памучни панталони, например, на американския пазар е вкарано повече, отколкото за всичките предходни 18 месеца. САЩ твърдят, че през януари вносът на текстил и трикотаж от Китай е скочил с 33.6% до 1.05 млрд долара и че обмислят дали да наложат таван от 7.5% годишен ръст на този импорт. В същото време цените на този внос са паднали средно с 22% на годишна база.

В ЕС за същия период вносът на годишна база е скочил общо с 46.5% до 1.43 млрд евро, твърди браншовата организация "Юратекс". Заплахата най-силно усещат страни като Италия и Португалия, които са водещи производители на текстил. Тук се настоява за същия таван на китайския внос в този сектор, след регистрирането на скокове при отделен внос от по близо 400%.

Не е известно как ще реагират търговците. Засега в САЩ федерацията на магазинерите твърди, че не засича някаква драстична промяна в източниците и настоява да не се въвеждат санкции срещу Китай. Гиганти като "Найки", "Уол-Март" и "Карфур" почти сигурно няма да подкрепят текстилците. От шипинг компаниите пък обясниха, че много китайски клиенти са се въздържали да внасят в САЩ през последните месеци на 2004г., за да изчакат падането на квотите от 1 януари. Според Китайската текстилна търговска камара страната сама се опитва да ограничи износа със специална такса и подготвя още подобни мерки. Браншовиците твърдят, че 40% от нидустрията са съвместни предприятия с чужди компании (много от тях - от Европа, САЩ и Япония), 45% са частен бизнес и едва 13% са държавна собственост. Миналата седмица ЕС спря инициатива, която щеше да даде преференциален достъп до европазара на страните, пострадали от миналоодишното цунами в Азия, и с коят ощяха да се ограничат привилегиите за Китай. Предвождани от Италия, Испания и Португалия, общо 11 държави казаха "не" най-вече заради присъствието в списъка на пострадалата Индия, която държи в момента над 10% от текстилния внос в ЕС. Така заради страха от индийците Китай си запази принципа да ползва по-ниски вносни тарифи за ЕС от конкуренцията. Страните от ЕС обаче се споразумяха като антидъмпингова мярка да наложат за срок от 6 месеца тарифи от близо 85% за различни полиестрни тъкани от Китай, от които се шият основно спортни облекла, бельо и някои модни стоки. По данни на европейския комисариат по търговията делът на китайските стоки на европейския текстилен и трикотажен пазар се е удвоил между 2000г. И март 2004г. до равнище от 39%. За същия период делът на европейските производители е спаднал от 12.3 на 9.8%. След промяната от 1 януари тази разлика би трябвало да е още по-драстична в ущърб на Европа. Еврокомисарят по търговията Питър Манделсън отхвърли исканията на "Юратекс" за вдигане на бариерите, защото според него подобна стъпка трябва да се прави като последно средство. Европейската комисия изпраща проучвателна мисия в Пекин и подготвя механизъм на т.нар. опасни зони - критични показатели, които щом бъдат достигнати от китайския внос в който и да е сектор, ще следва бърз анализ и задействане на предпазна процедура. Вчера САЩ съобщиха че от 1 април въвеждат нова система за мониторинг на вноса на текстил и облекла в страната в подкрепа на местните производители, но не дадоха подробности.