Само месец след тържественото подписване на договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС различни по характера си събития и процеси в ключови европейски държави поставят под въпрос новото разширяване на съюза и приемането на двете страни в обявения срок 1 януари 2007 г.

Във Франция и Холандия проучванията прогнозират негативен резултат от предстоящите в двете страни референдуми за евроконституцията, което би довело до политическа криза в общността. В Германия пък смятаната отсега за победител в поисканите от канцлера Шрьодер предсрочни избори десница вече открито се обяви за забавяне на процеса на разширяване и директно за отлагане на членството на София и Букурещ при евентуално френско не на новата конституция на ЕС.

Според наблюдателите отхвърлянето на документа ще има няколко автоматични ефекта - парализиране за дълъг период на процеса на вземане на общи решения в Евросъюза, отлагане с месеци на споразумението за новия бюджет 2007-2013 г., забавяне на приемането на нови членове.

В България управляващите и политическите сили засега изчакват изхода от допитванията във Франция и Холандия. "Българските институции не бива нито да надценяват, нито да подценяват подобни явления - това само означава, че трябва да се съсредоточим върху работата в България и да не даваме повод за критики към нас", заяви в сряда за агенция "Блумбърг" говорителят на външното министерство Гергана Грънчарова. Според Антоанета Приматарова, програмен директор в Центъра за либерални стратегии и бивш посланик на България в ЕС, най-важно е какво ще стане с френския референдум. "Твърди се, че не се мисли по сценарий Б - какво става, ако конституцията бъде отхвърлена. Това безспорно ще има голямо влияние. Три дни след това се провежда референдумът в Холандия, където нещата в момента също изглеждат много зле. И чак на трето място бих поставила политическата нестабилност, пред която се изправя Германия, перспективата за предсрочни избори, за друга конфигурация на правителството.

Ако се опитаме да дадем общ отговор на всичките въпроси, мисля, че има причини за безпокойство", посочи Приматарова. По думите й на този етап е прекалено рано да се правят разсъждения какво следва за България. "Големият въпрос е какво следва за Европа. Безспорно следва криза", смята тя. "Съществува общ риск, който се нарича умора от разширяването, и това не засяга само България и Румъния, но и други страни. Като цяло има атмосфера, която не е много благоприятна", коментира Евгени Кирилов от БСП, член на комисията по външна политика в 39-ото народно събрание. Според него България трябва да направи всичко възможно да навакса изпуснатото време по поетите ангажименти, за да се застрахова от негативно развитие.

Смятаните доскоро за преодолени опасения, че френският референдум може да завърши с негативен резултат, рязко се надигнаха отново в навечерието на провеждането му на 29 май.

Проучванията, извършени в 10 поредни дни, показват от 6 до 8 процента твърда разлика в полза на французите, които не подкрепят новата евроконституция. Основните им притеснения са свързани с икономическата конкуренция на Източна Европа и заплашената досегашна позиция на страната им в европейската общност. Въпреки масираната кампания на политици, интелектуалци и звезди, които призовават да се гласува за документа, "режексионистите", както наричат несъгласните с него, вече празнуват във Франция, коментират световните медии. В Холандия картината е подобна - според последните сондажи 54% възнамеряват да отхвърлят проекта срещу 45 на сто, които ще го подкрепят. Несъгласието е основно срещу еврото, разширяването, администрацията в Брюксел, присъединяването на Турция и загубата на суверенитет.

Германските християндемократи, които според проучванията на общественото мнение ще дойдат на власт след изборите през септември, обявиха вчера, че ще поискат отлагане на членството на България и Румъния при отрицателен резултат от френския референдум. "Нашата позиция е ясна: влизането на България и Румъния трябва да бъде отложено, ако французите гласуват с не", заяви Петер Хинце, парламентарен говорител по европейските въпроси на Християндемократическия съюз (ХДС), в интервю за агенция "Блумбърг". Пред всекидневника "Ханделсблат" председателят на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг също твърди, че ако дойдат на власт в Берлин, ХДС и Християнсоциалният съюз (ХСС) могат да отложат или дори да спрат членството на България и Румъния. "Едно правителство, ръководено от християндемократите, ще проверява процеса на реформи в България и Румъния много по-внимателно отколкото сегашната коалиция от социалдемократи и зелени", посочва той.

Евентуална победа на консервативната опозиция на очертаващите се предсрочни избори поражда сериозни опасения в Брюксел за процеса на разширяване на ЕС, твърди "Ханделсблат".

Притесненията идват най-вече от изявленията на баварския премиер и лидер на ХСС Едмунд Щойбер, който от известно време открито се обявява за по-бавни темпове на разширяване. След подписването на договорите за присъединяването на София и Букурещ на 25 април тъкмо Щойбер разкритикува правителството на Герхард Шрьодер, че е водило нехайно преговорите с двете страни, с което е изложило на риск пазара на труда на Германия. Предвид рекордно високата безработица (над 5.5 млн. души) и опасенията сред част от германците, че от новите източноевропейски членки ще пристигнат евтини работници, баварският лидер заедно с други водещи християндемократи поиска преразглеждане на договореностите с България и Румъния. Щойбер освен това смята, че приемането на двете страни през 2007 г. е финансово непостижимо, а Румъния би внесла корупция в съюза.

"Ханделсблат" цитира източници от консервативните среди в Брюксел, според които Щойбер ще се застъпи твърдо Бундестагът да не ратифицира на първо време договорите със София и Букурещ. Германският парламент трябваше да парафира приемането през ноември, но ако през септември в Берлин се проведат избори, ратификацията със сигурност ще се отложи, тъй като пред новото събрание ще стоят редица по-важни задачи.

Щойбер възнамерява да задейства и предпазната клауза, която може да отложи приемането на България и Румъния с една година, ако двете кандидатки не извършат желания напредък в процеса на реформи, твърди още "Ханделсблат". В Германия действително има страх от евтините работници от чужбина, призна пред "Дневник" и Клаус Розе, депутат от баварския ХСС, член на комисията по външни отношения в Бундестага. "Тъй като многократно съм посещавал страната ви, сега съм много по-открит към присъединяването на България към ЕС, отколкото някои от колегите ми. Но в Германия вътрешната политика е решаваща", подчерта парламентаристът.

Въздействието върху процеса на разширяване зависи предимно от това кои политици от консервативния лагер ще заемат ключовите постове в очертаващото се ново правителство в Берлин.

Според спекулациите в германската преса баварският лидер на ХСС Щойбер най-вероятно ще бъде суперминистър с ресор финанси и икономика, което несъмнено ще усложни и без това тежките преговори по новия евробюджет. Предизоборната кампания в Германия създава ситуация, която никак не улеснява преговорите по финансовата рамка, изтъкна във вторник Франсоаз льо Бей, говорителка на председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. Очаква се правителство на ХДС/ХСС да стои твърдо в опозиция на всякакво увеличаване на разходната част в бюджета на ЕС, особено в период, в който Берлин е критикуван от Брюксел за надвишаване на 3-процентната граница на бюджетния дефицит.