В България отзвукът от френския референдум логично беше свързан с прогнозите как резултатът от него ще се отрази на членството на страната в ЕС. Управляващите демонстрираха повече спокойствие въз основа на подписания вече на 25 април 2005 година договор за присъединяване. Според министъра по европейските въпроси Меглена Кунева от неприемането на европейската конституция не произтича пряко отлагане на членството на България. "Сега сме откъм безопасната страна." Думите й бяха подкрепени от посланика на Австрия д-р Карл Дийм по време на разговор със студенти и ученици на тема Европейски съюз, който посочи, че отрицателният резултат от референдума във Франция в никакъв случай няма да забави процеса на присъединяването на България и Румъния.

От опозицията акцентираха върху преодоляването на негативните последици за страната. Според говорителя на СДС Николай Младенов следващото правителство трябва да съсредоточи усилията си както в изпълнението на поетите ангажименти, така и в разяснителна кампания в Европа за това какво България носи с членството си в ЕС. Резултатът от референдума за европейската конституция във Франция потвърждава важността на български дебат за предизвикателствата пред членството ни в ЕС, започнат от ДСБ, заяви членът на ръководството на партията Константин Димитров. По думите му чрез силен икономически растеж и социално-етническа интеграция може да се предотврати засилването на антиевропейските настроения както в България, така и в останалите страни - членки на съюза.

Пред електронното издание "Всеки ден" бившият зам. външен министър Антоанета Приматарова посочи, че резултатът от референдума задължава и българските политици да се включат в решаването на кризата в Европа отвъд въпроса, който е човешко да бъде задаван - това ще има ли значение за нас. "Ако получим отговора, който всъщност мнозина дават по формулата от Ница - България и Румъния са в петото разширение, ясни са институционалните въпроси, т.е. френското "не" означава на първо време продължаване на договора от Ница, а според него имаме своето място в ЕС", обясни тя. "Не мисля, че това ще се отрази фатално на България, но ръководителите на европейските държави и институции ги очакват нелеки дни занапред", допълни и Нели Куцкова, председател на Съюза на съдиите и член на конвента, изработил проекта за европейската конституция.

Икономическият ефект от отхвърлянето на конституцията беше коментиран от министъра на финансите Милен Велчев в Пловдив. Според него за България този ефект ще е смесен - от една страна, ще се подобри конкурентоспособността

на българската продукция спрямо производството в страни извън еврозоната, но от друга страна, леко ще се оскъпи обслужването на държавния ни дълг, част от който продължава да бъде в долари и в други валути.

Различен поглед въху ситуацията предлага директорът на Института по пазарна икономика Красен Станчев, според когото френското и холандското "не" са добри за България. В съвместна публикация с в. "Капитал" той посочва, че ако основите на стопанската и фискалната политика не бъдат радикално променени, растежът ще продължи да бъде по-висок от средния в ЕС и значително по-висок от този в "стара" Европа. Вследствие на това България ще продължи да бъде привлекателно място за чуждестранни инвестиции. От друга страна, без конституция "нова" Европа ще има повече политическа смелост да надига глас в съюза в защита на онова, в което тя е по-добра - пазарните реформи, твърди Красен Станчев.

------------------

Паси: Следващите 18 месеца ще са най-важни

"Резултатите от референдума във Франция още веднъж потвърждават истината, до която ние, в България, достигнахме още преди четири години - препятствията по пътя ще се увеличават и колкото по-рано приключим преговорите с ЕС, толкова по-добри ще са резултатите от тях", каза министърът на външните работи Соломон Паси. "Виждаме доказателства в този референдум, че сме били на правилен път и трябва да продължим с бързото присъединяване към ЕС", добави той. По думите му следващите 18 месеца ще са от съществена важност за страната ни. "Те са най-важният етап от пътя ни към ЕС и затова е важно да не променяме скоростта, ритъма и темпото на реформите и на политиката на България", подчерта българският външен министър.

Европейският процес, европейската реинтеграция, европейското обединение е дългосрочен стратегически процес, който не би могъл да бъде препятстван от един или друг референдум, каза Паси и добави, че Европа ще се съвземе от резултатите от френския вот.

--------------------

При забавяне на членството на България в ЕС:

- договорените твърди срокове за покриване на отделни европейски изисквания остават. При преходните периоди, които са обвързани с датата на присъединяване на България към ЕС, ще има изместване с една година. Например трудовият пазар на ЕС ще остане затворен за български граждани по-дълго. Задължителният двегодишен период след влизането в Евросъюза от предвидения седемгодишен преходен период по свободното движение на работници ще изтече не през 2009 г., а през 2010 г.

- България няма да получи предвидените за първата година от членството средства от европейския бюджет за подпомагане на земеделието, бедните райони и т.н. Според министър Меглена Кунева става въпрос за общо около 800 млн. евро

- София ще продължи да има свои наблюдатели в евроинституциите, но ще остане по-дълго време без право на глас

- евроскептицизмът ще нарасне.